Елена често боледуваше. Никой край нея не я помнеше в добро здраве.
Дълги години кръвната ѝ захар бе необичайно непостоянна.
Увредиха се бъбреците ѝ. Наложи се да ѝ се приложи постоянна диализа.
Невропатията и счупените кости доведоха до използването на инвалидна количка.
Зрението ѝ започна да се влошава, достигна дори до слепота.
Тялото на Елена отказа, но молитвеният ѝ живот стана по-енергичен.
Тя прекарваше часове в молитва другите да познаят и изпитат любовта на Бог.
Когато ѝ казваха:
– Как издържаш в такова положение? На твое място отдавна да сме ….
Елена само се усмихваше и отговаряше въодушевено:
– Не падам духом. Въпреки че външно изнемогвам, но вътрешно се обновявам всеки ден.
Елена гледаше на тези „неприятности“ като на нещо временно.
– Нека не мислим за това, което виждаме, но и за това, което не можем да видим – вечното, – така тя насърчаваше изгубилите всякаква надежда.
Въпреки това, което ни се случва, нашият любящ Баща продължава нашето вътрешно обновяване всеки ден.
Неговите обещания ни укрепват, дават ни надежда и радост.