Видях пухкавата ѝ опашка от доста далече, а когато приближих до оградата, тя веднага се приближи до мен и докосна ръката ми с рижата си лапа.

Плени ме със своята красота. Най-много да бе на три-четири месеца.

Веднага я заведох у дома. Обиколи навсякъде, сякаш се страхуваше, е ще я затворя.

До сега не бях виждала такова красиво и съвършено създание. Още на следващия ден бях с нея на двора, а тя се умилкваше около краката ми.

Бях станала нейна стопанка. До момента съм имала няколко котки, но сега на новото място, на което се бях преместила бях останала без такова животинче.

Така се появи моето желано и очакване котенце….

Котките са много мили и нежни създания. Тяхното мъркане ме успокоява и отнема тъгата ми.

В японската префектура Ехиме се е появила много интересна къща. Формата ѝ наподобява на ветрило.

Едностранния разширяващ се покрив плавно преминава в бетонна ограда, образувайки правилни линии.

Освен това прозорците гледат на изток, което дава възможност на собственика всеки ден да се любува на изгряващото слънце.

Къщата е проектирана така, че да прилича на ветрило. Бетонните страни от двете страни изпълняват ролята на ограда и ограждат живеещите вътре от любопитните погледи на съседите. Подобен дизайн е дал възможност за уютна тераса.

Всички помещения за настаняване, с изключение на спалнята, се фокусирани върху първия етаж. Подовете в кухнята и хола са на различна височина (40 см), което позволява визуално да се раздели пространството.

Навярно всеки от вас е гледал анимационния филм за Чебурашка, но навярно малцина са забелязали грешката в него.

Да, такава наистина има.

Ето в какво се състои работата.

Първо Чебурашка се запознава с Гена прочитайки обявата на оградата: „Самотен крокодил търси приятели“.

Второ, в последната серия на анимационния филм Гена учи Чебурашка да чете.

Пастор ремонтирал оградата си. Съседското момче седяло наблизо и внимателно го наблюдавало.

Пасторът попитал съседчето:

– Навярно искаш да ми помогнеш?

– Не.

– Може би искаш да гледаш  как се ремонтира ограда и да се научиш, как се прави това?

– Не.

– А какво ти е необходимо тогава?

– Искам да чуя, какво казва пастор, когато удари с чука по пръстите си …..

Андрей дълго време се съпротивляваше на желанието на Нина да си купят вила. Казваше ѝ:

– Толкова съм уморен след работа, че нямам желание да работя в градина или каквото и да е.

– Виж, – уговаряше го Нина, – тази вила ще бъде само за почивка. В градината ѝ ще работя само аз и то за удоволствие. Никакви рекордни реколти не са ни нужни.

Когато най-накрая купиха вилата, Нина каза:

– Не е нужно да ми помагаш. Радвам се, че си тук, храниш се, почиваш и се препичаш.

На своите приятели Андрей весело разказваше:

– Жена ми управлява всичко във вилата, аз само я наблюдавам.

Така мина първата година.

През втората година на Нина се наложи да отскочи за две седмици до столицата и тя помоли Андрей:

– Нищо друго не искам от теб, само от време на време поливай цветята ми.

Когато Нина се върна, тя бе изумена. Съпругът ѝ бе прекопал цветята и бе насадил допълнително картофи, той смяташе, че цветята не са така полезни като картофите.

Майката на Нина ѝ предложи да си насади гергини.

– О, не, мамо! Имам толкова много цветя, че ..

– Защо не, – обади се Андрей, – аз ще ги засадя.

След време Нина слушаше плановете на съпруга си:

– Ще построя баня, там има една стара сграда, но тя таман ще може да се приспособи за тази цел.

И така на третата година Андрей направи баня, след това езерце и мостче през него, издигна нова ограда около вилното място, ….

На тези подобрения нямаше край, у Андрей имаше нов куп от планове.