Транспортирането на метана по тръбите от мястото на добиването му до пазара е свързано с неизбежни загуби и попадане на парников газ в атмосферата.

Специалисти от Университета в щата Пенсилвания са въвели нов щам микроорганизми, които могат да извлекат електроенергия направо от метана.

Учените десетки години са се блъскали да създадат такива микроорганизми, но до сега опитите им били неуспешни.

Причина за това е, че бактериите, които се „хранят“ с метан, се намират на голяма дълбочина в океана, а в лабораторни условия не се отглеждат.

Учените от Университета в щата Пенсилвания се заинтересували от бактериите живеещи на дъното на Черно море.

Използвайки метода на клониране на ДНК, специалистите създали бактерия, която приличала на живеещите в Черно море микроорганизми, но можеща да съществува в лабораторни условия. Тези бактерии могат да употребява метан и да произвеждат ацетати.

Запознайте се, това е Хосе Мухика. Това не е средностатистически фермер или прост старец.

Този човек е известен като „най-бедната президент“ в света. Той е президент на Уругвай.

Като човек, който се грижи за народа си, той не получава баснословни суми пари. Просто си върши работата и изгражда страната си.

Хосе Мухика жертва около 90% от заплатата си в размер от 12 хиляди долара за благотворителни цели, помага на бедните и дребните предприемачи.

Хосе винаги е облечен просто. Той не се грижи  за това как да спечели повече пари, нито как да изглежда най-добре, а просто управлява страната си.

Той буквално е прекарал целия си живот в борба за страната си.

Мухика някога е бил партизанин и се е борил за правата на гражданите. Бъдещият президент два пъти е бил в затвора и 6 пъти е бил прострелян след опит за бягство.

Хосе Мухика е отказал да влезе в президентския дворец. Той решил да направи от него музей.

Днес Хосе живее във ферма заедно с жена си, където двамата отглеждат и продават цветя. Президентът кара Volkswagen Beetle от 1987 г.

За охрана той има само двама души и трикракото му любимо куче Мануел.
Президента на Уругвай смята, че той е като всички останали хора.

Във време, когато политици олигарси управляват света, историята на Хосе звучи вдъхновяващо.

На излизане от църквата, след богослужението, Георги се запозна с една 95 годишна жена. Това запознанство прерасна в приятелство.

Младият мъж се надяваше с посещенията си в дома ѝ да направи дните ѝ по-радостни.

След три години тя почина. Тогава Георги осъзна какво се бе случило през тези три години и констатира:

– Имам още много неща да науча. През тези години, когато я посещавах, преди тя да си отиде, аз съм надценявал ролята си в живота на тази прекрасна жена.

Той разроши с ръка косата на главата си и продължи размишленията си:

– Всъщност тя ми даде много повече, отколкото аз на нея. Чувствах я много близка въпреки големите различия в годините, социалния статус и образованието. Това е един голям урок за мен. Въпреки всички различия ние можехме да бъдем приятели, да намираме общи теми за разговори.

Георги си спомняше как тази жена го посрещаше още на вратата, как се приближаваше на количката си с грейнала усмивка на лицето.

– Беше голямо удоволствие да слушам нейните разкази, – тъжно се усмихна младежът. – Те бяха изпълнени с богат духовен опит.

– Бог ни събра, – казваше тя. – Божия Дух е слязъл над нас.

Георги си спомняше нейните напътствия:

– Трябва не само да четем Библията, но и да я живеем.

– Знам, че сега тя е с Господа, – възторжено каза Георги.  – Но как да я почета най-добре? Може би трябва да разкажа на всички младежи онова, което тя е споделила с мен. А защо не?

Тя беше от хората, които помагаха на младите като Георги да се приближават към Бога и да бъдат верни на Словото Му.

Нека да обичаме другите така, както Бог ни обича..

Шегата е остроумно слово, което човек казва с цел другите да се посмеят. Това може да бъде нещо забавно или интересен трик.

Шегите са най-различни.

Истинската шега е налице, когато всички са доволни и се смеят.

Неудачната шега означава, че вашият опит да развеселите някого не е успяла и човекът  просто се е обидил.

Плоската и бездарна шега е неуспяла острота.

Първоаприлската шега е весела измислица, която представя неправдоподобни новини на другите.

Добрата първоаприлска шега е изкуство. За нея човек трябва да се приготви по-рано. Умението ви да се шегувате, а не да осмивате, дълго ще се помни.

Когато видим снимка на някое питие в интернет, ние се замисляме: Дали е толкова вкусно, колкото изглежда?

След много опити, учените открили начин за изпращане на външния вид и вкуса на лимонадата чрез мрежата.

Група учени използвали сензори, определящи цвета и киселинността, за да получат характеристиките на напитката. След това чрез интернет ги изпращали на специална чаша с вода, където светодиодите възпроизвеждат цвета на напитката, а електродите нивото на киселинност, за да симулират усещане в устата.

Резултатът не бил идентичен с оригиналния вкус на напитката, главно поради липса на обичайната миризма и недостатъчна киселинност, но все пак близък до него.

Трябва да се отбележи, че лимонадата е перфектна напитка за такива проучвания, защото лесно може да се имитира.

По-нататъшните планове на учените са доста амбициозни. Те искат да изобретят „коктейл“, който може да възпроизведе мириса и вкуса на всяка напитка.