Сутринта Невена приготвяше закуската за дъщеря си Ана. Разбира се тя не забрави и за шоколадовата напитка. Ана внимателно наблюдаваше майка си, сякаш някакво вълшебство се извършваше от ръцете ѝ.

Невена се усмихна на дъщеря си и си спомни детството. Стои в кухнята, а във въздуха ухае на току що изпечени палачинки. Майка ѝ налива в една стъклена чаша мляко, добавя любимото ѝ сладко от малини и разбърква.

Каква красота! Особено в първите няколко секунди, когато спираловидни ленти от малиновото сладко прорязват млякото. Накрая майка ѝ подава идеално розово мляко.

Сега Невена правеше същото, само че прибавяше шоколад. Когато видя как Ана гледа приготвянето на шоколадовото мляко, тя разбра как се чувстваше дъщеря ѝ.

Такива ситуации често се случват в живота ни.

Например, една вечерна разходка. Поглеждаш нагоре и се възхищаваш на звездите. Детето, което е близо до теб иска да ти каже нещо. То поглежда нагоре, за да се увери, че и ти гледаш в същата посока и казва:

– Мамо, виж звезда! Харесва ли ти?

– Да, Ани, много!

Когато погледнеш с очите на детето си, разбираш колко много неща пропускаш. То очаква да участваш в неговите наблюдения, открития, …… Колко пъти детето остава неразбрано?

Защо в детството си можем да виждаме повече? Защото сме искали. Защото не сме могли да постъпим другояче.

Още помня необикновеното и заинтригувалото ме през детството ми, за това го обичам. Понякога се връщам в него при повика на моите деца.

Антон Стаматов беше четвърти курс в медицинския факултет. От малък мечтаеше да помага на хората и да изнамери лек за болестите, пред които лекарите стояха безсилни.

Безсънни нощи, ровене из книги и учебници, бе станало като нещо нормално за Антон, особено през тези четири години на изпити, лабораторни упражнения и практики.

Един ден в клиниката докараха Моника. Тя бе красиво русокосо момиче с топли кафяви очи. Антон погледна листа, с който я приеха и изтръпна:

– Остър бактериален ендокардит!

– Това е една от най-ужасните болести, – каза Николов, който допълнително преглеждаше изследванията ѝ. – Случаят е безнадежден.

Антон познаваше много добре това заболяване. То бе свързано с възпаление на ендокарда и на сърдечните клапи. Боледуват повече мъже и то над 65 годишна възраст, но това беше младо момиче. Явно инфекциозния процес бе продължил своята дейност над шест седмици.

Моника поддържаше температура под четиридесет градуса, а сърцето ѝ отказваше.

Без особен резултат тя бе прегледана от водещи професори, а сега бе оставена за обучение и наблюдения на стажантите.

Антон не искаше това момиче да умре. Той не можеше да предложи някакъв революционен метод за лечение, но се влюби в девойката.

Започна всеки ден да я посещава и да ѝ носи цветя. Тя му се усмихваше и шеговито му казваше:

– Вие превърнахте болничната стая в градина. Всеки ден ми носите цветя, а аз няма къде да ги сложа вече.

– Моника, вие изглеждате като тях красива и нежна, – каза ѝ един път Антон и смутено наведе поглед надолу.

Тя също се влюби в него и с нетърпение очакваше посещенията му. Вече познаваше стъпките и гласа му от далече.

Веднъж вратата беше леко открехната и Моника чу как Антон попита сестрата преди да влезе при нея:
– Как е Моника?
– Вие те истински вълшебник, младежо, – засмя се медицинската сестра. – Какви учени глави си блъскаха умовете, да намерят начин да ѝ помогнат, а вие като с магическа пръчка оттласкахте болестта далече от нея.

– Те е прекрасно момиче и трябва да живее, – възкликна възторжено Антон.

И чудото стана. Тя оздравя и напусна клиниката.

Двамата с  Антон се ожениха и имаха деца. На сребърната си сватба поканиха дори лекуващия Моника едно време лекар.
– Обичайте се, – беше се усмихнал възрастният лекар.- Болното сърце се лекува  чрез любящо такова.

Когато по-късно Моника почина, тя завеща сърцето си на онази клиника, където бе постъпила безнадеждно болна.

Покачването на температурата, според изследователите, може да има голямо влияние върху околната среда.

Проведените изследвания са използвали комбинация от показанията за температурата от сателитни и наземни измервания за 235 езера на шест различни континенти.

Според изследователите, този метод на наблюдение, заедно с различни географски природни образци, осигурява най-пълна картина за това как температурата на езерата се променя в глобален мащаб.

Средната температура в езера се е увеличила с 0.61 градуса по Целзий за 10 години. Въпреки че тази промяна може да не изглежда значителна, скоростта на затоплянето е  много по-висока от тази в океана или в атмосферата, а това може да има дългосрочни последици.

Изследователите прогнозират, че продължаващото нарастване на температурата на езерата ще доведе до увеличение на водораслите с около 20 на сто през следващия век, намаляване на кислород във водата, увеличаване на токсичността за риба и животни.

Освен това, увеличаването на температурата може да доведе и до нарастване на емисиите на метан до четири процента през следващото десетилетие.

Увеличаването на температурата е по-слабо изразена в топлолюбивите тропически езера, но дори и с тези данни, това е сериозен проблем, който има отрицателно въздействие върху рибата.

Сериозни последици се очакват в области като на Великите Африкански езера, където рибата е основен източник на храна.

Компанията Northrop Grumman е разработила апарат VAMP, предназначен за изучаването на Венера. Той ще напомня на самолет. Апаратът ще има два винта,а корпусът му ще се надува.
Предполага се, че VAMP ще лети в гъстата атмосфера на Венера в продължение на много години.

Първоначално апаратът е разработен като разузнавателен дрон, който може да остане във въздуха дълго време. Предполагало се, че изстрелян с помощта на ракета, апаратът ще може да започне наблюдения на всяка точка от Земята един час след старта, но този проект бил отменен.

Размах на крилата на VAMP ще бъдат 55 метра. Той ще лети на височина от 50-70 км, където налягането е около една атмосфера, а температурата – 15 градуса по Целзий.

Условията на Венера много се различават от тези на Земята. Температурата на повърхността на „забулената“ планета е около 460 градуса по Целзий. Налягане на повърхността достига 90 атмосфери. Това съответства на налягането в океаните на Земята на дълбочина от 900 метра.

При наблюдение на движещ се автомобил на видео ни се струва, че колелата му се движат назад.

Това е проява на стробоскопичния ефект, които се обуславя от инерцията на зрението.

Може да се избере скорост на движение до 1/24 от секундата, това е стандартната продължителност на един кадър от филм. Тогава колелото ще направи няколко оборота, но за малко няма да достигне своето предишно положение.

Тъй като човек се ориентира по спиците на колелата, при него възниква усещане, че те бавно се въртят в обратна посока.

Това явление може да се наблюдава и в реалния живот. Например, през нощта на улицата, която се осветява от лампи с нискочестотна пулсация.