Най после един свободен час. Зарадвана Евгения седна на фотьойла и взе бродерията си. Това бе едно от любимите ѝ занимания, а днес започваше една интересна фигура, за която трябваше да приложи голяма доза търпение, за да стане, както трябва.
Някой звънна на външната врата. Евгения с нежелание тръгна да отваря, някой бе нарушил тихото ѝ кътче. По петите я следваше десетгодишната и дъщеря София.
На дъжда, без чадър и връхна дреха стоеше млад човек с папка в ръце.
– Извинете, – учтиво каза младежът, – аз събирам пари за Фондация „Грижа за деца със специални нужди“. Нашите организации се срещат директно с уязвимите и бедни хора.
Бързайки да се върне към любимото си занимание Евгения учтиво, но бързо каза:
– Съжалявам, но не мога да ви помогна точно днес.
След това бавно затвори вратата.
София погледна изпитателно майка си и попита:
– Защо нищо не дадохме на този човек? Той ходи в студа и дъжда, за да събира пари за бедните.
Сърцето на Евгения се сви.
„Егоизмът ми попречи да използвам тази възможност да помогна на някого, – каза си тя. – Какъв пример дадох днес на дъщеря си?“
Малко по-късно София подаде на майка си рисунка. Тя бе озаглавена: „Човекът с голямото сърце“. На нея София бе изразила чувствата си от срещата с младежа на вратата.
„Трябва да взема пример от нея, – помисли си Евгения. – Това е важен урок за мен. Ще го помня докато съм жива“.
През следващите години София продължи да рисува, когато нещо я развълнуваше, а Евгения внимаваше да не пропусне нито една възможност да се прояви като щедра християнка.
Родни Смит през свободното си време помага на възрастните си съседи, по-специално, той се грижи за техните зелени площи.
