Новината не е нова. Пролетта идва, но снега още не иска да си отиде. Тази история е доста забавна и много поучителна.
Февруарските циклони, насипали сняг в южните райони на Китай. Това се оказало, неочаквана материална подкрепа за двама предприемчиви жители на град Ченду.
Те събрали пред дома си сняг и вместо да го изкарат извън града, започнали да го продават. Е, не с лопати, а като снежни човеци.
За спонтанния бизнес се наложило да купят много копчета, цветни ленти и всякакви други аксесоари, които можели да влязат в работата.
Кой би си купи снежен човек с шал и очила? Но се намерили и такива. Важното е правилно да се представи идеята.
„Новоизпечените бизнесмени“ предлагали като украшение, макар и кратковременно, върху колите. Шофьорите с готовност откликвали на предложението и за всеки сувенир плащали от 5 до 10 долара, в зависимост от размера на снежната фигура.
Появило се и снежно куче.
Колкото и странно да е, за необичайната стока се натрупала дори опашка. За един ден предприемчивите момчета продали повече от 100 снежни фигури.

Израел създаде голяма военно-полева болница в северната част на Голанските възвишения, за лечение на сирийски ранени пристигнали от продължаващата гражданска война в страната им.
През последните седмици, 11 сирийци са преминали в Израел.
До сега, ранените са били взети в болница в северния град Сафед. Осем са били успешно излекувани и са се завърнал в Сирия, а трима са останали в Израел за провеждане на лечение.
Израелските власти очакват броя на ранени преминаващи границата да се увеличат значително, тъй като сраженията се развиват близо до границата. Оттук и необходимостта от полева болница.
Тази новина отново опровергава твърденията, че Израел е расистка държава, която мрази арабите. В действителност, Израел е единствената държава в региона, които излезе, за да помогне на ранените граждани от съседната нация, с която тя все още официално е във война.

През 1994 г. се появила новина, че Юпитер може да се сблъскате с комета и да бъде подложен на метеоритна бомбардировка.
Ето защо градския съвет на малкия американски град  Грин-Ривер в щата Уайоминг обявил частна писта в близост до град за междугалактически космодрум, на който поканили да кацат бежанци от Юпитер.
Досега нито един космически апарат не се е възползвал от този космодрум.

Когато се установило, че експедицията на Едингтън през 1919г. за измерване на предвижданото от Айнщайн изкривяване на звездната светлина от Слънцето е успешна, холандския физик Хендрик Лоренц изпраща на Айнщайн телеграма, в която му съобщава добрата новина.
След като се разчуло за телеграмата, потвърждаваща общата теория на относителността, един студент попитал Айнщайн:
– Какво бихте си помислили, ако експериментът на Едингтън не бе открил предвиденото изкривяване на светлината?
Айнщайн отговорил:
– Тогава щях да съжалявам Господ, защото теорията е вярна.
Разбира се, ако експериментите не бяха потвърдили предвижданията на Айнщайн, теорията нямаше да бъде вярна и общата теория на относителността  нямаше да се превърне в основен стълб на съвремената физика.
Айнщайн е имал предвид, че общата теория на относителността описва гравитацията с такава елегантност и с толкова простота, че за него е било трудно да си представи, че природата би я пренебрегнала. Според него общата теория на относителността е твърде красива, за да е грешна.

Руската библейско общество е предоставило нестандартен руски превод на Библията. Новият вариант е причинил разгорещени дебати сред православните християни. Широка е гамата от мнения. От „Още повече преводи и по възможност различни!“ до „Предлагат ми книга, с която мога само да си запаля печката“.
Авторът на нов превод на Библията е филолога Валентина Кузнецова, магистър по теология. В продължение на много години тя е духовна дъщеря на Александр Мень. В средата на 80-те години на миналия век, Александър ѝ е дал благословията си, да преведе Синодалната Библия на обикновен, ежедневно използващ се език. За много руски граждани синодалния превод се е оказал тежък и неразбираем.
Когато Валентина Кузнецова се заела с превода, свещеникът се опитал всячески да помогне на своята духовна дъщеря. Преводът бил завършен в началото на този век.
Текстът е подложен на сурова критика. Митрополит Иларион Алфеев казва, че когато четял текста на този превод, имал чувството, че не чете Свещеното Писание, а присъства на скандали в някоя обществена квартира. Според него Свещеният текст се свежда до езика, характерен за някой пазар или с други думи казано на кухненско ниво.
В текста има много неточности, пропуски, перефразиране, на места прилича повече на „преразказ“, отколкото на транскрипция на говорим език. Например, думите на Павел: „А благочестието със задоволство е голяма печалба“ 1 Тим. 6:6 е преведено така: „Да, религията е наистина голям доход, но само за хора, които могат да се задоволи с това, което имат“. Когато неточността на превода се умножи със слабото владеене на руския литературен стил, резултата е напълно разочароващ.
След дълго проучване на новият превод на Библията, Руското библейско общество го е публикувал, като „Библията за домакини“, наложил се като „Добрата новина“.
Избора, дали да се чете Евангелието изобщо, в класическият му вид или като произволен преразказ за домакини, принадлежи единствено на читателя. Единственото, което можем да кажем, че така известния превод „Добрата новина“, Руската Православна църква е отказала да използва.