Родителите на Ани имат малка хижа, на пет километра от върха.  Тръгнахме една група на там Ани, Мариан, Борис, аз и още няколко души, които виждах за първи път.
В последната минута се появи Стоян Христов и се присъедини към компанията. Трудно го понасях. Зная, че и Борис едва го търпи.
Въпреки всичко трябва да призная, че Стоян е изключителен скиор. И не е чудно това. Баща му всяка зима го изпраща по планините.
Стоян използваше всеки удобен случай, за да ни покаже превъзходната си техника.
Карахме напряко без да търсим пътеки. Около града се издигат твърде много възвишения. Стоян се спускаше стремително по склоновете, за да ни демонстрира какво умее.
Забелязах, че настроението на Борис падна под нулата. Едва ли му завижда. Той не е такъв. Пък и самият той е отличен скиор. Но всеки, който види надменното лице на Стоян след поредния елегантен завой, не може да не го присвие нещо в корема.
Може да е лошо, но аз пламенно се молех поне веднъж да се провали с гръм и трясък.. Може страно да ви прозвучи, но мислите имат сила. Сигурна съм, че планеното ми желание съчетано с един нахален корен, стана причина Стоян да падне.
Е, падането не бе никак елегантно. Туп и …. готово!
Всички с дълбоко удовлетворение видяхме как Стоян се изправя с мъка, проклинайки коварния корен. След това той гордо изтупа снега от елегантния си скиорски костюм и се усмихна, сякаш нищо не се бе случило. Благодарих на коренчето, което бе подало нослето си от снега точно в подходящия момент.
След това дребно произшествие пристигнахме радостни в хижата.

Злоупотребата с алкохол е основен проблем в повечето страни по света. В малки дози, алкохол, дори е полезен, повдига настроението и обединява хората. Но не всеки знае мярка. На другия ден главоболие, загуба на памет, а често има и не много приятни спомени.
Решение на проблема е предложил Дхария Данд студент в Масачузетския технологичен институт.
Данд е разработил електрони „кубчета лед“. Това са малки устройства, които следят за изпитото от човека спиртно питие и дават сигнал, когато повече не трябва да се пие.
Кубчетата са в прозрачен корпус, под които се скриват разноцветни светодиодни светлинки, акселерометър, инфрачервен приемник и батерия. С помощта на акселерометър устройство записва точния броя на изпитите глътки и пресмята приблизителното количество на алкохола. Като забавно допълнение, светлинките мигат в такт с външните звукове, ако сте в нощен бар ще се получи чудесна  светомузика.
Когато човек пие първата си чаша първият стъклен куб щастливо мига зелено, което показва, че не се наблюдават никакви проблеми и може да продължи. Във втория стъклен куб мига кехлибар, предупреждавайки, че нормата на приетия алкохол е на границата. При изпиване на третата чаша светлинките стават червени, което показва, че е време да спре човекът да пие и по-добре е да преминаване към други удоволствия в живота.
Кубът е свързан безжично с мобилния телефон и ако човека не престане да пие, телефонът изпраща SMS-съобщение до определен номер, така че с проблема да се заеме някой друг.
За съжаление, авторът на проекта не казва нищо за плановете относно масовото производство на тези кубове.

Сега, когато още сме в празнично настроение и ни е толкова трудно да се съсредоточим в трудните ежедневни въпроси на делника, можем да научим и нещо интересно от света на спорта.
Най-старият играч по тенис на маса Дороти де Лоу от Австралия е роден на 5 октомври 1910 г.
Тази представителка на Австралийската федерация по тенис е записана в Книгата на рекордите на Гинес, като най-стария състезател по тенис на маса.
Тя е била на 97 години, когато е представяла Австралия на XIV Шампионат по тенис на маса в света за ветерани.
Това състезание се е състояло в Рио де Женейро, Бразилия на 25 май 2008 г.

Блудкавата и еднообразната храна може да предизвика нервен шок и психически разтройства. Учените установили, че всяка безвкусна храна снижава настроението, прави хората апатични и в най-добрия случай предизвиква хронична умора. Строгата диета, в която се използват продукти не по вкуса, може да доведе до нервно разтройство.
Депресираните хора не възприемат положително еднообразната храна. Те я възприемат болезнено и с отвращение.
Болните хора не усещат познатия и любим вкус и ядат автоматично. Те не осъзнават какво количество поглъщат. Така започват да надават на тегло.
30% от депресираните хора с нормално тегло започват да пълнеят. Жертви на диетичните депресии често стават жени, те много повече от мъжете използват изтощителните диети.
В резултат на това, мозъкът е лишен от хранителни вещества и изпраща сигнали към тялото на безпокойство и напрежение. Хората започват да се чувстват нещастни, неудовлетворени и раздразнителни.
Учените са установили, че ако дълго време се използва една и съща диета се нарушава метаболизма и в организма се натрупват кетонови тела, които имат отрицателно въздействие върху мозъка, което може да доведе до сърдечни заболявания.

Законът е мъгла, образувана от човешки настроения и грешки, която обгръща морето на живота и затруднява спокойното плаване на лодките, натоварени с деловите и социалните стремления на хората. Заразата, породена от погрешни съждения е благоприятна среда за процъфтяването на всички човешки злини. Мелница, в която случайно уязвените биват смилани между острите камъни на насилието и сляпата съдба. Поле на странна, съдбоносна, интересна, но безплодна битка на умове, в която невежите и неспособните, умните и озлобените, а също и слабоволните еднакво се превръщат в пионки, в играчки в ръцете на адвокатите, злоупотребяващи с техните настроения, суета, желания и нужди. Едно нечисто, отвратително, покваряващо зрелище, едно болезнено тълкувание на човешките слабости и грешки, явяващо се коварна уловка или капан.
В ръцете на силните, законът може да бъде щит и меч, капан, поставен пред краката на непредпазливия, вълча яма, изкопана на пътя на ония, които те преследват. С една дума, той може да бъде превърнат във всичко, което силните пожелаят. Врата към незаслужени облаги, в облак прах, който може да се хвърли в очите на ония, които се опитват да съзрат правдата, в завеса, спусната произволно между истината и нейното претворяване, между правосъдие и присъда, между престъпление и наказание. В повечето случаи юристите са интелектуални наемници, които могат да се купят и продадат за всяка кауза.
Човек винаги се забавляваше, когато слушаше техните банални, но прочувствени разсъждения за морала и в същото време ги наблюдаваше как лъжат, крадат, извъртат по всякакъв повод и за всякаква цел. И най-големите сред тях не са нищо повече от големи и безскрупулни хитреци, които подобно на паяци дебнат в тъмното иззад гъсто изплетените си мрежи приближаването на непредпазливи човешки мушици.
В най-добрия случай животът е свирепа, нечовешка, жестока, безжалостна борба, в която законът е едно от средствата, а неговите представители, едни от най-презрените участници.
Човек също използваше закона така, както би използвал и всяко друго оръжие, за да се предпази от някоя житейска беда и избираше адвокатите си така, както би избрал тояга или нож, с които да се защити.
Те са само оръдия нож, ключ, тояга, с които си служиш, и нищо повече. И след като ти свършат работа, плащаш им и ги забравяш. А що се отнася до съдиите, по правило те са некадърни юристи, издигнали се до положението си благодарение на някаква щастлива случайност, които не биха могли да се мерят с адвокатите, ако им се наложеше да си разменят ролите.
Човек не изпитваше уважение и към тях, твърде добре ги познава. Знаеше колко често те се проявяваха като подлизурки, политически кариеристи и политически наемници, нечии оръдия, приспособленци, изтривалки за краката на финансово и политически могъщите.