Американската пощенска служба започнала да предлага за изпращане на пратки на територията на страната от 1913 г.

Три години по-късно бизнесмен от град Вернел, щата Юта, изчислил, че това е най-евтиния начин за доставяне на строителни материали на дълги разстояния.

Той изпратил в своя град на разстояние 676 км 80 хиляди тухли на малки пратки, отделно опакована всяка от тях, за да построи банка.

След приключване на поръчката, пощата веднага установила дневен лимит на пратката по 91 кг на човек.

Андряна обичаше да тича. Тя не беше спортистка, не участваше в състезания, но в нея се бе зародило желание да поддържа добра физическа форма особено, след като се сблъска с проблемите на майка си и лелите си, които спазваха строга диета, за да смъкнат някой и друг килограм.

Баща ѝ бе физически здрав човек. Работата му бе тежка и по тялото му се открояваха големи и силни мускули.

– Адри, – казваше ѝ той, – движи се повече, за да не стигнеш до плачевните диети на майка си.

И тя реши да последва съвета му.

Една съботна сутрин Андряна реши с бягане да покори един от близките хълмове. Въздухът беше много влажен и както се очертаваше, щеше да е много горещо. Тези два фактора сериозно щяха да затруднят тичането ѝ.

Въпреки всичко стигна върха. Там имаше нещо, което ѝ направи силно впечатление. Тя погледна надолу. Знаеше, че покрай пътеката имаше засадени кленове, но не бе забелязала, че така наредени пазеха сянка по целия път към върха на хълма.

– Въпреки влажността на въздуха, – каза си Андряна, – тази неочаквана сянка ми е помогнала да не се изморя много.

Изведнъж  в съзнанието ѝ изплуваха думите: „Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти. Слънцето няма да те повреди денем“.

Тя бе много благодарна за неочакваното Божие благословение този ден.

– Благодаря Ти, Боже за неочаквания начин, по които се прояви в живота ми….

Всеки от нас може да открие знаците на Божията любов в живота си, стига наистина да го пожелае.

В трите краища на един равностранен триъгълник се намира по една мравка. Всяка мравка започва да се движи по произволно избрана ъгъл по права линия.

Каква е вероятността, нито една мравка да не срещне останалите две?

Сега е ваш ред. Мислете и съобразявайте!

За по-нетърпеливите следва ….

Отговор: Има два начина, чрез които мравките няма да се срещнат: да се движат по часовниковата стрелка или обратно на нея. В противен случай срещата им е неизбежна.

Ако мравките избират всяка за себе си произволна посока за движение, вероятността да се избегне сблъсъка между тях е 1/4.

Вера Петровна Марецкая се препичала на южния плаж. Тя го правела по странен начин.

На женския плаж, където жените сваляли дори и банските си, известната актриса лежала на диван по рокля, представяйки на слънцето само ръцете, краката и лицето си.

Покрай нея минала жената на поета Дудин и ѝ казала:

– Какво правиш, Верочка? Всички са голи, а вие как …

– Аз, скъпа, – въздъхнала Марецкая, – се препичам за моите зрители. Те ме обичат. Аз ще изляза на сцената и хиляди хора ще ахнат заради моето загоряло лице, ръце и крака …. А кой ще види моето изпечено тяло, с изключение на мъжа ми още пет-шест човека. Струва ли си толкова да се старая?

Зимата бе тежка и много студена. Елена бе млада учителка, която скоро бе завършила учителският университет в близкия град. Това бе първата и зима след завършване на образованието ѝ

Тя много се стараеше. Та нали всяко начало е важно. От него зависеше, как ще бъдеш посрещнат от учениците и колегите си.

Докато Елена се подготвяше за работа в този мразовит сезон, звънна телефона. Директорката на училището ѝ съобщи:

– Училищата в нашия район се затварят поради лошите зимни условия.

Елена се зарадва:

– Хубаво е, че ученици и учители няма да пътуват по заледените пътища. Няма да замръзват и изстиват. Ще има по-малко болни.

Днес Елена нямаше да преподава на учениците уроците, за които се бе толкова старателно подготвяла. Изведнъж тя си спомни следният стих от Псалмите: „В твоите ръце са времената ми“.

И тя започна по много по-различен начин да гледа на днешния ден.

– Как най-ползотворно, мога да употребя ден си? – запита се Елена.

Можеше нещо да запише в дневника си, да прочете хубава книга, да се помоли, да свърши някои неща в къщи, които бе отложила за по-късно…..

Елена погледна снега навън и се зарадва на красотата, която се разкриваше пред очите ѝ. Това бе Божий неочакван дар.

Притесненията ѝ постепенно се стопиха и тя с радост се наслаждаваше на подарените ѝ моменти по време на неочаквана почивка.

Този ден за Елена не мина по обичайния начин. Тя следваше Божието водителство и оползотвори  времето си по най-добрия начин.

Времената ни са в Божиите ръце дори, когато животът ни изненадва.