Френската столица е свързана с Лувъра, Айфеловата кула и 52 седмици на висшата мода в рамките на една година. Но ние не можем винаги да живеем в миналото или настоящето Дизайнерът Daisuke Iguchi ни кани да погледнем Париж в бъдещето, когато в града ще се движи ултра-компактен електромобил Parsonal Commuter.
Машината е предназначена за пътуване в Париж и неговите предградия. Тя е напълно запозната с терена, благодарение на усъвършенствана система за навигация. Като всяко друго футуристично превозно средство, електрически автомобил се управлява самостоятелно. „Шофьорът“ просто си седи в кабината и се любува на околността от огромните прозорци, намиращи се от всички страни.
Най-главното преимущество на Parsonal Commuter е факта, че тя не се купува, а се наема съвсем безплатни, това е промоцията на всяка уважаваща се компания. Например, при покупка на какви да са стоки от магазина, Parsonal Commuter се предоставя на клиента, за да се прибере в къщи. Освен това, в задната част има багажно отделение, където могат да се сложат всички покупки.
Бих искала да вярвам, че тази инициатива ще обхване и други големи градове.

Както често се случва, пионерите на новите технологии са военните. Но сега няма да говорим за бойни кораби. Учени от Naval Research Laboratory, Electronics Science and Technology Division на американския флот са изследвали възможностите за използване на слънчеви панели в дълбочините на морското дъно.
Военните учени са решили проблема с производителността на приложенията, осигуряващи автономна навигация и друго военно оборудване в дълбините на морето. Не е тайна, че Съединените щати имат добре развита подводна система за проследяване. Много различни сонарни сензори, детектори, шамандури и други образци на военно оборудване изискват замяна, което е скъпо и неудобно.
Изглежда, работата на слънчеви панели под океанските вълни е невъзможна, като се има предвид, че слънчевата светлина е разпръсната и се абсорбира от вода. И все пак, реалността е съвсем друга.
Използването на подводни автономни системи с цел получаване на ситуационна информация и дългосрочен мониторинг на околната среда непрекъснато се разширява. Въпреки че водата абсорбира слънчева светлина, техническо предизвикателство е да се разработи слънчеви клетки, които биха могли ефективно да преобразуват фотони в електричество.
Известен напредък е достигнат от учени в използването на кристални силициеви и аморфни силициеви панели. Проблемът се крие в това, че във водата се намалява интензитета на светлината. Изменя се също и спектралния състав. Проучванията показват, че необходимата степен на ефективност на фотоелектричните преобразуватели, все още може да бъде постигната и при тези условия.
Установено е, че най-подходящ материал за слънчева клетка е галий индий фосфид (GaInP). Клетки от него са показали най-висока ефективност с дължина на вълната на видимата светлина от 400 до 700 нанометра,  те имат много ниска стойност на тъмния ток. Слънчеви панели на основата на галий индий фосфид се използват широко в космическите технологии.
Изследователите са открили, че на максималната дълбочина от 9.1 метра, един квадратен метър слънчеви клетки от галий индий фосфид може да произвежда до 7 вата електричество. Получените цифри са достатъчни, за да се направи извод за жизнеспособността на новите технологии.

Акулите са надарени със съвършена навигация. Зоолози от университета във Флорида са установили, че мозъкът на тези животни съхранява подробна карта на околността. Освен това те умеят да се ориентират отлично.
Тигровите акули си изграждат най добрите пътища, плувайки  между островите, за да достигнат богатия улов усетен най-малко на 50 километра наоколо.
Такава навигация, очевидно се основава на магнитното поле на Земята. Интересното е, че повечето от дългите си пътешествия акулите правят нощно време. Това говори, че те имат не само вътрешни карти, но и вътрешен компас.
Описаните умения притежават само тигровите акули.  Например при черноперите акули те не се проявяват.

За навигация в открито море при лоши метеорологични условия викингите са използвали поляризирана светлина.
Древните моряци идеално се ориентирали по звездите и слънцето. Легенда разказва, че скандинавски войни са получавали информация и от небе покрито с облаци.
Различни средновековни източници споменават за загадъчен слънчев камък, известен като компас на викингите, като средство за навигация при моряците. С негова помощ можело да се определи положението на слънцето, дори ако то е скрито под облачна пелена или ако има мъгла, или снеговалеж.
През 1967г. датски археолог дал обяснение на тази легенда. Той смята, че става дума за прозрачен минерал, поляризиращ минаващата през него слънчева светлина.
Моряците бавно завъртали камъка в различни посоки. Съвпадането или разсейването на поляризацията на светлината в атмосферата, предизвиква потъмняване и просветляване на небето при завъртането на камъка. Няколко такива „изследвания“ могат да помогнат, за да се определи местоположението на слънцето.
Какъв минерал са използвали викингите е трудно да се каже, но специалисти предполагат, че това може да бъде прозрачен вид на калцит, турмалин или илолит.
Интересното е, че през ХХ век илолита влиза в авиацията като поляризационен филтър в уред за определяне на положението на слънцето след залез.

Учените са открили как птици и други живи  същества, могат да използва магнитно поле на Земята, за да се определят пътя си. Изследователите са успели да разгадаят механизма на много животни и птици, да се ориентират в пространството. Подобен модел е направен в лаборатория, където е наблюдавана химическа реакция влияеща се от магнитното поле на земята.
Знае се, че около 50 вида живи същества – бозайници, птици, земноводни, влечуги, риби, дори и насекоми,  използват  магнитното поле на Земята за навигация. Особено добре са проучени навигационни способности на птиците, но биофизичния механизъм, с помощта на който работи компаса на птиците, за сега остава неизяснен.
Смятало се е, че птиците могат да виждат магнитното поле. В очите им протичат химични процеси, на които то влияе. Но по-рано не са могли да получат лабораторни реакции, на които да влияе магнитно поле, равно по сила на това на Земята.
Английски и американски учени направили пробив в тази насока. Те могли да предизвикат такава химична реакция, на която магнитното поле на Земята може да окаже влияние.
Експериментът установява различните възможности на възприемане на магнитното поле и разкрива структурните и динамични свойства необходими за определяне  посоката на магнитното поле на Земята.
Така учените хвърлят светлина върху тайната  на птичата навигация.