Беше лято. Камен Григоров седеше на масата и пишеше големия си труд за явленията в атмосферата. Прозорецът на стаята с изглед към булеварда бе широко отворен.

Днес Камен пишеше поредната глава, в която разказваше за вятъра. Той бе доволен от себе си, защото намери много добри примери, с които да илюстрира твърденията си.

Изведнъж небето се изпълни с облаци. Задуха силен вятър, който подхвана всички листове от масата и ги отнесе през прозореца.

Григоров наблюдаваше с болка как листовете, които току що бе изписал, летяха свободно понесени от вятъра над дърветата. Малко след това заваля проливен дъжд.

Камен разбра, че няма да може да събере разхвърчалите се листове и  с мъка изстена:
– Край, трудът ми отиде на вятъра. Безсмислено е да търся някой от листовете … Ето заваля, дори и да намеря някой той ще бъде унищожен от водата.

Григоров затвори прозореца и отпусна безпомощно ръце.

След няколко дни един млад мъж, потърси Камен в дома му. Когато ученият му отвори, мъжът му подаде няколко листа хартия.

– Изглежда това е ваше, – каза младият мъж.

Григоров разгледа листовете и остана изумен. Това бе главата, която бе писал, малко преди вятърът да му я „отнеме“.

– Невероятно! – възкликна Григоров. – От къде имате това?

– Аз съм Виктор Манчев, – каза младият мъж. – Работя  в печатница. Живея съвсем наблизо до вас .

– Млади човече, вие ме спасихте. – каза Камен вече по-спокойно. – Моля ви, разкажете ми как ги намерихте? Вятърът ги носеше толкова високо, че бях изгубил надежда някога да ги видя отново….

– Бях ходил до в къщи да обядвам, – започна разказа си Виктор.- На връщане видях на земята смачкани и мокри листове. Помислех си, че съм ги изтървал от чантата си. Затова ги взех внимателно и ги занесох в печатницата …..

– Чудо, – извика зарадван Григоров, – сам вятърът се е погрижил трудът ми да отиде направо в печатницата.
Двамата мъже се разсмяха…..

Йодът е бил открит през 1811 г. от френския химик Бернар Куртоа в пепелта на морските водорасли.

Съществува забавна история за откриването на йода. Смята се, че „виновник“ за откритието е любимата котка на Бернар.

На рамото, на работещият в лабораторията Куртоа, лежала котката му. Изведнъж тя скочила на масата и съборила на пода наблизо стоящите съдове. В един от тях се намирал спиртен разтвор на пепел от морски водорасли, а в друг сярна киселина. След смесването на течностите се образувал облак от синьо виолетова пара. Това бил йодът.

99% от запасите на йод се намират в две страни Япония и Чили.

В криминалистиката парите на йода се използват за откриване на пръстови отпечатъци върху ценни книжа.

Този химичен елемент е отровен за хората. Само три грама от него са достатъчни, за да убият човек.

Най-много йод се съдържа в граха, 211 микрограма на 1 кг сухо тегло, а също и в чушките, 135 микрограма на 1 кг.

С тях кафето е по-вкусно. Стоплят премръзналата душа.

Сгряват премръзналите ви длани. Рисуват слънце сред мрачните облаци на всекидневието.

Рядкост ли са слънчевите хора?

В тях човек може да се влюбва веднага.

Те рисуват света ярко за хората с най-светли краски.

Благодарна съм им, че правят света по-топъл и по-ведър.

Навярно ще кажете, че такива хора не се срещат. Това са пълни глупости и всичко е такова, каквото си е винаги.

Не се лъжете!

Има такива хора и когато ги видя им се усмихвам и им се радвам…….

През 1985 г. с помощта на руската ракета „Циклон-3“ бил изведен в орбита „Космос 1666“, електронен спътник – „заглушител“ на радиотехническото разузнаване, сходни по дизайн с ракетата „Сатурн“, използвана от НАСА.

Изстрелването беше успешно и „Космос 1666“ бил изведен в орбита. Но последната степен на ракета „Циклон-3“ не изгоряла, а останала да лети около Земята.

След 28 години, облакът от отломки от частта от „Циклон-3“, станали още по-опасни, отколкото преди.

През 2013 г над Индийския океан малкият еквадорския спътник Pegaso се сблъскал с останките, обграждащи „Циклон-3“.

След сблъсъка поради несъгласуваност на антените, спътникът изменил орбитата си. Той започнал да се върти бясно и от него не можело да се получат съобщение или да се изпратят данни.

Три месеца след инцидента Еквадорската гражданска космическа  агенция EXA е заявила, че Pegaso е завършил своята мисия.

Ако ги видеше някой щеше да си помисли, че са дядо и внук, но те току що се бяха запознали. Младият мъж беше угрижен, а възрастният човек до него излъчваше спокойствие и мир.

– Един ден, – каза старецът, – бях в столицата и видях на пътя един човек да гони шапката си, която вятъра му бе отнел. Миг след това го блъсна една кола и човекът умря на място.

Младият човек се намръщи и каза:

– Защо ми разказвате всичко това?

– Просто си мисля, как човек загубва всичко, преследвайки нещо съвсем незначително.

След като се позамисли малко младежът каза:

– Че аз правя това през целия и живот.

Старецът поклати глава:

– Всеки от нас го прави от време на време, но не и за цял живот.

Мъжът искаше старецът да млъкне и да го остави на мира, но нещо го караше да изпитва доверие към този възрастен човек. Изведнъж някаква вълна се отприщи в него и той изля цялата си болка пред стареца.

Разказа му за баща си, който много пиел, за двата си неуспешни брака, за работите си, които в началото уж вървели добре, но после всичко се обръщало срещу него и той трябвало да напусне от там.

– Мисля, че е време да спреш да гледаш в миналото си, не бива да му позволяваш да контролира живота ти днес, – каза съвсем спокойно старецът.

– Знам, че не трябва толкова да мисля за миналото си, – размаха неспокойно ръце Виктор, – не бива и да се тревожа, но се чувствам подтиснат. Просто не мога да престана да го правя. А всичко това съсипва живота ми.

– Синко, тези твои чувства съвсем не са толкова страшни, – каза спокойно и уверено възрастният човек. – Ти не би се тревожил ако бе глупав човек. Само глупавите хора не се тревожат за нищо и нямат страх от никого.

Лицето на Виктор се навъси като буреносен облак В същия момент му се искаше да изрита стареца и да го прати по дяволите, но нещо го задържаше и той продължаваше да слуша разсъжденията на човека до себе си.

– Ти си човек с богато въображение и бързо си представяш неща, които биха могли да ти се случат. Когато страховете и съмненията те връхлетят, ти започваш да пресмяташ всички възможности, за да избегнеш. По-голямата част от притесненията ти, че това или онова ще се случи са напразни, а тези неща, които наистина ще се случат, ти сам можеш да се справиш с тях.

– Какво да правя тогава? – повдигна рамене безпомощно Виктор.

Старецът се засмя:

– Всяка сутрин след като се събудиш, недей да се притесняваш за една или друга несвършена работа, не трябва да се безпокоиш и за нещата, които ти предстоят през този ден. Просто застани и благодари за това, които имаш: твоя дом, кола, завивката, храната не забравяй, че много хора няма и това. И тогава ще се почувстваш по различно, готов за битките, които ще се случат през този ден.

– Благодаря ви, – каза Виктор на старецът, – сякаш огромен товар падна от раменете ми. От сега вече знам какво да правя.

Старецът му се усмихна, потупа го съучастнически по рамото и си тръгна.