Какво ще кажете да разнообразите храната си?
Специално за феновете на животински протеин дизайнерката Катарина Унгер е изобретила преносим ферма за отглеждане на годни за ядене ларви. В тях съдържанието на протеини достига до 40%, а като допълнение съдържат и много аминокиселини и калций.
Работата е там, че при производството на месо и местни продукти се изисква голям разход на енергия и вода. Някой може да повдигне въпроса, че при консумирането на ларви се убиват насекоми. А когато удряте комар или буболечка, които ви хапят, мислите ли, че извършвате убийство?
В хитроумния контейнер се отглежда черната муха – neoexaireta spinigera, която ще бъде в основата на хранително-вкусовата промишленост на бъдещето. Един килограм мухи само за три дни могат да произведат до 300 грама ларви.
 – Произведените личинки имат великолепен вкус, напомнят орех с тънък привкус на месо, – казва дизайнерката.
Нейната любима рецепта е ориз със ларви.
О, не се гнусете от всичко това! Луда крава, свински грип и не знам какво още, ще ни помогнат, в страха си, да унищожим добитъка. Е, поне ще ни останат насекомите, те се размножават бързо и дават много повече. Свиквайте с този род мисли 🙂

Множество психологически проучвания показват, че за един човек от западната култура е характерно повече индивидуализма и аналитичното мислене, а за човек от източната култура – колективизма и по-обобщено мислене.
Една от хипотезите обяснява тази разлика с дихотомия „​​пшеница – ориз“. Ако пшеница може успешно да се отглежда от едно семейство, за отглеждането на ориза се изискват съвместните усилия на много хора, а това води до по-голямата роля на колективната система и съответните цености.
Тази хипотеза се оказала по-успешна корелация спрямо другите хипотези, като се има предвид за пример Китай.
Правени са допълнителни тестове и се е установило, че жителите на северните области, където традиционно се отглежда пшеница, са склонни към индивидуално и аналитично мислене, а жителите на „оризовите“ южни райони към колективно и обобщено мислене.

Баба предлага на внучката си да обядват. Детето се отказва от храната.
Тогава бабата обяснява:
– Рибата с ориз е много полезна за здравето. Ти ще станеш още по-красива и млада.
Детето бързо реагира:
– Защо трябва да изглеждам по-млада? Искам да отида на небето, а за това трябва да остарея.

Бригада миньори от Западната провинция Синцзян, получила неочакван сюрприз.
Когато прокопавали с багер галерии в една стара мина, която е била изоставена преди 17 години след земетресение, което причинило падането на голяма част от тунелите, при проучване на една от галериите, открили 59 годишен оцелял миньор, който останал в мината след инцидента станал през 1997 г.
Миньорът бил на края на силите си и веднага бил откаран в болница, за цялостна оценка на физическото и психиеското му състояние.
Миньорът Чжан останал в капан под земята, след като земетресение с магнитуд 7,8 се е случило в района и е довело до рухването на мината. Чжан е бил в състояние да оцелее благодарение на факта, че в тази част на мината, в която той се е озовал, са останали вентилациони канали, които са му предоставили достъп на въздух и това е спасило живота му.
Той е успял да оцелее благодарение на аварийните дажби ориз и вода, съхранявана в подземното депо, предвидени за такива случая. Мъжът е допълвал своята храна, като е ловил и ял плъхове, които са живели в мината и е събирал в големи количества някои фосфоресциращи организми, които са били източник на витамини за него. Сега той строи къщи.
Авариите в мините са често срещани в Китай, въпреки правителствените мерки за намаляване на подобни инциденти. Загиват повече от 4000 миньори годишно.
Оцеляаването на Чжан 17 години в мината е уникален. Предишният рекорд е  сто четиредесет и две дни и принадлежеше на британец на име Джеф Смит. Той доброволно е бил погребан в двора на любимата си кръчма с намерението да направи рекорд.

Масафуни Нагасаки бил фотограф. Работел в развлекателната индустрия. Но нормите установени в обществото, отблъсквали свободолюбивият му характер.
Тогава той решил да напусна света, отдалечавайки се далеч от хората.
Вече 20 години Масафуни живее на остров Сотобанари, край западния бряг на остров Ириомоте, префектура Окинава.
Храни се доброволно с Робинзонов ориз, пие дъждовна вода, която събира в съдове по целия остров.
Облича се само веднъж в седмицата, когато се качва на лодката и отива да си вземе ориз от най-близкото селище, което се намира на час разстояние през океана.
Пари му давали роднините.
Целта на своето доброволно отшелничество на острова Нагасаки определя така:
– Да намериш място къде да умреш е много важно, а аз реших да намеря мир тук.