Бог винаги започва с това, което имаме. Нямаме много време? Нашите финанси не са достатъчни? Мислим си, че нямате кой знае какъв талант.

Но можем да дадем на Бога всичко в живота си. Нека да Му дадем сърцето си, репутацията си, нашето минало, нашето настояще и бъдеще. Може да не е много, но ние можем да го дадем , както момченцето даде петте хляба и двете риби.

Исус не се е притеснявал, как ще нахрани 5000 души. Той вече е знаел какво да направи. Видял е необходимостта, много преди тя да се появи. Той е имал план.

Трябва да разберем тази истина днес: Бог винаги има отговор, преди да се е появил проблема. Бог не се поти над нерешими проблеми. Той е знаел, че това ще дойде и вече е имал план за него. Бог знае решението на проблема, преди да осъзнаем, че това е проблем.

Така че, защо е нужно да се тревожим? Просто признаваме, че имаме неразрешим проблем, а след това даваме на Бог всичко, което имаме.

Беше се развиделило. Слънцето се бе подало и огряваше долината. Запрян вървеше по прашния път с наведена глава.

Той знаеше толкова много за Бога, но никога не бе Го познавал досега.

Спря пред един голям камък,седна и се разплака.

– Господи, – каза Запрян, – отсега нататък, ти ще бъдеш моята опора. На тебе ще уповавам, не на работата си или на друг човек.

Сълзите се стичаха неудържимо по лицето му. Силна болка раздираше гърдите му.

– Благодаря ти за Мария. Ти ми я даде за съпруга. Ще се опитам да оправя взаимоотношенията си с нея, ако не успея ще я пусна да си отиде.

Изведнъж усети лек полъх. Сърцето му се изпълни с нежност, в душата му просветна надежда.

– Ще отида там, където ме изпратиш, – продължаваха да мълвят устните на Манол.

Той си спомни мрачната стая и гневът, който го изпълваше. Там бе решил да се самоубие. Сега извади пликче с бял прах и го разпиля по земята.

– Господи, предавам ти моето минало.

Спомни си как бяха го отхвърлили от църквата, бяха му казали, че повече не го искат за преподавател ……

– Господи, давам ти своето настояще …… и своето бъдеще.

Манол знаеше, че много хора трябва да чуят за Божията любов. Сега му се даваше още един шанс и той нямаше да го пропилее напразно.

В тази къща всичко е преобърнато наопаки и от вътре и от вън. Тя стои на покрива си, а за вход служи прозореца на таванското помещение. Идеята за създаването й е на архитекта Даниел Чапевски. Построена е в Шамбарока през 2007 година.
Но защо? Кому е нужна тази къща?
Автора представя този дом като символ на комунизма, всичко е преобърнато с главата надолу. Тя е символ и на нашето време – всичко е с краката нагоре. Объркването е налице, миналото се е смесило с настоящето.
Тази идея е примамка за любителите туристи. Който влезе в този дом му се завива свят. Строителите при построяването й не са могли да стоят в нея повече от 3 часа.
В света има няколко подобни сгради. Такъв е обърнатия развлекателен център във Флорида. Обърнати къщи има и в Калифорния и в Южна Корея. В Япония дори са обърнали кафене с главата надолу.

Разбушувалата се река разруши мостта, от който уцеля само средната част. На тази неразрушена част се намираше малка къщичка, от където обитателите й протягаха ръце и молеха за помощ. Всички гледаха безпомощно как реката продължава да подкопава основите….
Един младеж скочи в лодка и смело се впусна в бушуващия поток. Той достигна къщата, качи всички застрашени и благополучно ги докара до брега.
Предложиха му пари и награда, за това че е спасил хората, но той се отказа от тях. Усмихна се и каза: „Живота си не продавам за пари. Дайте тези средства на пострадалите те имат нужда от тях“.
Добрите и благородните постъпки не се правят за пари, а от любов и загриженост към потърпевшите.
Любовта е майката на живота. Нашият живот се осмисля от нея. Нито една добродетел не допринася толкова много, колкото искрената любов към хората.
Човек изпълнен с любов към околните е като плодно дърво, което доставя вкусни плодове, но не за себе си, а за всеки, който протегне ръка и пожелае да си откъсне плод от него.
Да обичаш всеки, означава да му правиш добро, дори тогава, когато не го заслужава. Любовта не е само думи, но и дела, които вършим спрямо другите.
Ако човек смята, че може да се въздържи от изискванията, макар и за малко любов сега, в името на бъдеща много по-голяма любов, лъже себе си и другите. Истината е, че той не обича никой друг освен „собствената си персона“. Истинската любов е сега, не в бъдеще.
Ако човек не прави добри неща в настоящето, ръководен от любов към другите, то той няма никаква любов.
Няма нищо велико в нещо направено без любов и нищо не е прекалено малко, когато е изпълнено с любов.