Станислав дълго я моли да не се среща с жена му особена сега по празниците. Ирина не се съгласяваше само и само, за да го ядоса. Накрая отстъпи и каза:

– Имам една идея, но за нея ми трябват пари и то много, а колкото до срещата ще си помисля.

Така и не се срещна с жена му. Какво щеше да постигне, ако го беше направила? Единствено да го подплаши. Едва сега разбираше, това, което трябваше да се досети още в самото начало, Станислав никога нямаше да напусне жена си и децата си.

Той просто си бе поиграл с нея. Беше я използвал и се бе позабавлявал с нея. Типичен женкар. Как него усети и не разбра какво представлява. Тя беше заслепена и се остави да я води като наивна глупачка. Най-много се ядосваше, че беше готова да му повярва на всяка негова дума.

В желанието да му спести болката и притеснението, когато забременям отиде и абортира. Трябваше да му каже, вместо да премълчава и да казва, че всичко е наред.

Замисли се за всички мъже, с които се бе запознала. Можеше някой от тях и да обикне, но тя ги бе сравнявала със Станислав и пренебрегна потенциала им.

Искаше ѝ се да го мрази, но любовта не може да се угаси с едно щракване на пръстите или изключване на телефона.

В главата ѝ дойде идея да започне нов бизнес, но и трябваха много пари, за това като „отмъщение“ измисли среща с жена му, за да го накара да поизтръска малко банковата си сметка,

Той разбираше, че това е изнудване, но другото, което можеше да се случи, беше много по-катастрофално за него. Той ѝ даде пари и повече не се видяха.

За всеки музикант бил създаден специален шрифт, за да напише правилно името си.
През 1993 г. Принс сменил сценичното си име. Предложил да се нарича с новоизобретения „символ на любовта“, нямащ обозначение.
Той го направил, като използвал два други символа, които илюстрират мъжкото и женското начало.
За да се появи този знак в медиите, музикантът организирал масово изпращане на дискети с новия шрифт, включвайки дадения символ.
Поради това, че символът не можел да се произнесе, в пресата предпочели да го наричат „артистът, който по-рано беше известен като Принс“.

Младо момиче влязло в магазина на един старец, Той бил търговец на необикновени отвари.
Първото, което търговецът предложил на момичето била безцветна течност, без цвят и мирис. С нейна помощ се очиствали ненужните хора от живота на всеки.
Момичето с ужас се отдръпнало от рафта, на който се намитала тази отвара.
Тогава старецът й предложил ароматна любовна отвара. Тя струвала много скъпо, но за момичето тя притежавала забележителни свойства.
Старецът твърдял, че всеки който пие от тази отвара, ще започне да изпитва към нея нежна привързаност. Вместо равнодушие, в него ще се събуди страстна любов. Той ще почне да я ревнива от всеки и от всичко. Ще се интересува за всяка крачка на любимата си, всичко, което й се е случило, всяка нейна дума и жест ще бъдат важни за него. Ще я ухажва и ще й угажда във всичко. Ако тя се забави някъде за час, той ще полудява. Никога няма да се разведе с нея и няма да й дава ни най-малка причина за безпокойство.
Момичето не вярвало в щастието си, затова сложило в джоба си тази прекрасна отвара и си отишла.
– Тя е като всички останали, които идват тук, – засмял се старецът. – След известно време ще дойде да вземе тази отвара, от която се отказа в началото..

На официалната презентация, предхождаща януарската изложба СЕS, американска компания официално е представила модулен компютър Xi3.
Новият компютър е куб с дължина на страната по-малко от 10 сантиметра. Той се състои от три мини плата и алуминиев корпус. Консумира по-малко от 20 вата.
Очакванията са, компютъра да бъде ново начало в това направление.

Електронна музика преди 250 години, смешно ли ви изглежда това? Хора, които не познават добре историята на музиката, биха свързали появата на електронната с близките 100 години.
Създаването на първият „електронен инструмент“ е дело на чеха  Прокопий Дивиш.Той е бил монах, който в свободното си време се е занимавал с наука. Много преди Бенджамин Франклинк създава гръмоотвода, но е по-известен като създателя на „Златния Дионис“.
Както често се случва името на първия „електронен инструмент“ изобретен от Дивиш е станало съвсем случайно. Идеята за синтезатор е измислена не през 20 век, а много, много по-рано.

Желанието да се обединят  тембъра и особеностите на много музикални инструменти в едно, е подтиквало много музиканти и учени към нови открития.
Първото споменаване за подобие на синтезатор е още от 1440г., наречен „клавицимбала“. В случая не е нужно да се уточнява, какво са комбинирали в този инструмент, самото име го подсказва.
Идеята за създаване на подобен род музикални инструменти е владеела и монаха Прокопий Дивиш. През 1748г. той създава инструмент чудовище, чийто размери били 150 см дължина, 90 см ширина и 120 см височина.Всичко било събрано и монтирано в една кутия, която се управлявала с помощта на клавиатура и педали. В кутията имало 790 стоманени струни и 130 регистъра. Това позволявало да се имитират не само струните, но и голяма част от духовите инструменти. Нововъведението в този инструмент било, че се използвали стоманени струни с електрически ток, което придавало ново звучение на изпълняваната музика.
Едва ли самият Дивиш е осъзнавал, че е създател на първият електронен инструмент, като се има в предвид, че електрическия ток по това време е бил по-скоро за забавление, отколкото основа за сериозна научна дейност.
Десет години по-късно във Франция Жан – Батист де ла Борде създава „електронен клавесин“. Тук използването на електричество е по-добре осъзнато, защото се е използвал статичен ток, който карал да звънят звънчета. Този инструмент не е бил синтезатор, а по-скоро механичен инструмент. Тук тока не влияел на звука, както при инструмента на чеха.
Това е само началото на синтезаторите, на чието звучене и интерпретиране на различни инструменти  се радваме и днес. Съвременните електронни инструменти са много по-усъвършенствани и с по-добро звучение от създадените в миналото, но не е лошо от време на време да си припомняме от къде е тръгнало всичко това.