Бенто е японска вариант на пакетиран обяд, който често се взима за работа, училище или просто на път.
Като правило, този вид храна е разделен на две части: половината от пакета е с ориз, втората част съдържа риба, месо, яйца и зеленчуци. Бенто е истинско произведение на изкуството. Често компоненти на Бенто са в такива пропорции: 4:3:2:1 части. Четири части ориз, 3 части парчета месо или риба, зеленчуци 2 части, а останалата част е от мариновани зеленчуци или десерт.
Понякога готвачите създават в Бенто човешки фигури, добре познати герои от филми, животни и различни форми на цветя, растения, дървета или листа.
Опаковки за бенто може да бъде понякога примитивна пластмасова кутия от супермаркета, а от време на време тя е произведение на изкуството, издълбана от дърво и покрита с лъскав лак.
Има няколко различни вида бенто:
Бейл Бенто, когато се използва китайска храна.
Камамези Бенто се продава на гарите в Нагано. Опаковката е гърне от глина и се претоплят. Глинения съд често оставя за спомен.
Макуно-ути Бенто е класически тип, състоящ се от ориз, кисели сливи, парче пържена риба, както и твърдо сварени яйца.
Норибан, най-често срещаното Бенто с ориз и нори.
Саке Бенто съдържа ориз и риба, често и парче сьомга.
Сидаси Бенто се продава в ресторантите по поръчка. Това Бенто често се консумират по случай на някое събитие, като погребение, партита и сватбени тържества. Обикновено включва традиционни японски ястия като темпура, ориз и мариновани зеленчуци.
Дзюкубен Бенто се дава на децата в училище.
Сусидзума е суши в опаковка на Бенто.
Хаябен може да се изяде бързо преди обяд или след него, това е един вид следобедна закуска.
Ханимару Бенто символизира японския флаг. Състои се от ориз и мариновани сливи.
Кярабен Бенто е направено във форма на човек или животни.
Независимо от това, че Бенто може да се купи в магазин на кой да е ъгъл в Япония, изкуството да се приготвя в домашни условия е едно от най-важните умения на всяка домакиня.
За да зарадвате ваши близки, може да изпробвате сами да създадете свой тип Бенто. Успех!

Японските жени живеят най-дълго. През по-голямата част от живота си запазват стройността на фигурата си и свежестта на кожа си.
Къде се крие тайната за дълголетието и жизнеността им?
Ако смятате, че те използват някаква вълшебна диета, жестоко се лъжете. Интересното е, че традиционата японска кухня има голяма значение за здравето на нациата, особено за жените.
Самите японци си имат „златни“ правила за храненето.
На всяко ядене се взимат малки порции от разнообразни продукти. Редовната японска трапеза включва от 5 до 30 ястия в различна комбинация. Приготвянето на храната в Япония прилича на рисуването на картини и съчиняването на хайку. Всяко нещо има значение и дълбок смисъл. Храната се предлага на малки красиви чинийки, поотделно. Порциите са малки и се поглъщат бавно и този процес се контролира от ума. Японците не се придържат към разделно хранене.
Слабата термична обработка гарантира запазването на витамините в храната. Продуктите могат да бъдат малко варени, леко запечени и едва запържени. Повечето от храните се готвят в автоклав или микровълнова печка. Например соевата супа я варят само две минути, иначе биха разрушили витаминия комплекс, влизащ в състава на супата. Много от продуктите в японската кухня се употребяват в суров вид. Рибата се пържи на грил или се консумира сурова.
Вместо хляб в Япония употребяват кафяв ориз. Той е основа на японското меню.
Употребяват предимно риба, ориз, соя, плодове, зеленчуци, зелен чай и цитрусови плодове. Акцентира се на рибата и морските дарове. Яде се не повече от едно яйце на ден и се пие половин чаша мляко. Никакъв бекон, наденица или хамбургер, само пресни зеленчуци, репички, марули, годни за консумация водорасли и соевото сирене тофу.
Зеленият чай е богат на антиоксиданти и витамините C и E, които дават жизненост и енергия. В XIX век японците заимствали привичката на китайците да пият зелен чай и от тогава чайната церемония напълно се е вплела в японската култура.
Миниатюрните им десерти са печени предимно с плодове и оризово брашно.Японките обичат пудингите, но ги консумират на малки порции. Те никога не добавят към десертите си олио и млечни продукти, а захар употребяват три пъти по-малко от жените в западните страни.
Любимите японски деликатеси на японците са желетата, предлагани в различни разновидности. От желатин се приготвя японския мармалад „екан“, а също така различни празнични десерти с добавка на свежи плодове и напитки.
Японската кухня е своеобразно приобщени към природата.

Черният ориз е малко известна зърнена култура. Той се явява основен продукт  за изхранването на населението в третия свят. Този вид ориз предотвратява възпаления, отговорни за алергията, асмата и други заболявания.
Триците на черният ориз потискат производството на хистамин, вещество, което предизвиква вътрешни възпаления.
Учени проверили как действа екстракт от черен ориз при възпаление на кожата при лабораторни мишки. Когато биолозите въвели екстракта в храната на гризачите, той намалил възпалителните процеси на кожата до 32% и производството на някои вещества, които стимулират възпалението.
Кафявият ориз не предизвиквал подобни ефекти.
Когато изследователите хранили мишките с храна, съдържаща 10% трици от черен ориз, намалял отока, свързан с алергичен дерматит, разпространяващ се като  раздразнение върху кожата.
Според експертите, черният ориз притежава ценни противовъзпалителни и противоалергични съставки и може да се използва, като средство за лечение и профилактика на заболявания, свързани с хронични възпаления.

В Банкок много добре приготвят бръмбари, въпреки че и омлетите им не са лоши. Тук препичат филийка с ананас и като добавка пият сок от захарна тръстика. Вместо хот – дог ще ви предложат пълнени чушки с риба.
А ето и ястия, които може да опитате в Пномпен: Лот ча, това е храна от яйца, говеждо и юфка или Сом чейк анг, това са банани с ориз, завити в листа от банан и препечени на въглища.
Ако сте готови да консумирате насекоми, това можете най-добре да направите във Виетнам. Традицията да се ядат такива буболечки се е зародила в бедните северни райони на страната, където кулинарната изобретателност е необходима за да се оцелее. Тук в допълнение на скакалците и бръмбарите, може да си похапнете и копринени буби.
Ако имате чувствителен стомах, по-добре не пробвайте непознати и в големи количества храни. Понякога необичайните храни могат да подействат, като отрова дори, когато храната е прясна.

Измийте доматите. Внимателно изрежете върха им и с чаена лъжичка премахнете сърцевината. Изпържете каймата, като към нея прибавите сол, черен пипер и ситно нарязани зелени чушки.
За да не прилепне каймата към дъното на тигана, добавете малко олио или вода.
Към сместа прибавете смляната сърцевина от доматите и малко сварен ориз. Разбъркайте добре всичко. С получената смес напълнете доматите, а на върха им поставете  майонеза и настържете сирене. Всичко това запечете във фурна.
За да изпълните горния деликатес ви трябват: 8 домата, 250 гр кайма, 2 супени лъжици ориз, 1 скилидка чесън и зелени чушки, сол, черен пипер и сирене на вкус.