Архив за етикет: огорчение

Скритата болка

Христо бе обвинен несправедливо и това му причини голяма болка.

Той се опита да зарови огорчението си дълбоко в себе си и да забрави, но това не му помогна, а изостряше още повече нещата особено, когато след поредното обвинение спомените се връщаха.

Болката от миналото се превръщаше в грешки и страдание в бъдещето.

Христо оставаше безсилен, когато бе смущаван отново от някое безжалостно нараняване. Губеше контрол над чувствата си, които толкова много искаше да ги прикрие.

– Какво да направя за да разсея и премахна тази болка? – питаше отчаяно Христо приятеля си. – Не мога да овладея гнева си.

– Нима смяташ, че като натъпчеш всичко навътре, ще забравиш и изтриеш случилото се? – с въпрос му отговори Захари. – В крайна сметка рано или късно тези чувства ще излязат на повърхността.

– И какво ме съветваш да направя?

– Бъди честен относно нараняванията си в миналото …..

– Само това? – бързо го прекъсна Христо. – Каква полза ще имам от едно признание?

– Трябва да се научиш да прощаваш, – подчерта явно Захари. – Това е може би най-важното за теб.

– Да прощавам?! – възкликна Христо, – Лесно е да се каже.

– Виж, Бог ни е простил и ние трябва да прощаваме ……

– Това е непосилно за мен, – Христо отново прекъсна приятеля си и се хвана с две ръце за главата.

– В противен случай, ти се изкарваш по-голям от Господа, – укори го Захари.

Христо трепна. Тръсна глава и вече успокоен каза:

– Бог е над всичко. Трябва да се науча да прощавам …. Господи помогни ми да го направя.

От къде идва радостта

Топлото време се задържа, въпреки че сутрините бяха доста студени. Още не се бе разсъмнало, а водата в съдовете по двора имаше тънка ледена кора.

Марин се бе обезсърчил от хората край себе си, телевизията, радиото и вестниците, които постоянно бълват страх и безнадежност.

Богдан го забеляза малко преди да влезе във входа на блока си, върна се няколко крачки назад, тупна го по рамото и каза:

– Радостта не е естествено отражение в живота ни. Тя е свръхестествена.

– Какви ги дрънкаш, – откликна Марин. – Каква муза те е обсебила днес?

– Разбери радостта е плод на Божия Дух, а не на твоята личност. Тя не е реакцията ти при дадени обстоятелства, а чудо в един тъмен и умиращ свят.

– И какво предлагаш? Да започна да се смея като луд, без всякаква причина? Веднага ще ме приберат в лудницата.

– Само в Божието присъствие можеш да преживееш и демонстрираш радост, – отбеляза Богдан.

– Да бе, да, – усмихна се скептично Марин.

– Човече, ти не си създаден да бъдеш смачкван от депресия или да клюкарстваш по чужд адрес. Това води само до огорчение. Ето ти и един пример. Когато жена ти се ядоса, мълчи и сумти. Не ти ли се иска, тя да крещи, да се кара, поне ще знаеш от какво се е обидила. Но, не. Тя не споделя, трупа яд в сърцето си, а е създадена да се радва.

– На приказки всякак става, – сбърчи нос Марин, – по-добре виж реалността.

– Представи си, че не ти достигат пари за да напълниш резервоара на колата си и решаваш да го допълниш с пясък, – продължи с примерите си Богдан. – Какво ще стане тогава?

– Тази кола изобщо няма да тръгне, – наблегна Марин. – Освен това така ще я повредиш, че не знам, кой ще се наеме да я поправя.

– Ти така допълваш ежедневието си с гняв, огорчение и такива подобни, и се опитваш да водиш нормален живот.

– И какво да правя? Това са неща, които просто идват.

– В момента, в който допуснеш Бог да ръководи живота ти, ще изпиташ невъобразим мир и радост, независимо ситуациите през, които преминаваш.

Марин се почеса по главата и добави:

– Ще си помисля.

Безсмислие

Болно време. Дните бавно отминаваха в хаоса от хорската уплаха, недоверчивост и тревоги. Мечтите бързо се стопяваха.

Отдавна се бе стъмнило. Стаята бе изпълнена с мрак и болка.

– Животът ми е пълна бъркотия, – простена Пламен.

Гордостта, егоизмът, похотта, пристрастяванията към различни неща и алчността го бяха завладели. Животът му се бе превърнал в руини.

Пламен имаше известни успехи, но след себе си оставаше развалени отношения, болка, страдание и огорчение.

Често сравнявайки се с останалите „грешници“ от този света, Пламен вярваше и си повтаряше една и съща лъжата непрекъснато:

– Достатъчно добър съм и без Бог.

И все пак това, което Пламен всъщност представляваше, силно го гнетеше. Беше готов всеки момент да изкрещи:

– Не мога повече да живея така. Това е страшно и непосилно за мен. Безработица, дългове, неприятности, ……

И той пробваше едно или друго, но всичко, което се опитваше да направи, можеше да се обобщи с една дума – безсмислие.

Защо?

Защото сме създадени да имаме връзка с нашия Създател.

Нищо, което преследваме или постигаме извън тази връзка, няма значение във вечността, която ни предлага жертвата на Христос.

Най-малките неща, които правим с любов и в подчинение на Бог, ще се отразят в Неговата вечна слава.

Глух за Него

Вълните на изпитанията го заливаха една след друга и Атанас бе готов да се откаже от всичко.

– Грижите поглъщат цялото ми внимание, – отчете с огорчение той. – Къде е Бог?

Потопен ежедневно в проблемите си, Атанас бе престанал да гледа към Господа. Той не усещаше, че Бог е със него и го държи за ръката.

– Не мога да издържам повече това положение, – оплакваше се Атанас.

Това мърморене му пречеше да чуе Божия глас:

– Няма да допусна да бъдеш изпитана повече, отколкото можеш да понесеш.

– Какво ще правя утре? – Атанас продължаваше отчаяно да търси изход от създалата се ситуация.

Гласът нежно прошепна:

– Безпокойството за утрешния ден, е най-голямата опасност за теб.

Атанас отново да не го чува.

– Това е прекалено тежко за мен, – продължи тирадата си Атанас, той бе недостъпен, за каквото и да е увещание.

– Ако се опиташ да носиш днес утрешния товар, ще се пречупиш под тежестта му, – гласът добави съчувствено.

Отчаянието, мъката и болката бяха дали превес у Атанас.

– А утре, други ден, ….. следващите дни какво ще стане с мен? – Атанас бе заровил ръце в косите си и безнадеждно шепнеше.

Пълна глухота и безверие …..

– Трябва да се научиш да живееш в днешния ден. Аз Съм близо до теб и ще ти помагам да носиш товара си, – изпълнен с любов и загриженост каза Гласът.

Атанас кършеше ръце и викаше отчаяно:

– Кой ще ми помогне сега?

– Потопи се в Моето присъствие, – посъветва го Гласът.

Но Атанас остана глух за Него.

Шега не на време

indexНощта бързаше да заеме мястото си, като нахално и нагло гонеше пред себе си измореният и изтощен ден. По това време Таня обичаше да се обажда на майка си.

Момичето вече трета година бе студентка в големия град, но връзката с майка ѝ бе доста силна. За това тя често звънеше по телефона и двете разговаряха надълго и широко.

– Днес Тодор постоянно ми досаждаше, – оплака се Таня на майка си. – Само дърдореше и не млъкваше през цялото време.

– Защо се учудваш на това? – бързо реагира майката. – Обикновено такива хора действат така, с цел да се покажат, да се изтъкнат, искайки да ги забележат.

Нещо трепна в Таня и тя гузно добави:

– Нали и аз често те отегчавам и притеснявам, с моите безкрайни приказки по телефона. Но аз съвсем не се изтъквам по тоя начин….

– Е, ти го правиш, за да ти се обърне внимание, – пошегува се майката.

Тези думи докоснаха болното място на Таня. По-късно след като приключи разговора с майка си, огорчението сви гнездо в сърцето на девойката.

„Навирам се и смущавам майка си, – помисли си Таня.  – Навярно ѝ е писнало от моите обаждания“.

Два дена Таня мълчеше.

„Е, може би има повече часове или е заангажирана в други мероприятия, – помисли си майката на Таня. – По-добре да не я притеснявам“.

На третия ден Таня звънна:

– Здравей, мамо! Добре ли си? Извинявай, аз малко ти се бях поразсърдила …..

– За какво? – изненада се майката.

– Нали каза, че ти се обаждам, защото търся внимание и аз се огорчих. Мислех си, че само те безпокоя и тормозя с моите приказки. Един вид не те оставям намира.

– Как можеш да си помислиш такова нещо?

– Е, случиха ми се и други неща през този ден и в такива моменти започвам да си мисля какво ли не.

– Нима не разбра, че аз само се пошегувах?

– Знаеш ли, когато казах на Кирил, едно момче от нашия курс, че съм ти се разсърдила, той само поклати глава и каза: „Женски работи“.  Тогава се засмях и разбрах колко глупаво е било всичко.

– Съжалявам, че си се чувствала така, – тъжно каза майката. – Човек със теб дори не може да се пошегува.

– Не ти се сърдя и те моля да ми простиш, – умолително прозвуча гласа на Таня по телефона.

– И ти ми прости, – нежно добави майката, – нямах престава, че тогава си имала по- тежки моменти и шегата ми е била неуместна.

Най-накрая двете се разбраха. Мирът и радостта от общението между тях се възстановиха отново.