Статуята на Роланд е поставена на пазарния площад в Бремен. Тя е главния символът на града.

Според легендата, град Бремен ще запази своята независимост, толкова дълго, колкото го охранява Роланд.

Бременският Роланд и Бременското кметство през 2004 г. били включени в списъка на световното културно наследство на човечеството.

Дървен копие на Бременския Роланд с височина от 1,50 метра, се намира в лютеранската Сионска църква в Бруклин, Ню Йорк. През 1890 г. германските власти на германския град я подарили на бременци, които емигрирали в Ню Йорк.

Бразилският град Роланд е основан през 1932 г. от имигранти от Германия и е получил името си в чест на Бременския Роланд. През 1957 г. със средства от бременски „кафе“ бизнесмени в града е поставено копие на Бременския Роланд с размер 4/5 от оригинала.

Едно малко копие на Бременския Роланд властите на Бремен подарили град Кито.

Любо Стефанов се стремеше винаги да показва на децата си, как Бог действа в живота им, чрез истински истории.

Ето какво им разказа веднъж за далечната 1962 г.

След началото на борбата за независимост на страната, хората трябваше да търсят убежище в гората далече от домовете си.

Един ден бащата на Любо и братовчедката му Мария отидоха за храна от другата страна на реката. Докато преминаваха по моста с хранителните продукти, бащата на Любо се подхлъзна и падна. Буйната вода веднага го погълна. Той не можеше да плува и започна отчаяно да се бори за живота си.

Когато съвсем се изтощи възрастният човек си помисли: „Боже, нека бъде твоята воля…“

Докато водите го носеха по течението, той усети нещо твърдо под краката си на дъното. С подновена надежда мъжът разбра, че се намира на скала.

– Тази невероятна случка, – каза Любо, – е пример за това, че всичко от живота си можем да поверим в Божиите ръце.

– Много пъти, – обади се по-малкия син на Любо, – като имам проблем, гледам да се справям сам, но в повечето случаи не успявам.

– Истинското разрешение на затруднението идва в мига, в който изтощението взема връх и обикновено аз се оставям в Божиите ръце, – каза тихо Любо.

Децата слушаха с широко отворени уста. Те не веднъж бяха опитвали Божията милост и любов в живота си, но сега научиха и друго, че без Божията помощ, те не биха се освободили така лесно от това, което ги гнети.

Любо прибра ръцете пред гърдите си и се помоли:

– Боже, помогни ни във време на отчаяние да помним че истинското разрешение на проблемите е при Теб. Амин.

Иврит или древноеврейския език е престанал да бъде средство за ежедневна комуникация още през 2-ри век, но се е задържал за литературно и религиозно използване.

В началото на втората половина на 19-ти век ционисткото движение си е поставило задача отново да направи иврит говорим език и в крайна сметка това е станало.

Езикът иврит е получил статус на държавен език след обявяването на независимостта на Израел.

Днес той се използва като първи език на няколко милиона души.

Това е единственият пример в историята на успешно възстановяване на мъртъв език.

Грехът лежи в човека. Да бъдеш грешник не означава да направиш нещо неправилно, а да го правиш съзнателно, провъзгласявайки независимостта си спрямо Бога.

Грехът наистина съществува и действа на човека. Първото нещо с което Исус Христос се сблъска у хората е тяхното грешно наследство.

Бог е направил Своя Син жертва за греха, за да може грешника да стане свят. Не знаещ грях Той стана жертва за грях. Така Бог е заложил фундамента на Изкуплението за цялото човечество.

Исус Христос възстанови първоначалното състояние на човешкия род, върна му предназначеното от Бога място. И сега всеки може да влезе в съюз със Бога на основание на това, което Господ е направил на кръста.

Човек не може да се изкупи сам. Изкуплението е Божие дело. То е направено перфектно и в него няма никакъв недостатък. А дали ще приеме Изкуплението, това зависи от самия човек.

Трябва да правим разлика между Божието откровение за Изкуплението в живота на човека и осъзнаване на факта за неговото собствено спасение.

„Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“.