Умирал невярващ човек. Още по-лошо, цял живот се смятал за атеист. Много го измъчвало това, че всичко за него ще изчезне. Тази стая, светлината зад прозореца….

Даже жестоката болка, която бил готов да търпи вечно, само и само да не се разделя с живота.

А най-страшното за него били, че завинаги ще угасне разума му. Ще отиде в небитието неговото собствено „аз“.

Той повече никога няма да почувства и чуе ….

Погледна го лекарят, който бе направил всичко, за да го спаси и си помислил:

„Как би се зарадвал, ако бе разбрал, че нещата не стоят така и че душата е вечна“.

И изведнъж се ужасил: „Каква ще бъде за нея, душата вечността …“

Денят беше мрачен и потискащ. Облаци скриваха слънцето, но бе задушно и горещо.

На Михаил Сираков бяха съобщили, че баща му е в болницата и бере душа. Той хвана влака и сега бързаше да се срещне с баща си, преди да е преминал в отвъдното.

През целия път се молеше:

– Господи помогни ми да го заваря жив, за да си взема довиждане с него. Само той ми остана, нямам друг човек, който да ми е толкова близък на този свят.

Михаил бе замил да проучва нови находища на хиляда километра от дома си и бе оставил баща си на грижите на съседката.

В последно време баща му губеше памет и се държеше неадекватно. Оня любвеобилен старец бе изчезнал и на негово място се бе появил вечно сърдит и недоволен възрастен човек, който капризничеше като малко дете.

Въпреки всичко Михаил обичаше баща си, за него той все още си беше добрият баща, но сега е засегнат от неизлечима болест.

Когато влезе в реанимацията Сираков видя възрастен човек, който бе изпаднал в някакво полусъзнание. От него излизаха разни тръбички.

„Но това не е моят баща, – каза си Михаил и се зарадва, – Баща ми е в къщи. Някой е сбъркал имената и е повикал мен вместо сина му. Колко жалко. Какво мога да направя за този безпомощен старец?“

Михаил отиде при дежурния лекар и го попита:

– Колко му остава?

– Трябваше вече да е мъртъв, навярно е чакал вас, – каза много тихо лекарят. – Добре, че дойдохте.

„Кой знае колко далече е неговия син, – бореше се с мислите си Михаил. –  Този старец с надежда се е държал, за да бъде няколко минути със сина си преди да си отиде“.

И Сираков взе решение. Той се наклони към старецът хвана го внимателно за ръката и нежно каза:

– Татко, аз дойдох.

Умиращият сграбчи ръката на Михаил, очите му се разшириха. На лицето на старецът се появи щастлива усмивка. След това се отпусна и премина в небитието.

В света е тъмно, студено и страшно. Тази тъмнина не се разсейва от физическата светлина – слънцето, даже обратното, човешкия живот става още по-ужасен и безнадежден, в страдания и неумолима самота, неизбежно стремящ се към смъртта и небитието.

Всичко е обречено, страда, подчинява се на непонятния, безнадежден закон на злото и смъртта.

И ето в света се яви човек смирен, без дом, без власт над хората, без някакво земно могъщество, който казва на хората:

– Това царство на тъмнината, злото и тъмнината не е истинския живот. Това не е светът, който е създаден от Бога. Злото, страданията и самата смърт трябва и е нужно да се победят, Аз съм изпратен от Бог, Своя Баща, за да спаси хората от ужасното поробване на злото и смъртта.

Човекът е забравил истинската си природа и призвание и се е отрекъл от тях. Хората трябва да се обърнат, за да видят, това, което са отвикнали да виждат. Човек трябва да повярва, че доброто е по-силно от злото, любовта от омразата, живота от смъртта.

Христос изцелява, помага, раздава се на всички И въпреки това хората не разбират, не чуват, не се доверяват, не вярват.

Той можеше да яви Своята Божествена сила и слава и да накара хората да повярват в Него. Но желанието Му бе да освободи вярата им, любовта им и без принуда да Го приемат.

Той знае, че в часа на неговата жертва, окончателното Му предаване, всички изпитвайки страх ще Го изоставят.

Но когато свърши всичко, ще остане в света свидетелство, за това на къде е зовял хората, какво им е предлагал – подарък, живот изпълнен със смисъл и радост.

Исус тайно от света и хората, яви на учениците Си славата, светлината и тържеството, към което всеки е призван.

Божествената светлина прониква целия свят и преобразява човека, който придобива окончателен и вечен смисъл.

„Добре е да бъдем тук“ – възкликна Петър, виждайки славата Му.

От тогава Църквата с постоянна вяра радостно повтаря: „Добре е да бъдем тук“.

Това е молба донасяща светлина, жажда за просветление и преображение.

Сред тъмнината, злото, сивотата на обикновеното ежедневие, като лъч през облаците сияе тази светлина. Душата я знае. Тя утешава сърцето Явно присъства в живота ни, но не се изразява открито и въпреки това ни променя.

„Господи, добре е за нас да бъдем тук!“

Ако тези думи станат наши, отговор на душата ни на дара на Божествената светлина, а молитвата ни нека стане молитва за преобразяването ни, за победата над света.

Нека възсияе над нас Твоята светлина, носеща ни живот!

Една компания през 50-те години на миналия век реализирала забележителен удар.

Тя избрала 64 от най-добрите брокери, които се занимавали с търговия на акции и имали в портфейла си – популярна акция на една от водещите американски корпорации. Компанията им предложила да се абонират за „прогнозата“ за курсовата стойност на акциите.

Разбира се , никой нищо не купил.

Тогата те разделили базата на потенциалните клиенти на две части на случаен принцип.

На 32-изпратили прогноза, че утре популярната акция, която притежават ще нарасне, а на останалите 32-ма, че ще падне.

На следващия ден тези, които получили правилната прогноза, отново били разделени на две. На първите 16 изпратили прогноза, че акцията ще се повиши, а на останалите, че ще падне.

На 32-та, които предния ден прогнозата не била вярна, нищо не изпратили.

Навярно се досещате вече за принципа на действие. На третия ден тези, които са получили правилната прогноза вече два пъти, отново били разделени на две.

В края на краищата от 64 клиенти, останал само един брокер, на когото шест пъти подред изпращали правилна прогноза.

На този „щастливец“ му предложили да купи прогнозите за поведението на акцията за една година напред. Той се съгласил и платил два милиона долара.

На следващия ден тази прекрасна компания се разтворила в небитието.