Един ден двамата братя, Иван и Андрей, които живеели в две съседни ферми се скарали. Това бе първият сериозен конфликт от 40 години насам между братята, чиито стопанства били много тясно свързани. Но сътрудничеството им изведнъж свършило.
Всичко започнало с малко недоразумение, което прераснало в обидна и за двамата словесна караница и продължило в мъчително мълчание.
Една сутрин някой почукал на вратата на Иван. На прага стоял дърводелец, който търсел работа. Иван му казал:
– Имам за тебе работа. Погледни този ручей. Той разделя фермата на брат ми от моята. Преди една седмица тук беше поляна, но моя брат премина с булдозер от тук и сега ни разделя този ручей. Той направи това нарочно. Ти ще построиш висока ограда между нас и ще ме избавиш от необходимостта да виждам лицето и фермата му.
Дърводелецът се съгласил и се захванал за работа. Той внимателно измервал, пилил, рязал… изобщо не си губел времето. Към залез слънце, когато Иван се връщал от полето, дърводелецът вече завършвал работата си.
Очите на Иван се опулили, а челюстта му увиснала надолу. Вместо ограда над ручея бил построен мост.
Иван бил много изненадан, когато видял брат си да бърза по моста към него’
– Какво правиш? Ти си построил мост помежду ни след всичко, което направих! – възкликнал Андрей.
Братята се срещнали на средата на моста, стиснали си ръцете и се прегърнали.
Те помолили дърводелецът да остане още да поработи при тях, но той им казал:
– Бих искал, но аз трябва още много мостове да направя.

Както всеки ден той излязъл на разходка с кучето си по улицата. Изведнъж мелезът започнал да се държи неадекватно. Рязко се дърпал настрани, едва не съборил стопанина си, но успял да го изтегли настрани.
Миг по късно на това място паднал къс лед от покрива.
– Основния удар паднал върху желязната ограда, сега тя прилича на хармоника, – споделя Александър, собственикът на кучето. – Ако не беше моя 15-килограмов рошав приятел, щях да прекарам остатъка от живота си в неврологичната болница
След инцидента, кучето е получило за награда парче месо. А собственикът му още не може да се отърси от преживяното.

Сложете съд от неръждаема стомана близо до мивката в кухнята. Вместо да изхвърляте крайщата на марулята, морковите и другите зеленчуци, които режете, плюс употребяваното кафе и яйчените черупки, просто ги пуснете в този съд. След като се напълни изсипвайте съдържанието му на купчинки в задния двор в квадрат с повърхност три на три метра. Оградете го с подходяща ограда или го обиколете с мрежа.

Съберете достатъчно „кафяви“ материали, като стари вестници, опадали листа, дървени трици и сухи дървени отпадъци. Смесете ги със „зелените“ отпадъци от  стоманения съд в съотношение една зелена част към две кафяви и редовно обръщайте получената смес с вила.

Скоро ще имате напълно органичен тор, с който можете да поддържате градината си.

Известното ябълково дърво, чиято ябълка помогнала на Исак Нютон да открие закона за всеобщото привличане е оградено.

Една от най-необичайните атракции в Англия, трябвало да бъде спасена от излишното внимание на посетителите. Ябълковото дърво свързано с живота на Исак Нютон все още расте в Линкълншир. То е оградено, за да се запази от досадни посетители и безразлични към красивата легенда туристи.

Посетителите на дома на Нютон, в който той е живял от детството до юношеството си, са повредили корените на известното дърво в двора. Целта на поставената ограда е да запази дървото, а не да възпрепятства посетителите, чийто брой е 33 000 годишно за последните няколко години. Колкото повече хора идвали към дървото, толкова повече се уплътнявала почвата около него, а това пречи на растежа на корените му.

Това дърво доста е пострадало през 1890г., когато силна буря едва не изтръгнала туристическата забележителност с корените.. То прокарало нови корени, но приело странна форма подобна на буквата «S».

Днес посетителите могат да опитат от ябълките на знаменитото дърво.

Интересно е, че Нютон никога не е потвърдил истинността на тази история. Тя била публикувана в книга на Волтер в годината на смъртта на английският учен. Странно, но и сега тя привлича хиляди туристи на това място.

Чували ли сте някога за епифитите, растения, които не живеят на земята, а във въздуха? Те нямат обикновени корени. Mогат да живеят и на ограда, без да се опират на земята, и даже на телеграфната жица.
С какво се хранят? Всичко необходимо за своето развитие те вземат от въздуха. В него нали винаги има влага и прах, съдържащ минерални частици. И тези растения много добре са се приспособили към такова «въздушно» хранене.
Такива са например голяма част от Бромелиите, но тази черта е особено характерна за повечето от Орхидеите. Колкото и необичайно да звучи срещат се дори такива Кактуси.
Тези специфични растения са се приспособили по интересен начин на живот. Розетка се е развила по особен начин при членовете на сем. Бромелиеви. Тя е устроена, така че при дъжд да задържа вода, тъй като през останалото време растението няма  постоянен източник на влага.
Тази розетка може да формира една от най – малките екосистеми.
Много епифитни растения има във влажните, тропични гори.