Националната американска космическа агенция НАСА има изключително негативно отношение към чужденците, особено китайците  с цел да усили безопасността на своите обекти. Бързо е закрит достъпа до данните на агенцията за редица граждани.
Катализатор за това е станал скорошният арест на китайски гражданин в американско летище.
Веднага след това, НАСА решила да закрие достъп до своята електронната база данни за граждани на КНР и много други чужденци. Не се знае до кога ще трае това „наказание“, но за сега тази мярка се смята за временна и се правят проверки за възможните рискове.
В момента достъпът до базата данни на НАСА е затворен за 281 чужденци, повечето от тях са китайски.

В американския щат Тениси  било осъдено куче на име Уинстън. Наказанието му било шест месеца да посещава училище за кучета, където ще бъде обучавано на добри маниери.
„Престъпния“ питбул бил наказан от съда да носи значка „потенциално опасен“. Строгата присъда била наложена, защото кучето нападнало полицейска кола.
Обвиненията срещу животното ще бъдат снети, след като то премине обучението.

При много народи съществува забрана за изговаряне името на умрял човек, поради опасения, че по този начин ще бъде извикан неговия дух или призрак.
Вместо оригиналното име произнасяли някоя неутрална негова характеристика или му давали друго име, както в африканското племе масаи.
При южноамериканските индианци гуахиро всеки произнесъл името на мъртвец, понася смъртно наказание.
В някои австралийски аборигени това табу е толкова силно, че даже живите адаши трябвало да сменат името си.
От уважение към обичаите на местните жители в началото на много австралийски филми и телевизионни програми има предупреждение, че зрителите могат да видят изображение или да чуят гласа на мъртвите.

Преди няколко века в Англия и Шотландия се налагало специално наказание за жените.
Слагали им специални маски на лицето, от които към устата отивали железни шипове, които болезнено въздействали ако езикът се движи.
С такава маска жената била изложена на публични места.
Сред наказаните най-често били свадливи жени и тези, за които предполагали, че са магьосници. Като не можели да говорят те не могли да изричат заклинания.

Има такъв атракцион използван по публични и частни забави. Той представлява цистерна с вода, над която е закрепена седалка. Отстрани има лост с мишена, която като се уцели с топка, се задейства. Механизмът освобождава седалката, която заедно с човека на нея се потапя във водата.
Така е в днешни дни, но в средновековието под същото име е бил използван уред за наказание, предимно за жени скандалджийки,  които злословят или имат други нарушения на благоприличието. Това е било стол с някакво приспособление, за да може да се потапя в местния вир, на който връзвали провинилата се и я потапяли във водата. В този атракцион имало особена пикантност.
Съществувало е поверие, че с този уред можело да се разпознае дали една жена е вещица. Смятало се е, че тялото на една вещица нямало да приеме да бъде „кръстено“ с потапяне и нямало да може да бъде натопено.