В болницата докарваха много безнадеждни случаи. Светла бе присъствала не на една раздяла между много близки хора. Тя им съчувстваше, но с какво можеше да им помогне?
Днес докараха Катерина. Съпругът ѝ Стоян доста нервничеше, докато я настаниха в стаята.
Жената имаше рак и не ѝ оставаше много време да живее. Но тя бъбреше весело и се усмихваше на всички.
Светла влезе в стаята и попита Катерина:
– Искате ли още нещо?
– Покажете ми само как се пуска телевизора, – усмихна ѝ се възрастната жена.- Много харесвам сериалите.
Катерина беше романтична жена, тя харесваше книги и филми, в които се говореше за любов.
Един ден тя сподели със Светла:
– Вече 35 години сме женени със Стоян, но нито един път не ми е казал: „Обичам те“. Обикновено ме нарича „глупавичката ми“.
– Навярно ви обича нищо, че не го показва явно – опита се да я укоражи Светла.
– Да, вярвам, че ме обича, – каза с тъга Катерина, – но ми се е искало да получа някога от него картичка с надпис „С много любов“ или „За скъпата ми съпруга“. Поне да ми беше казал : „Обичам те“. И това щеше да ми е достатъчно.
Стоян всеки ден идваше в болницата и сядаше до нея, доката тя гледаше сериалите. А когато Катерина започна повече да спи, той просто я гледаше или се движеше по коридора като изгубено дете.
Веднъж Стоян каза на Светла:
– Нямахме деца, но пътувахме и видяхме много интересни места. Когато излязохме в пенсия, пътешествахме и се радвахме на живота. А после тя се разболя ….
– Виждам, че ви е било хубаво с нея, но защо никога не сте ѝ казвали, че я обичате? – попита Светла.
Стоян погледна медицинската сестра в недоумение:
– А защо трябва да ѝ го казвам? Тя знае, че я обичам.
– Жените, макар и да знаят това, искат по-често да го чуват. Помислете върху това.
След три дена Стоян се бе подпрял на стената. Лицето му бе мокро от сълзи, а устните му трепереха.
Светла вече знаеше от друга сестра, че Катерина е починала. Тя приближи до Стоян, искаше да го успокои и утеши.
Той вдигна очи, въздъхна и каза:
– Знаете ли? ….Казах ѝ: „Ти си най-прекрасната жена …. и аз те обичам“. Тя беше толкова щастлива.. … трябваше да видите усмивката ѝ ….