По-добре е да се отрежат оранжевите крила на журналистиката за безкористното служение на народа. Като цяло журналистиката е инструмент, който изобличава недостатъците на обществото и ограничава беззаконието на манипулиращата бюрокрация над хората.
В различни времена, в различни страни, в различна степени на свобода, журналистиката все още влияе на държавната власт.
Колкото и странно да е, това не можем да кажем за всеки отделен журналист. Доколко изобличава недостатъците на обществото или критикува злоупотребите му, в известна степен зависи и от това, колко известен иска да стане и колко високоплатен желае да бъде.
Това не е просто работа, защото властта не прощава изобличенията, прогресивните идеи и желанието за по-светло бъдеще.
Първоначално журналистът разкрива силата на перото си, а в добавка получава заплата.
В многомилионната армия от журналисти има борба, за известност, по-голям хонорар, слава….
Така се получава  доста странен ефект. Имиджът на всеки журналист е отражение на идеите за светлото бъдеще кръстосали шпага с тъмното минало и настоящата мръсотия.

Малкият Ники седи срещу баща си и съсредоточено го наблюдава. Изглежда любознателното момче иска да зададе поредния въпрос на баща си, но той е много зает. Момчето кипи от напрежение, но изчаква най-благоприятния момент и казва:
– Татко, ти казваш, че семейството е като една малка държава. А ти какъв си в нея?
– Президент, естествено!
– А мама?
– Власт.
– А баба?
– ФБР.
– А аз какъв съм?
– Ти …… Ти си народът!
След един час Ники звъни на баща си на работното му място:
– Господин президент, при властта дойде друг президент, ФБР спи, а народа се вълнува!

Светът въпреки, че мрази Христовия народ, в обреченото си състояние може да бъде облагодетелстван само чрез него. Те са солата на земята. Предпазват обществото и културата от пълно разложение и света от възможността да стане по-лош от това, което е в момента.

Те са дадени от Бога, за да не могат останалите да се удавят в бълвоча и мръсотията, за които толкова много копнеят.

Не че християните знаят всички отговори, но горко на света ако Божия народ, каквито и недостатъци да има, не е в света.

Спърджън знаел това. Един ден някакъв агностик започнал да спори с него, като поставил под съмнение християнската му вяра.

Тогава Спърджън посочил неуспехите на нехристиянските организации да развият каквато и да е програма, за подпомагане на всички нуждаещи се. Като съпоставка той посочил много начинания в обществото, предприети поради евангелската вяра.

Разговорът завършил като перифразирал предизвикателството на Илия към пророците на Ваал:

– Бог, Който откликва на нуждаещите се в сиропиталищата, Нека Той е Бог.

И това сложило край на спора.

Когато няма герои, велики мъже, които могат да бъдат пример за подражание на младежта и всички отговорни лидери не са достатъчно отговорни, настъпва морален и духовен хаос.
Хората взаимно се подтискат. Всеки иска да властва. Крещящата безнравственост става нещо обичайно.
Може ли един народ да достигне до такова положение? Може. Ако е оставил Бога, това ще бъде неизбежен резултат.
Когато Бог застане да съди, Той първо ще обвини лидерите, защото те злоупотребяват със своите позиции и експлоатират другите хора. Обогатяват се за сметка на останалите.
Жените са станали горди и се интересуват само от дрехи, козметика и мъже.
Бог ще накаже всички. Народа ни се приближава все по близо до голяма пропаст.
Господи, увеличи духовните водачи, които да се грижат за правосъдието  и хората. Помогни на жените от страната да се покаят и да се обърнат с молитва към Теб.

Сами и други северни народи практикуват зъбна кастрация на елени.
За разлика от пълното отстраняване на тестисите с нож, които могат да послужат за лека закуска, при отделяне на зъби при животното, то става послушно.
Но в него не спира производството на тестостерон, без който еленът не може да набере достатъчно маса, за да теглят шейната.
Освен това в условията на недоразвита ветеринарна техника, тази кастрацията не остава открити рани по тялото, което значително намалява риска от инфекция.