Двамата приятели отново се бяха събрали, да обсъждат и да споделят мислите си по един или друг въпрос. Днес на дневен ред бе ангажираността.

Марко наперено заяви:

– Ако не разбираме Божието дело в нашето творение, тогава нямаме истински смисъл в човешкото си съществуване.

– Ако нямаме истински Създател, – ухили се Митко, – ние сме някаква космическа случайност, дошла от нищото, отивайки за никъде.

– Все едно сме никой, без крайна отговорност или вечна ценност, – повдигна се на пръсти Марко.

– Е, това е депресиращо, – сбърчи нос Митко. – Хубаво е, че не е истина.

– Може да намерим временно удовлетворение в нещата и хората, но постоянно, дълбоко и пълно такова се намира само в правилната връзка с Бога, за Когото сме създадени, – добави Марко.

– Забележи, – отбеляза Митко, – не само нашето същество е създадено за Бога, но и делата ни са за Него. Ти и аз сме създадени, за да се посветим в служение на Господа.

– Това е така, – съгласи се Марко. – Например, Едемската градина не беше само място, където човек да живее, но и да служи.

Симо се засмя и предизвика останалите:

– Ако сте перфектни, вдигнете ръка.

Момчетата бяха смутени и никой никой не посмя да вдигне ръка.

Симо продължи:

– О, чакайте! Не си мислете, че няма такъв между нас.

Гледаха го в недоумение.

– Всеки ден правим избори, които са извън най-доброто, което Бог може да ни даде. Този избор се нарича грях, – заяви Симо. – Някои грехове са разрушителни и имат много лоши последствия. Не е ли по-лесно да признаем, че всички сме грешни?

Последваха отговори изречени под носа:

– Зависи ….

– Е, може да не е чак толкова лошо …

Симо отново ги провокира:

– Ако не сте съгласни, попитайте някой, какво би направил ако е невидим? !

– Бих си взел нещо от магазина, нали няма да ме видят, – каза Николай.

– Бих устроил лоша шега на приятели, брат или сестра, – допълни Сашо.

– Ще предизвикам взлом, за да причиня хаос в училище, а после ще гледам от страни сеира им, – напери се Денчо.

– А знаете ли, че Божията любов е по-силна от греха? – попита Симо. – В Нейно присъствие няма място за страх. Тя е мощна сила, която ни дърпа към Бога и ни помага да осъзнаем нуждата от Божията прошка.

– Ние всеки ден грешим, – тъжно констатира Крум.

– Но ако обичаме другите, нещата се затварят, – каза Симо. – Така действа Божията любов, която Господ излива в сърцата ни чрез Светия Си Дух.

Ели тръгна с майка си да пазарува.

Тя бе поканена на рожден ден на своята най-добра приятелка и сега трябваше да ѝ купи подарък.

– Искам да ѝ взема перфектен подарък, – мърмореше Ели под носа си.

Когато влязоха в универсалния магазин, Ели обиколи всички редове, пъхна се във всеки ъгъл. Търсеше перфектния подарък.

Накрая го видя, голям плюшен мечок. Тя не можеше да откъсне очи от него.

– Това е, – извика Ели, – перфектния подарък за Даря.

Бог прави същото. Той те е избрал. Знае точното място, където ще те постави. Може би гола всекидневна, която се нуждае от топлина и радост.

Бог те е създал с определена цел.

Той е преплел обстоятелства и характер, за да създаде правилния човек за правилния кът на света, а след това е платил цената, за да те прибере у дома.

В неделя Кирил се разболя. Имаше чувството, че му е запушена едната ноздра.

– Кате, трябва да полагаш сега много грижи за мен и да ми отделяш повече внимание, – каза той на съпругата си.

А тя в момента бе много зле.

Имаше тридесет и девет градуса температура. Тялото я болеше. Тресеше я. Но тя пренебрегна всичко това само и само, за да се пребори със запушения нос на съпруга си.

– О, милия, – каза Катя като донесе на съпруга си още една кутия с кърпички. – Ето, направих ти чай. Донесох ти и нагревателната подложка. Да изтичам ли до магазина, за та ти купя нещо? Не съм повръщала от двадесет минути, мисля, че ще се справя.

– Не, недей. Имаш висока температура и халюцинираш. Сам ще се справя с тази запушена ноздра.

Двамата замълчаха.

– Все пак имам нужда от домашна пилешка супа с юфка. Ти много хубаво я правиш. Винаги трябва да ям супа, когато съм така потиснат, иначе просто не мога да се възстановя. Благодаря ти, скъпа.

След няколко минути, когато Катя готвеше в кухнята, Кирил се провикна:

– Мисля, че е добре да отидеш до магазина, за да ми вземеш нова кутия с кърпички.

Катя застана на едно място и се зачуди:

– Кое първо да направя, да доваря супата или да отида до магазина?

Как стана, никой не разбра, но днес в парка се срещнаха няколко майки, които имаха деца в предучилищна възраст.

Всяка имаше какво да сподели.

– Моя не можах да го науча да си събира играчките. Все трябва да вървя след него, – оплака се една от майките.

– Я моята все си бърка в носа, – въздъхна друга. – Не можах да я отуча от това.

Оплакванията бяха безкрайни.

Млада жена, която седеше отстрани, ги слушаше внимателно. Тя нямаше техния опит, защото още не бе омъжена.

Изведнъж неволно се намеси в разговорът им:

– Знаете ли за какво ми говори всичко, което чувам от вас?

Една част от жените махнаха с ръка, дори една ядно каза:

– Какво разбираш ти? Навярно още нямаш деца.

Младата жена не се обиди, а добави:

– Всека от вас ми прилича на празна кутия от сок, която се нуждае да се напълни.

Жените се намръщиха. Бяха готови да я натупат, но нещо ги спря.

А тя продължи:

– Вие се нуждаете от Източника на жива вода, Който може да ви изпълни напълно.

– И къде е този източник на вода? – попита една от жените иронично.

– Не къде е, а кой е Той, – усмихна се младата жена. – Всяка от вас се нуждае от Исус Христос, Източника на живата вода.

Жените се спогледаха. Искаше им се веднага да попитат и разберат.

Кой е този Исус Христос и как Той може да им помогне в ежедневието с децата им?