Моя позната  смяташе, че някои хора по природа умеят и обичат да се грижат за себе си, а на други това не е дадено.

Защо за толкова много жени е сложно да използват една част от силите си и да губят, макар и малко, време за поддържане на красотата си?

Има два начина, чрез които една жена възприема своето тяло.

Единият е, когато се идентифицира с него, вярвайки че „Аз- това е моето тяло“, а другият – отделяме се от него, считайки тялото си най-голямото свое ценно притежание.

В първия случай, виждайки себе си и тялото си, като едно, но не можем да го третираме като обект на внимание. Смятаме, че е трудно да се грижим за себе си.

Ако осъзнаем, че имаме тяло, независим орган, който има власт да удължи или да прекрати живота ни, ние се отнасяме към него с уважение, което заслужава.

Ако не знаете как се плува, малко вероятно е незабавно да се потопите много на дълбоко.

Ако сте нов в спортната зала, не започвате с големите тежести и натоварвания без тренировка.

Защо тогава много хора на изкуството се хвърлят да творят шедьоври, без да мислят, че като начало трябва да загреят?

Започнете да рисувате, като вземете няколко листа хартия и експериментирайте с боите.

Първоначално не е нужно да преследвате конкретна цел, просто се наслаждавайте на това, което правите, отпуснете се и се настройте на вълната на акварелите.

Нанасяйте бои по различен начин и изучавайте това, което се получава. Такива опити помагат по-добре да се разберат акварелите и подсказват идеи за бъдещи големи композиции.

Не се разстройвайте, ако нещата не станат така, както сте ги очаквали. Учете се и се развивайте. Запомнете, че да признаеш грешката си, това вече е постижение.

Добротата винаги почва с очите – начинът, по който гледаме света и до колко виждаме нуждите на другите хора.

Добрият самарянин видя състоянието на мъжа и сърцето му се изпълни със съжаление. Обърнете внимание, казва се, че той видя. Това е отправната точка.

Ако искаш да станеш добър, трябва да промениш начина, по който гледаш на света. Трябва да станеш по-чувствителен за нуждите на другите около теб.

Бързането е смърт за добротата. Когато се учиш да бъдеш добър човек, нещата се забавят. Ако нещо ви разсейва, ви е нужно време, за да бъдете мил.

Ако ви се налага да обиколите една страна, може да го направите със самолет, но така няма почти нищо да видите от нея. Вземете влак или кола, така ще имате възможност да забележите повече неща. Но ако желаете да откриете, колкото се може повече в едно пътешествие, тогава ходете пеша.

По-бавно се придвижваш, повече неща виждаш.

„Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго“.

Първата стъпка към доброта е да помолим Бог да ни даде духовен радар да бъде нащрек за хората около нас, които имат емоционални, духовни и физически нужди.

Може би сте се родили с този дар и автоматично усещате нуждите на хората около вас. Това не означава, е сте по-духовен от другите. Вие сте просто жичката, чрез която Бог проявява своята милост.

Човекът, който сади егоизъм, без да обръща внимание на нуждите на други – пренебрегват Бога и реколтата му са плевели.

Не винаги е лесно да се видят нуждите на други хора, особено когато имаме свои грижи и не сме достатъчно чувствителни към околните, но това не бива да ни обезсърчава. Просто трябва да се освободим от всичко, което ни пречи, за да виждаме по-ясно нещата.

Особняк, живеел в малкия град Силвърстоун, Англия, който е разположен много добре, само на 6,5 километра от известна писта със същото име.

Разкошният дом с шест спални, гостна и три гаража собственикът оценил за 1,5 милиона паунда.

Разбирайки, че само много богати хора могат да бъдат потенциални купувачи, мъжът измислил оригинален начин, за да ги уведоми, че къщата се продава.

Собственикът на имението изрязал рекламата за продажба на поляната, така че да може да се види от въздуха, например от хеликоптер. Именно с вертолети богатите състезателни ентусиасти летят над Силвърстоун.

Жител на Гуанси, Китай, за първи път облякъл женска дреха в края на 1990 г., след трагичната смърт на сестра си.

Майката на този младеж имала психически проблеми и не могла да се справи с тежка загуба на дъщеря си. Любящият ѝ син решил за кратко време да замени починалата си сестра.

Времето минавало, а младежът все по-често се обличал в женски дрехи и не носел мъжко облекло.

Здравето на майка му се подобрило и възрастната жена веднага разбрала, че той не е нейната дъщеря.

Интересното е, че старата жена разказвала на всички, че тази „жена“ ѝ е изпратена за да я утешава за дъщеря ѝ.

Що се отнася до сина ѝ, той не се смущава от странния си начин на живот и не обръща внимание на присмехите и отрицателното отношение на другите. Щастлив е, че по някакъв начин е успял да помогне на своята майка.