Собственичката на малък хотел в Шотландия имала няколко кокошки. Повечето от тях се разхождали в градината.

Но някои от тях обичали по-дългите разходки и излизали на пътя. За да не ограничава птиците си Луиза Ленъкс им надянала светлоотразителни жилетки в розов цвят, който добре се забелязват ден и нощ.

Освен това Луиза написала на жилетките им адреса на хотела си. Този надпис служи не само за реклама. Ленъкс се надява, че който намери отклонилите се по-надалече кокошки, ще ги върне на посочения адрес.

Химнът на футболния клуб на „Ливърпул“ е песента „You’ll never walk alone“.

Тези думи били татуирани на крака на морския пехотинец Анди Гранд, който бил изпратен в Афганистан и попаднал на мина.

На него му ампутирали крака под коляното и при операцията последната дума била отсечена и тогава надписът станал: „You’ll never walk“ – “ Ти никога няма да ходиш“.

Самият Грант се отнасял към тази история с хумор.

Той се научил да ходи с протеза, участвал в спортни състезания и често разказвал за този случай пред други ветерани инвалиди, за да ги мотивира.

През 1992 г. в Москва в чест на Деня на славянската писменост и култура е издигнат паметник на Кирил и Методий, на които традиционно се приписва създаването на кирилицата.

Надписът на пиедестала е на старославянски и гласи:

„Святым равноапостольным первоучителям славянским Мефодию и Кириллу. Благодарная Россия“.

По- късно лингвисти са открили в този надпис пет грешки. Две от които са само в думата „Россия“.

По време и след Първата световна война Великобритания връчила на роднините на всички загинали паметен медальон с надпис: „Той умря за чест и свобода“. Народът го нарекъл „пени на мъртвеца“.

На него била изобразена жена олицетворяваща Британия заедно с един друг символ на страната – лъвът.

Два делфина отстрани символизирали морската мощ на държавата, а вторият лъв отдолу разкъсва германския орел.

Уникалността на тази награда е в това, че на всеки от над един милион сечени медальони било издълбано името и фамилията на конкретен човек. Освен това званието и длъжността на загиналия не се споменавали и не влияели на формата или размера на наградата.

По този начин се наблягала на равностойността на всяка жертва, за достигане на общата цел.

През 1968 г. Китай е бил посетен от министъра на външните работи на Пакистан, който подарил на Мао Цзедун кутия манго.

Мао я изпратил на своите работници, които били изпратени в Университета Цинхуа да усмирят вражда между двете фракции на хунвейбините. Работниците никога не били виждали манго по-рано и сметнали подаръкът на вожда за свещен.

По-късно плодовете били раздадени по фабриките, където се съхранявали без да се пипат. А в едно от предприятията, тъй като плода започнал да загнива, сварили манго в голямо количество вода и дали на всеки да опита от получената течност.

Я продължение на много години, в Китай царял култ към манго, здраво свързан с личността на Мао.

В магазините се продавали пластмасови копия на плодовете. На парадите го носили с гигантски надписи.
Изображението на манго присъствало на по-голямата част от битовите предмети и стоките за бита.