Ако можете, имате много общи неща с хората от този свят. За много от тях, животът е джунгла. Но не джунгла, където има много дървета и хищници, и такава гора, която може да се отсече с брадва, а хищниците да се сложат в клетка.

Джунглата, в която живеем са непроходимите дебри на нашите проблеми, разбити сърца и празни портфейли. Нашите джунгли са заобиколени от болнични стени, оградени са с бракоразводни процеси. Ние не чуваме пеенето на птици и рева на лъва, до нас достигат само гласовете на недоволни съседи и претенциите на разгневените работодатели.

Нашите хищници са нашите кредитори, а окръжаващите ни гъсталаци представляват досаждащата ни суета. За някои, вероятно много хора, надеждата се превръща в призрачно видение.

Представете си човек в сърцето на африканската джунгла, участващ в сафари. Пред него върви водач, с остро мачете, който прочиства пътя напред.

Измореният от път пътешественик отчаяно повтаря:

– Къде сме? Вие добре ли познавате пътя? Къде ме водите? Къде е пътя?

Водачът се спира, поглежда към човека и казва:

– Аз съм този път.

Ние задаваме същите въпроси и питаме Бога:

– Къде ме водиш? Къде е моя път?

А Той не дава пряк отговор, само слаби намеци и нищо повече. Щяхме ли да разберем нещата, ако Той ни бе открил всичко? Правилно ли ще оценим мястото на своето местообитание? Не, защото сме чужденци в тези джунгли. За това вместо пряк отговор, Исус ни дава много повече, Той ни предлага Себе Си.

Ще унищожи ли Той нашите джунгли? Не, растителността ще остане недокосната.

Ще изгони ли хищниците? Не опасностите все още се прокрадват зад нас.

Исус не унищожава джунглата, а ни дарява надежда, защото ни дава Себе Си. Освен това ни обещава да остане с нас до края.

Един ден разхождайки се по брега на една река един богаташ се подхлъзнал и паднал във водата, но тъй като не знаел да плува, започнал да потъва.

От там минавал бедняк. Когато видял, че човека да се дави, той скочил във водата и извадил удавника.

Когато богатия човек се почувствал вън от всякаква опасност, той решил да се отблагодари на спасителя си и небрежно му подал един меден грош.

Тълпата от хора се възмутила от неблагодарността на богаташа.

Само един човек се застъпил за спасения, казвайки:

– Моля ви, оставете го намира. Той най-добре знае собствената си цена……

Първото голямо изобретение на Ууд е направено през 1899 г. То е било свързано със загряване на замръзнали тръби с електрически ток.

Зимата била много студена и земята замръзнала на осем фута на дълбочина, така че водопроводчиците имали много работа,  но явно те не могли да се справят с проблема.

Ууд решил, че електрическия ток преминаващ през метална тръба, трябва да я нагрява. Замръзналата земя около тръбите и леда в тях не провеждат електричество, така че няма никаква опасност за хората наоколо.

Експериментът се провел в дома на сенаторът Вайлеса, председател на Университета в Уисконси. В близост до къщата водопроводчиците, не могли да открият замръзналата тръба, те нямали представа къде се намира, защото тръбите били закопани дълбоко под земята.

Бил докаран трансформатор. Вторичната му намотка била включена към ел. мрежата, а първичната вмъкнали в крана на мазето на водоразглобяемия кран, който бил на триста фута от дома.

Токът преминавал през голям резервоар със солена вода и електроди, чрез които можело да се регулира неговата сила.

Затворили веригата и зачакали резултата при отворения кран в мазето. След десет минути се чуло бълбукане, а от крана плиснала струя ръждива вода, смесена с лед.

След няколко време се появил сервитьор със шампанско……

На следващия ден се появила статия в местния вестник в две колони, описваща успешното решаване на проблема, свързан със замръзналите тръби. Това съобщение било разнесено от Асошиейтед Прес из цялата страна.

Университета получил премия от правителството в размер двеста хиляди долара, а метода на Ууд се използва и до сега в цивилизования свят.

Ууд за това изобретение бил повишен в университета от преподавател до помощник на професора.

Лекарите са установили нова опасност от смартфона. Имало два случая на временна слепота, която се развила от неправилна употреба на мобилно устройство.

Според лекарите, жените лежали на една страна, едното им око се опирало във възглавницата, а другото гледало в екрана на телефона, а светлината в стаята била изключена.

Това положение на тялото довело до това, че едното око се приспособило към тъмнината, а другото към яркостта на дисплея. Когато смартфона бил изключен, жените страдали от временна слепота.

За двете жени на възраст между 22 и 40-годишна загуба на зрение продължила 15 минути.

Естествено, за пълната картина на това явление са малко два случая. Но в заключение може да се каже, че на тъмно трябва да гледаш смартфона си с двете очи, въпреки че е по-добре да го правите там, където има достатъчна светлина.

Мъртва зона, която съществува в Мексиканския залив непрекъснато се разраства, днес може да достигне територия, съответстваща на целия щат – повече от 5900 квадратни мили.

Мъртвата зона се е появила в резултат на селскостопански отпадъци изхвърлени във водите на залива. Фосфорът и азотът от тора на животинските отпадъци лишават морето от кислород. В резултат на това животни и растения умират от задушаване.

Мексиканския залив е известен с голямото си разнообразие на живот. В него съществуват много видове, които се използват за търговски и развлекателни цели.

Мъртвите зони представляват реална заплаха за рибовъдството и общностите, които зависят от тях. Трябва сериозно да се работи за намаляване на тази опасност.