През 1960 г. в Англия компанията Lotus предлагала автомобили с инструкции за разглобяване.
През същата година във Великобритания действал специален данъчен режим за произведените автомобили. Ако компанията не продава цяла кола, а на части продажбата не се облага с данък. Единственият недостатък бил, че нямало инструкции за сглобаване на автомобила.
Компанията Lotus  измислила начин, как да заобиколи тези изисквания. За целта прибавила към автомобила инструкции за разглобяването му.

Китайската поетеса Су Хузи е живяла през 4 век.

Тя е написала поема палиндром, която представлява квадрат с размери 29×29, който е изпълнен с йероглифи.

Тази поема може да се прочете по 2848 начина, пътешествайки по квадрата надясно или наляво, хоризонтално, вертикално и даже по диагонал.

Забележителен е начина, по който отпадъците, които отделя нашето тяло: изпражнения, урина, слюнка.. говорят толкова много за нашето състояние. Сигурно някой шегаджия би съчинил две-три остроумия, като се обляга на това парадоксално обстоятелатво.

Но един лекар знае, че ако иска добре да изпълнява професията си, не трябва да се гнуси от неприятни аромати, които отделят изпражнениата или към изпробването с език вкуса на урината дали е сладка или горчива.

Знам, че за много лекари това е противно и непоносими, но и месарите се изцапват с кръв, чак до очите си при изпълнение на задълженията си.

Ами рибарите как разнасят неприятна миризма, която с нищо не може да се отстрани? Нима гробарите не миришат на разложени трупове?

Ако първите правят това, за да нахранят хората, то вторите за да отдадат последна почит и уважение към умрелите.

Колко внимателни биха били тогава лекарите, които лекуват и облекчават болките на себеподобните си.

Двама млади дизайнери са измислили отличен начин, за да улеснят пътуването на чуждестрани туристи, които се оплакват от трудностите при четене имената на улиците на датски език.
В рамките на проекта WTPh?, името на който се разшифрова като What the Phonics?, на улиците на Копенхаген са се появили говорещи табели с имената на улиците.
Близо до названата улицата в най-посещаваните туристически райони са прикрепени слушалки с помощта, на които може да се чуе името с непривични букви, например, като Møntergade или Kvæsthusgade.
Името се произнася бавно, всяка сричка се съпровожда с просветване на лампичка и туристът може сам да произнесе думата правилно, на принципа на караоке.
Скоро подобни табели ще се появят и в историческия център на града. Те ще са прекрасно допълнение към всеки справочник.

Ако не ми харесва начинът, по който живея протестирам!
Струва ли си младите хора да останат в България? Как се живее в най-бедната и най-корумпирана държава? Дали пък успелите българи в чужбина ще се върнат в родината си?
Трябва да се събудим от дълбокия си сън.
Досега българите като колектив са претърпели крах. Уж сме един народ, работим в екип, а сме като орел, рак и щука.
Ако някой прояви инициатива да помете пред блока си, съседите му го наблюдават с ехидни усмивки и назидателно забелязват:
– Ти ли се намери най-големия умник, да чистиш пред входа? Това е работа на общината!
Е, това се казва задружност между хората! Един работи, а другите го „подкрепят“.
В България образование не е нужно! Навършваш пълнолетие,  „завъртваш“ някакъв бизнес и парите потичат като река в ръцете ти.
Днес младите хора не четат. Следат филми, чатат по Интернет и играят игри.
Медиите имат голямо влияние, като сред възрастни така е и сред младите. Те диктуват модата. Решават вместо хората какво да облекат, какво да обуят…. и колко „дебели“ да бъдат…
Днес много лесно се продава едно „голо тяло“, но не и книга….
Всичко това е пълен абсурд, но до кога ще живеем така и ще търпим всичко това?
Какво очакваме, някаква голяма трагедия, катаклизъм или катастрофа трябва да станат, че да се вразумим?