Прясната вода си пробива път сред солените води на моретата. Прекрасните алпийски цветя растат в най-дивите и скалисти планини. Най-красивите химни са родени в момент, когато душата е в страшна агония.

Колкото и странно да е, така става.

При преживяване на различни неволи душата обичаща Бога, винаги ще намери възможност да се радва и весели в Господа. Дори и бездна да извика към бездна, Господната песен ще се чува цяла нощ.

Можем да хвалим и славим Господа, даже и в най-мрачните моменти на живота си.

Схванал ли си добре този урок?

Не е достатъчно само да се смириш пред волята на Господа, да я избереш, но и да се радваш при изпълнението ѝ с неописуема радост.

Не си мислете, че пестицидите най-добре ще предпазят градината ви от вредители. Дори бих ви посъветвала, да се откажете от тях в полза на природни обеззаразяващи средства.

Използването на сапунен спрей с чесън, дава добри резултати при борбата с молеца, който напада ябълките.

Той бързо и лесно се приготвя. Нетоксичен е за околната среда и човешкия организъм. И е по-икономичен.

И най-важното дава резултат.

Ето и как се прави този спрей.

Настържете малко сапун, не прекалявайте с количеството му, защото можете да навредите на растенията. Доливайте вода, докато се получи концентриран течен сапун. За да приготвите разтвора вземете 1-2 супени лъжици от течния сапун на литър вода.

Накълцайте 1-2 скилидки чесън, залейте ги с кипяща вода. Покрийте  с капак и оставете получения разтвор да преседи една нощ. На сутринта го прецедете.

В пръскачката сипете сапунения и чесновия разтвор. Напръскайте растенията с получената смес, но само в сухо време.

Качеството на разтвора бързо се влошава, затова си направете само колкото ви е необходимо.

Петър яко се напи. Посред нощ го изгониха от заведението и той бавно се заклатушка по пътя.

Спря на автобусната спирка, отпусна се на пейката и заспа.

По едно време е събуди и усети, че някой го тегли за крака. Когато надигна глава, се изненада. Една лисица дъвчеше обувката и панталона му.

Кой знае какво щеше да стане по-нататък?!

– Ей, – подвикна Петър на животното, – какво си мислиш, че правиш?

Лисицата не мигна дори, само го погледна, сякаш му казваше:

„Я се погледни на какво приличаш! Май си превел нещо нередно?“

Явно животното нямаше намерение да го ухапе, но го теглеше нанякъде.

– Кой знае какво щеше да се случи с мен, ако не бях се събудил, – потърка сънено очи Петър. – Ами ако си бях загубил крака? Но изглежда тя няма желание да ми навреди.

Лисицата бе спокойна и нямаше намерение да го напада.

Петър за първи път виждаше такова нещо, но това напълно го отрези и той си обеща:

– Никакво пиене повече. Прекалих. Можех да стана храна на дивите животни.

Веднъж един отшелник осъдил брата си. Навярно той бил праведен и добър човек.

Една нощ братът, който той осъдил, умрял.

При отшелника се появил ангел от Господа, той държал в ръката си душата на починалия брат и му казал:

– Отче, сега ми кажи, къде да го занеса в рая или ада?

Отшелникът се изплашил и казал:

– Ти какво, аз от къде да знам?

Ангелът отговорил:

– Как така, нали вчера го осъди? Сега Господ ме изпрати, да те попитам, какво да правим с него?

Отшелникът разбрал, че е сгрешил и се покаял пред Бога и пред мъртвия.

Зимата дари хората с изобилен сняг. Температурите бяха ниски, но това не обезкуражи скиорите.

Васко нарами ските и се отправи към планината. Там сред свежия въздух и побелелите дървета той се почувства свеж, здрав и силен.

Само преди една седмица „пазеше леглото“, бе зачервил гърло и бе вдигнал температура.

Увлече се в гората малко повече. Бялата красота го омая с различните си нюанси и причудливи форми, които бе образувала от струпалия се сняг върху дървета и храсти.

Когато стигна до малката гара, влакове вече нямаше. Васко се притесни. Докато тръгне първият влак сутринта,  го очакваше студ и измръзване.

Васко повървя малко по празната платформа и си помисли:

„Още една пневмония не ми трябва. Необходимо е да предприема някакви мерки“.

Изведнъж го осени идея:
– Ще позвъня в полицията и ще кажа, че край гарата се навърта някакъв хулиган. Дори и да ми съставят протокол, поне за една нощ ще имам покрив над главата си.

Речено сторено.

Звънна и преди да свърши със съобщението си, от другата страна на телефонната линия го скастри груб мъжки глас:

– Човече, нямаш ли съвест?! Отделението на полицията се намира на пет минути от гарата, а ти искаш и автомобил да ти пратим. Ако искаш да пренощуваш, – малко по-меко каза мъжът, – ела и не се прави на много умен.

Васко се изчерви. Добре, че нямаше никой наоколо да го види. Осъзна, че е постъпил глупаво и закрачи бодро към полицията.

В тази мразовита нощ, освен него в офиса на полицията бяха още шестима. До сутринта се стесниха доста. Такъв рекорд в полицията до сега не бяха стигали. 24-ма „самопредали се“ само за една нощ.