Душата възприема тези истини по времена на битка, страх и тъга. Когато крепката Божия десница разорава почвата в сърцето ни, което се намира в застой и така се освобождава скритото в него и сее истината.

На изтръгната от смущение душа в час на изпитание, немощ, самота, а понякога и физическо страдание, истината донася щедра реколта, получена след добро разораване и наторяване на нивата. И душата разбира, че не напразно е проливала сълзи.

Способността да познаваме Бога се развива, когато Той ни води през обстоятелства, кара ни да упражняваме вярата си. Тогава в каквито и тежки условия да се намираме, благодарим на Бога, че Той чрез тях ни изгражда и тогава още по силно уповаваме на Него и милостта Му.

Същността му се състои в това, че ако човек в определена ситуация предизвиква положително впечатление, то възниква несъзнателно „приписване“ на други положителни качества върху него, които впоследствие не се появяват.

При възникване на отрицателни впечатления, се вижда в човека само лошото, без да се забелязва пълната палитра от личностни характеристики.

Сред студентите е добре позната фразата: „Ако студентът работи усилено преди изпитите, след това това време работи за него“. Факт е, че ако студента добре се готви през семестъра и внимателно се подготвя за изпитите, получава само отлични оценки за 1-2 семестъра.

В последствие някои студенти, поради различни обстоятелства, започват да се трудят по-малко и на изпитите не винаги отговарят на всички въпроси.

Но преподавател, на който действа „ефектът на Ореола“, се старае да „доведе“ отговорите на студента до „отличен“.

Ще дойдат изпитания и вие трябва да ги издържите. В тях се проявява характера ви.

Важен елемент за готовността ви към изпитанията е желанието да се покланяте на Бога, когато никой не ви вижда.

Идва време, когато всичко е открито пред  пред чуждите очи и пред света, вашите постъпки се наблюдават от всеки.

Тогава ще забележите, че нищо не можете да направите, ако не сте използвали всяка възможност да се покланяте на Бога в дома си, за това организирай правилно и навреме това поклонение.

Навярно си казвате: „Той не очаква от мен, да живея свят живот при моите обстоятелства. Сега нямам време да се моля, да чета Библията. Времето ми още не е настанало. А когато дойде, аз ще бъда готов за всичко“.

Няма да бъдеш. Ако не използваш всяка възможност, да се покланяш на Бога, то когато се хванеш за работа, не само за нищо няма да бъдеш годен, но ще пречиш на тези, които са около теб.

Курсът на младият мисионер преминава в скрития от хората живот насаме с Бога.

Балканските противоречия са нова причина за свикване на 24 октомври 1885 г. в Цариград конференция на Великите сили.

Тази конференция продължава и след Сръбско българската война.

Вече е трудно да се иска възстановяване на положението отпреди 6 септември, затова Великите сили преговарят главно по условията за признаването на Съединението.

Преките турско-български преговори завършват с подписването на 24 март 1886 г. на Топханенски акт, който признава Съединението. Компромисът е постигнат благодарение на турското съгласие българският княз Александър Батенберг да поеме управлението на Източна Румелия, а в замяна Османската империя получава Кърджалийска околия и селата по долината на река Въча, населени предимно с българи мюсюлмани.

Съединението е извършено и защитено благодарение на пълното единение на българите от всички краища. Успехът му подсилва оптимистичната вяра, че това е само първата стъпка към пълното освобождение на българските земи.

Съединението е изцяло българско дело и е сред най-успешните събития в нашата историята.

Но то има и негативните последици.Съединението довежда до конфликт с Русия, което ще предизвика проблеми в бъдеще.

Съединението успява благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата. Щастието е добро, но е несигурен помощник, защото лесно променя посоката си.

Значителното уголемяване на територията на България ѝ създава потенциални противници на Балканите. Това затруднява следващата стъпка, борбата за освобождение на Македония.

Всеки път, когато се опитаме да живеем чрез вяра усещаме, че обстоятелствата ще бъдат в противоречие с нея.

Здравият смисъл не е вяра, а вярата не се основава на реалността. Между вярата и здравия разум съществува такава връзката подобна на тази между плътското и духовното.

Ние се доверяваме на Исус, но това, което определяме като здрав разум не може да уповае на Него.

Докато се опираме на думите на Христос, здравият разум крещи:

– Това не може да бъде.

На върха на планината лесно се казва:

– Вярвам, че Бог може да го направи.

Но същевременно ни предстои да слезем в долината, където гъмжи от демони. Фактите говорят, че ще се присмеят на вярата ни, която сме донесли от планината на Преображението.

Вярата трябва да бъде изпитана, защото тя е лично достояние на човек, който току що е преминал през изпитанията.

В края на краищата всичко зависи от това, доколко се доверяваме на Христос. Твърдо вярвайте в Него и когато се сблъскате с каквото и да е, това ще укрепи вярата ви.

В живота  на вяра няма край на изпитанията. Бог няма да ни остави да загубим формата си в тази борба.
Вярата е обяснимо доверие към Бога. Тя е тази, която не би ни позволила да се отклоним от Него.