Може би се надяваш да ти повишат заплатата? Или успешно да вземеш изпита си? А може би очакваш победа във важен конкурс?

Всички тези цели зависят от външни обстоятелства, които не можем да контролираме: Колко положително оценява твоята работа началника? Какви въпроси ще ти се паднат на изпита? Дали ще се окаже вашето име начело в списъка със всичките участници?

Но всичко това  е незначително в сравнение с надеждата ни в Христос. И тази надежда не е основана на самите нас не и на нашите успехи, а само в „кръвта и праведността на Христос“.

В цялата история на съществуването на полицията на Исландия нейните сътрудници само веднъж са убили човек.

Това се случило през 2013 г., когато въоръжен мъж от своя прозорец е открил стрелба по минувачите и превозните средства.

След проникването в апартамента на мъжа, полицаите също били подложени на обстрел и те открили ответен огън.

Началникът на полицията поднесъл съболезнования на роднините на загиналия, а на участващите в операцията била предложена психологическа помощ.

Когато правим комплимент е необходима искреност, а не „откровено“ ласкателство. Фалшът веднага се вижда и усеща.

Много искат да угодят на началника си. Това трябва да се прави много внимателно и разумно, защото в противен случай можете да изглеждате като подлизурко.

Комплиментите не трябва да бъдат с вулгарен подтекст.

В края на краищата, да се говорят приятни думи е също голямо изкуство.

Когато правите комплименти, бъдете умерени. Ако ги правите постоянно, те се обезценяват.

Не е нужно да подхранвате спътника или спътницата си с приятни думи. Тогава това ще заприлича на ласкателство.

Така или иначе, в нашите разговори обсъждаме едни или други хора. Това могат да бъдат роднини, приятели, началника на работата или някоя знаменитост от телевизионните програми.

Децата чуват всичко и го възприемат буквално.

Ако дъщерята чува, че майка ѝ през цялото време ругае и оскърбява баща ѝ, тя ще израсне със същото отношение към мъжете.

Ако синът гледа как баща му унижава майка му, когато порасне за него жените ще бъдат хора от втора категория.

Даже един скандал между родителите може да нанесе тежка психическа травма и да измени представите на едно дете за взаимоотношенията между жени и мъже.

Ако ние зад гърба на другите ги ругаем, а когато ги срещнем много любезно се отнасяме към тях, детето ни ще лъже и ще израсне като лицемер.

Павлов беше началник ОТКК. Трябваше да се яви пред Христов, от когото мнозина трепереха. Павлов изтръпна.

– Щом трябва да се явя незабавно, не е да си поприказваме само и да ме черпи едно кафе.

Когато Павлов отиде, Христов го покани вежливо да влезе, дори му отвори вратата.

– Как можахте да позволите, господин Павлов, да се дадат на болницата кислородни бутилки, на които вентилите изпускат?

Мъмренето бе кратко, но не бе приятно.

Последва заповед:

– Веднага да се реши проблема и ми докладвайте.

Павлов излезе от кабинета олюлявайки се. Той обичаше работата си и стриктно спазваше всичко. До сега. цели 20 години, подобно нещо не му се бе случвало. Бе направил пропуск.

По лицето му бе избила студена пот, а издайническото изчервяване, красноречиво говореше за вътрешното му състояние.

След каро се окопити, отиде да провери какво е станало. Успя за кратко време да реши проблема и се върна да докладва.

Христов го посрещна с въпроса:

– Какво направихте?

Павлов накратко обясни:

– От екипът на Горанов, не изпробвали бутилките, тъй като им казали, че са нови и току що напълнени. Това им се сторило достатъчно и без много да му мислят ги изпратили в болницата …..Говорих с тях и изпратихме нови. Хората бяха потресени от случилото се и заявиха, че в бъдеще няма да пуснат нито една бутилка без проверка, независимо каква е.

– Добре, – каза Христов.

Гледайки през прозореца добави:

– Има неща, с които не бива да се правят компромиси.

Той се обърна към Павлов и продължи:

– С нещата за болницата нямаме право да грешим.

Павлов се стъписа от последната изречена дума „грешим“.

„Този, който толкова строго ме смъмри, – каза си Павлов, – е съпричастен към моята работа, задължения и отговорност. Трябва да преразгледам моята и на целия екип работа“.

И вместо подтиснатост, Павлов се почувства амбициран.

Христов не беше пословично принципен и настойчив, както му се носеше славата, а по-скоро бе строг и справедлив. Не претоварваше никого с отговорности, но и не подминаваше грешките.