Светла беше само на 26 години, а вече се развеждаше с мъжа си.
Днес денят бе хубав, но тя бе изпаднала в депресия. Нямаше семейство, нито деца, нито бъдеще.
В този труден момент за Светла я навести приятелката ѝ Катя и като я видя в какво състояние е, реши да я измъкне навън от дома ѝ.
Купиха си сандвичи и бутилка безалкохолно, а след това седнаха на една пейка в парка и започнаха да разговарят.
Светла се разплака:
– Няма живот за мен ….. На никой не съм нужна ….
Катя я прегърна и заплака заедно с нея. Изведнъж тя усети, че нещо става зад Светла и вдигна очи.
Забеляза как малко момче, вероятно бездомно, се прокрадваше към сандвича на приятелката ѝ, която го бе оставила близо до себе си.
– Е, спри, – развика се Катя. – Бързо го върни на мястото.
Детето побягна към храстите. Катя бързо го настигна и го сграбчи за яката. Вдигна го във въздуха, тресна го в земята и му кресна:
– Заведи ме, разбойник такъв, у дома си при родителите си! Всичко ще им разкажа.
Светла се опита да я успокои, но Катя настоя:
– Тръгваме, без повече приказки ….
Момчето изстена и се размърда. Катя го бе хванала за яката, крачеше бързо с него, а зад нея Светла притичваше разплакана.
Групата зави зад ъгъла, малкия палавник посочи с пръст една постройка и каза:
– Дойдохме!
Катя бе изумена. Те стояха пред една изоставена къща от прозореца, на която се подаде малко момиченце на две-три годинки.
Когато видя момчето, момиченцето се усмихна, разпери ръчички и завика:
– Тони! Моят Тони дойде!
От изненада, Катя пусна малкият крадец, който веднага се преметна през прозореца и бързо подаде откраднатия сандвич на момиченцето. Малкото заръфа бързо като гладно коте.
– Тони, къде са родителите ви? – попита строго Катя.
– От няколко седмици живеем сами със сестра ми. Татко го отведоха в затвора, – каза момчето и наведе глава.
– А майка ви?
– Тя е наркоманка и се запиля нанякъде, като ни затвори в къщата. – сподели Тони. – Успях да изляза през прозореца и отидох при съседите да поискам хляб, но те ме изгониха.
– И с какво се хранехте през всичкото това време? – в гласа на Катя се усети съжаление.
– Събирах изхвърлени корички хляб. Понякога успявах да отмъкна и по нещо по-прясно за ядене…., – каза смутено момчето. – Носех по-хубавото на Динка, тя е още малка.
„Боже, а аз какво направих с него….“,- гузно си помисли Катя.
Изведнъж Светла се развесели. Привлече момчето към себе си и го прегърна. След това протегна ръка към Динка, която бе изяла сандвича и уплашено я гледаше.
– Елате деца с мен у дома, – усмихна се приветливо Светла. – Ще имате много храна и хубав дом.
Няколко месеца Светла и Катя търсеха майката на двете изоставени деца, която веднага подписа, че се отказва от тях, когато ѝ предложиха доста голяма сума пари.
Така децата останаха при Светла и животът ѝ се изпълни със смисъл.
