Трудно поносими бури, изтощителна горещина, опасни насекоми, разнасящи зараза, всичко това не спряло Агата Кристи, която си пригаждала да пише, седейки в някоя палатка или сложила лист хартия върху някой камък.

Много от нейните романи през 40-50 години не били написани в топлия и уютен кабинет, а при походни условия.

Нещо повече, тя не само е придружавала съпруга си и е писала романи по време на спиранията в археологическите походи, но е имала и свой особен принос в развитието на археологията по това време.

Едно от откритията на Агата Кристи бил портретът на древната Мона Лиза от слонова кост, която тя лично е спасила от напукване.

Благодарение на усилията ѝ и способността ѝ да измисля нещо ново, тази находка била спасена от смърт и била предадена в един от музеите като важен исторически експонат.

Тази Мона Лиза по това време била на 2600 години.

Агата Кристи не се смущавала от такива битови неуредици, като течащ покрив или вана с жаби, за това станала една от добре тренираните участници в експедицията на река Тигър.

В идеалния случай животните консумират толкова храна, колкото им е нужно за нормалния живот, а в реалността, те ядат толкова, колкото могат да намерят.

Кафяфозъбките за един ден 78 пъти лягат да спят и толкова пъти се отправят да търсят храна.

Тези малки зверчета тежат 1,5-3 г, а за един ден изяждат 10 грама различни насекоми.

А през зимата, когато кафявозъбките се борят със студа, изяждат около 30 грама фураж.

Прасетата не само рият с зурлите си земята, но и си похапват от нея. Така те получават необходимите за организма минерали и витамини.

Те ядат също и насекоми, личинки и червеи, които намират по време на риенето. Копаенето на земята е техен инстинкт.

Ако са ви скъпи, красивите градини и дворове, не допускайте в тях дори малки прасета.

Пръстенът на муцуната на свинята е специално замислен. Той не им дава да получат необходимите хранителни вещества. Копаейки в калта, свинята се крие от слънцето в горещ ден.

За някои животни скоковете са много по-важни от бягането. От добрия скок може да зависи живота на самото животно. Някои скачат по-добре на дължина, а други на височина.

Ако ви попитам: „Кой е най-добрия скачач на дължина и височина?“, навярно ще помислите първо за бълхата. Вярно е , че тя може да скача нагоре до 34 см, почти 130 пъти превишаващо нейния ръст, а на дължина – 60 пъти надвишаваща размерите на тялото ѝ.

И въпреки всичко бълхата не е шампион по скачане. Задминава я пенещата цикада.

Учените са открили, че тези насекоми могат да скачат на височина 60 см. Тази височина е няколко десетки пъти по-голяма от дължината на тялото на цикада.

Ако цикадата има размерите на човек, тя би прескочила небостъргач.

Дълго време тази пеперуда с хобот дълъг 25 см останала незабелязана, докато в края на XVIII век френския ботаник  Луи Мари Обер Дю Пети-Туар не посетил остров Мадагаскар.

По време на своята експедиция той открил прекрасно цвете Ангрекум  с невероятно дълбок цвят – 30 см. След това учените са се чудели, на кого по силите е да опраши такъв цвят.

Този въпрос ботаникът е повдигнал в книгата си “ За приспособленията на орхидеите към оплождането на насекомите“. Чарлз Дарвин е предположил, че я опрашва пеперуда с дълъг език.

По-точно предположение е изразено от Алфред Ръсел Уолъс през 1871 г., който „предсказал“, че това е вършел подвид на африканската пеперуда Xanthopan morgani и не сгрешил.

По-късно мадагаскарския подвид бил наречен Xantopan morgani praedicta, а след това е признат за недействителен, тъй като напълно съвпада с материковия вид.