Едно от най-интересните неща в студенския живот, безусловно е „общението“ с преподавателите.
Само на лекция могат да се чуят много интересни, остроумни и забавни фрази от устата на професорите.
Ето ви една прекрасна перла.
– Какво е това килограм, вие знаете ли? Вземете нещо в ръка, сега друг предмет, който тежи 20 килограма. Какво натежа ли? А какво е това джаул? Как да го почувстваме?
Аудиторията мълчи.
– Не знаете? Това е много лесно! Имаме енергия MV ^ 2/2, сега си представете тухла с маса 2 кг, която лети със скорост 1 м / сек. А сега как да почувстваме този джаул? За целта е необходимо тухлата да лети към челото ви, face to face, така да се каже …..

Тази вечер Ангел и Христо се бяха събрали заедно. От край време обичаха да разговарят и да „разнищват“ нещата. Това беше нещо от рода „да вникнеш в същността“.
Христо отдавна бе предал сърцето си на Бога, но Ангел упорстваше, ровеше се в подарената му от Христо Библия, не подред, а на посоки и „провокираше“ приятеля си с въпроси върху неща, които бе прочел в нея.
Наближаваше Цветница и той бе намерил мястото, където децата прославяха Исус в храма, след като Той тържествено бе влязъл в Ерусалим и бе прекатурил масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите.
– Защо децата започнаха да викат: „Осанна на Давидовия син“? А главните свещеници и книжници, възнегодуваха?
– Разликата между децата и големите хора е в това, че децата, въпреки щуротиите, които правят, са искрени и честни. Те вършат това, което им харесва и не се съобразяват със нищо. Затова с радостни викове отдадоха подобаващата почит и хваление на Бог, – каза Христо.
– Но нали всички видяха чудесата, които направи Исус? – не отстъпваше лесно Ангел.
– Всичко истинско, всичко родено от Бога предизвиква гняв и негодувание, в тези, които живеят нечестиво, – с тъга в гласа си отговори Христо.
– Слепите и куците получават изцерение при Исус, децата Го хвалят, а свещениците осъди. Нима Исус мрази свещениците и няма любов към тях? Защо действа по този начин? – Ангел гледаше наивно Христо, като си правеше сметка, че така може да обърка и затрудни приятеля си.
– Защото това е единствения начин те да се покаят, – спокойно обясни Христо. – Чрез изобличението Той им дава още един шанс на тази земя. Той е свят, при Него не може да живее нищо нечисто.
Ангел не знаеше вече какво да пита, приятелят му за всичко имаше отговор.
– Не си ли забелязал, – каза Христо, – че свещениците и книжниците не се възмущаваха от факта, че Божия дом бе превърнат в разбойнически вертеп, а от децата, които хвалеха Исус.
– Колко грозно и лицемерно – съгласи се Ангел.
– Но нека не забравяме, – засмя се Христо, – че никой не е в състояние да попречи, а още повече да спре Бог да очисти храма Си.

Сега са трудни времената и често се характеризират с думата криза. Навярно сте чули някой да казва;
– А ако децата ни искат да им купим скъпи предмети, например, телефон, какво да правим? Те се разстроени, че съучениците им имат, а те не.
В такава ситуация е по-добре да разберем какво точно иска детето.
Първо, често децата ни не са нуждаят от много скъпи неща, но чрез тях те искат да бъдат приети в групата на съучениците си.
Ако това е така, подскажете на детето си друг начин да спечели уважението на връстниците си.
Например, обърнете вниманието му към това, в което то е силно и талантливо.
Например, можете да му кажете:
– Сега ние не можем да ти купим това, но за това пък ти си толкова добър по математика. Толкова лесно решаваш и най-сложните задачи, а това не може да се купи с пари.
Повярвайте, над дете с нормално самочувствие, никой не би издевателствал, дори да няма последен модел телефон или някаква скъпа играчка.
Второ, спомнете си, как детето ви е искало да му купите някоя скъпа играчка и когато я получи, какво прави? Играе с нея 5 минути и я захвърля.
Това говори, че то не е искало играчката, но не му е достигало чувство на радост и положителни емоции.
Не купувайте на децата си скъпите неща, които те ви искат, те няма да заместят общението с вас, от което се нуждае всяко дете.
Запомнете, за едно дете е важо родителите му да разговарат с него, да го изслушват, подкрепят, но не и да му натрапват своите мисли, идеи и желания.

Понякога става така. Получаваме това към, което сме се стремили, но осъзнаваме, че то не ни носи дългоочакваното удовлетворение.
Това е една от главните илюзии на живота, когато мислиш, че нещата могат да ти донесат пълно удовлетворение. Но радостта от такива неща не продължава дълго.
Ние търсим любов, безопасност и щастие, опитвайки се да ги достигнем с помощта на работа, богатство, взаимоотношения с други хора. Вместо това ние виждаме наоколо скръб, неудовлетвореност и отчаяние,
Поставете в центъра на стремежите си Христос и ще почувствате как се изменя живота ви. Тогава ще видите, че само Той е източника на любовта, мира и радостта.
Бог е този, който е нужно да търсите.

В действителност, накъде са насочени нашите грижи, мисли и чувства?
Какво ни интересува най-много?
Какво ни тревожи, радва и ни завладява изцяло?
Това са неща, които не можем да задържим за себе си за винаги. Всичко това в края на краищата изчезва и се разрушава.
Ако забравим за най-главното, за душата си, която е създадена по Божий образ, за Божията искра, която е заложена в сърцето ни, какво ни ползват всичките успехи и всякакъв вид земни благополучия?!
Ако човек има всичко, за което мечтаят хора от света, той е нещастен, сърцето му е пълно с безпокойство, тъга и неговото благополучие изглежда съвсем безполезно.
Обратно, човек с чиста съвест, светло сърце може да бъде щастлив в трудности, изкушения и лишения.
За това, напълно са верни думите на Господа:
„Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?“