Когато някой иска да защити собствеността си от натрапници или едър рогат добитък от кражба, си взема овчарско куче, питбул, ротвайлер, и т.н. Но ако не обичате тези кучета, има алтернативен вариант – магаре пазач.

Наскоро бе установено, че дресирано магаре може лесно и главното ефективно, да замени кучето на този пост.

Изправени пред нарушител, магарето пазач започва не само да реве и хапе като куче, но и да рита с копита, което успешно действа върху крадците.

Австралийската птица malurus  е изработила защитен механизъм против кукувичета.

Тя научавал бъдещите си птиченцата на специални трели, която те трябва да възпроизведат, за да получат храна.

Подхвърлените кукувичета не успявали да научат тези трели, защото се излюпвали няколко дена по-рано.

Въпреки това, ако един вид паразитира на malurus, птиченцата му са напълно уязвими към такава защите. За това в хода на взаимодействието им с натрапника, malurus са взели ответни мерки.

В повечето случаи птиченцата от този вид успешно подбират нужните трели и след няколко опита, получават храна.

Всеки от нас има таланти. Какво да правим с тях?

Каквито и да са талантите ни, всички ние имаме една голяма дарба, и тя е да чувстваме радост.

Радостта е индикатор за хармонията.

Помислете добре, всеки сам за себе си: Какво най-много ме радва?

Може би да бъда навън сред природата, а когато съм у дома да пиша …… Да бъда с децата си, ….. да мисля и разсъждавам.

А защо не да създавам радост около себе си?! Но за да стане това самата аз трябва да съм радост…..

Май трябва да поставя стража, да ме пази от нежеланите мисли, все пак е глупаво да бъдат произволни и разбъркани.

А кого да поставя за стража? Може би госпожа Воля. Тя трябва да стои на входа и изхода, и да контролира нещата. Нужно е да бъде силна, за да изхвърли всички „бандити“ и нежелани натрапници навън.

Всичко старо и ненужно изхвърляме като баласт, за да се издигне балона на мечтите нагоре.

Но ние сме надарени с нещо много по-силно и важно, а именно да обичаме.

Симов затвори вратата и застана пред високото бюро.

– Приготвил съм се да вървя на тенис, – каза Радулов, – така че давай накратко.

Симов се постара да бъде убедителен, но докато още говореше, разбра, че Радулов знаеше за какво е дошъл. Човекът зад бюрото се държеше радушно, но очите му го наблюдаваха и внимателно проучваха.

– Яко си затънал, Симов. Говориш за вашите активи, но ако фалирате каква стойност ще имат те? Канторите ви са стари. Това са сгради от миналия век, които отдавна трябваше да се разчистят и за тях едва ли ще получите нещо. Помещенията, в които държите машините си, са в по-добро състояние, но те не са ваша собственост, вие сте само наемател там. Колкото до фирмата ви никой няма да я купи, щом конкуренцията ви доведе до фалит.

– Няма да допусна да ме смачкат, – Симов беше пребледнял, но се държеше твърдо.

– Така казвате вие, – засмя е Радулов. –  Възможно е да постъпват грубо и нечестно, но това е борба, конкуренция и надмощие на пазара.

– Да, те успяват благодарение на шантаж и клевети, – Симов кипеше от негодувание. – Човек трябва да бъде честен и почтен в професията си, а не да подлага динени кори на конкурентите си. Освен това, те дойдоха и се настаниха тук. Никой не ги е викал.

– Чакайте, Симов, вие не знаете с кого си имате работа. – гласът на Радулов стана назидателен. – Като приятел ви съветвам да не си окачвате сам въжето на врата. Защо не се откажете, докато е време? Бъдете благоразумен. Ако искате мога да говоря с тях и да ви помогна да вземете добра цена за фирмата си.

Симов усещаше, че Радулов иска да му помогне и че е убеден в това, което казва.

– Не, няма да се предам толкова лесно, – каза Симов.

Радулов дълго обмисля нещата и накрая каза:

– Винаги съм ви смятал за умен човек, Симов, макар и малко наивен. Но сега мисля, че сте неблагоразумен. И между нас казано, ви се възхищавам на упоритостта.

– Тогава наредете да ми се отпусне заема.

– Не мога да ви обещая нищо, Симов. Трябва да поговоря с другите от банката.

– Кога?

– Може би по-късно. – Радулов махна неопределено с ръка, той искаше по-скоро да се отърве от „натрапника“.

Мозъкът на Симов започна да работи бързо. Това, че му отказаха от банката, вече нямаше значение. Той нямаше да се откаже лесно. Живееше с надеждата, че все нещо ще измисли …..

Веднъж един досаден познат дошъл да посети Уинстън Чърчил. Мъжът е знаел със сигурност, че стопанинът си е в къщи.

Но Чърчил изобщо не искал да го види. Той изпратил слугата си да срещне госта и да му каже, че току що господин Чърчил е излязъл.

Каквото е заповядал известният политик на слугата си, та натрапникът е повярвал, че го няма в дома му?

Ваш ред е да предположите някаква версия. Имайте предвид, че натрапникът преди да отиде до дома на Чърчил е била абсолютно сигурен, че той е там.

Трябва да ви кажа само, че идеята на Уинстън е била гениална. Тя е била свързана с нещо, което той много е обичал.

Не се отчайвайте, след секунди ще получите …..

Отговор: Чърчил е помолил слугата си да запуши една от любимите му пури.

Хитро нали? Кой би се досетил?