Петър загуби чука си в полето. Той го търси часове наред, но не успя да го намери.

Накрая се обади на приятеля си Васил, който имаше металдетектор:

– Загубих чука си в полето. Търсих го дълго, но не го открих.

– Какво толкова … един чук. Вземи си друг, – посъветва го Васил.

– Чукът може да повреди машините за обработване на това място, – притеснено обясни Петър. – Можеш ли да ми помогнеш?

– Добре. Идвам веднага.

Те откриха чука, но и още нещо. Това бе съкровище от монети, съдове за хранене и бижута датиращи от римско време.

Царството Божие е като съкровище, скрито в полето.

Въпреки че тази аналогия се отнася до спасението, принципът за приемане на даровете, които Бог ни дава, може да бъде приложен към много области от нашия живот.

Появата на историята като отделна наука е свързана с името на великия древногръцкия философ Херодот. През 5 век пр.н.е. той е написал едно от най-великите произведения, описващи  гръцко-персийска война 480-479 г. до н. е.

Ръкописът, наречен „История“ се смята за най-ранния опит за отразяване на исторически-значими събития.

Малко по-късно древногръцкият учен Фукицид е написал 8-томно съчинение за Пелопонеската война.

За най-старият исторически документ се смята създадените от китайския хронолог Сима Цян записки „Ши Цзи“. В обемният труд се обединяват летописите от различните години на императорските династии, управители на различни области на Китай и важни събития започвайки от II в. до н.е.

Няма на земята човек, който да е правил  само това, което трябва и никога да не прави грешки.

Провалът не е грях. Може да искате постоянен успех, но натиска, който получавате върху себе си, за да го имате, създава само напрежение.

Желанието за успех ви кара да бъдете нерешителен работохолик и перфекционист, но винаги да търсите безопасност в ситуацията. Тъй като се страхуваме от провалите, ние избягваме всякакви рискове.

За много от нас страхът от провал държи сърцата ни в желязна хватка.

Всички допускаме грешки. Библията казва: „Наистина няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши“.

Ние не само сме правели грешки в миналото, но колкото и да се стараем, ги правим и днес.

Много се страхуват: „Какво ще стане ако не успея?“

Човек се е провалял в много области и ще продължи да се проваля, дори и най-добрите в не са лишени от това.

Никога няма да преодолееш страха си от неуспеха, ако не приемеш напълно реалността, че не си перфектен.

За това ни е нужна Божията благодат.

Само когато се пуснем от страха, че ще се провалим, можем да приемем Божията благодат.

У деца с аутизъм в кората на главния им мозък са намерени неправилно оформени участъци, които са били още при въртеутробното развитие.
Учените са установили това, при изследване мозъка на деца аутисти от 2 до 15 години, след смъртта им. До сега такива изследвания не са правени.
Неврофизиолозите са анализирали дейността на гени в кората на главния мозък. Те са установили, че в 91% от случаите, в кората на главния мозък на аутистите има неправилно образувани области, в които не съществува разделение на кората на главния мозък в шест клетъчни слоя.
В невроните на тези участъци отсъствали генетични маркери, бележещи ги към конкретен слой.
Тъй като дефектни части са намерени в предната и темпорална област на кората, свързана с мисленето и комуникациите, учените мислят, че тези морфологични нарушения допринасят за когнитивните и комуникативните нарушения при деца с аутизъм.
Тези патологии са заложени при развитието на мозъка в ембриона.

Във Великобритания е почина последния човек, говорещ на древен шотландски диалект.
На този диалект в северо-източната част на Шотландия са говорели риболовци Кромарти. Той силно се е различавал от планинския диалект и келтски език, който се е говорил в съседните области.
Починалия Боб Хогт е говорил на този диалект, както и неговият брат, който е умрял миналата година.
Лингвистите отбелязват, че това е първият случай в съвременната история, когато древен шотландски диалект изчезва със смъртта на последния, който го е говорил.