Навярно сте чували следните думи:
– Съжалявам, но вие нямате талант. По-добре оставете вашите творчески опити и се се заемете с някоя обикновена професия.
„Бездарен“, „безнадежден“, „безперспективен“, …. такива етикети лепва нашето общество на хора, които виждат живота по по-различен начин. Такъв е светът. Ако решите да го промените, винаги ще се намери някой, който категорично ще бъде против.
Такива „етикети“ не трябва да събарят вярата ви в способностите ви. Този, който иска да твори, по никакъв начин не трябва да се съгласява да бъде преквалифициран в надзирател и наблюдател.
Ето ви и един пример, как хората грешат, отхвърляйки таланта на двама души. Единият е Фьодор Шаляпи, а другият е Алексей Пешков или както е известен чрез литературните си произведения като Максим Горки.
Шаляпин и Пешков били бедни студенти и решили да подобрят материалното си положение. Тръгнали да търсят работа, като певци във хор или журналисти във вестник.
Парадоксът в ситуацията се състоял в това, че Пешков го взели в хора, но бил отхвърлен от вестника за журналист, а у Шаляпин открили литературен талант, но не открили в него такъв на певец .
За щастие, всичко в живота си дошло на мястото. След години бил забелязан писателския талант на Горки, а Шаляпин станал известен певец.
Това не е единствената история, в която се говори как съвремениците не са видели „грозното пате“ в един или друг човек притежаващ талант. За това правете неща, които обичате, вярвайте в себе си и не се съмнявайте в мечтата си!

Сталин  в младежките си години работил във физическата обсерватория в Тифлис като  метеоролог наблюдател.
Когато станал ръководител на Съветската държава, беседвайки с метеоролозите ги попитал:
– С каква точност прогнозите времето?
Треперейки като лист, специалистите прогнозиращи времето съкрушено отговорили:
– 40%. Даже използвайки и най-съвременната техника не може да се достигне по-голяма точност.
Тогава Сталин поклатил глава и предложил:
– Получените прогнози обръщайте обратно и ще имате 60% точност на прогнозирането.
Дали са взели в предвид съвета му, за това историята мълчи.
Но днес прогнозите за времето често са точно обратното на действителното.

Преди да настъпи нощта Венера, Юпитер и Меркурий са се сближили на фона на залеза и са образували почти равностранен триъгълник. Това е толкова красиво и неочаквано. Снимката е направил Марек Никодим от Шубин, Полша.

В момента на най-голямото приближаване на планетите ъгловото разстояние между тях е било по-малко от 3 градуса. Това е рядко събитие и голям успех за всеки наблюдател, ако успее да го улови.

Следващото сближаване на планетите ще се случи през 2026 г.

В същото време звездното шоу продължава. Още няколко вечери при залез слънце може да се наблюдава звездния триъгълник, който постепенно се разтяга и губи форма.

Австрийския физик Кристиян Доплер през 1842 г теоретически обосновал, че честотата на колебанията, която възприема наблюдателя, зависи от скоростта и направлението на движение на източника на вълните спрямо наблюдателя.
След три години холандския метеоролог Кристофър Бес-Балот се заел да докаже това твърдение на практика.
За целта наел влак с платформа. На нея поставил два тръбача, а на гарата наредил няколко музиканта с абсолютен слух.
Тръбачите на платформата, които се сменяли един друг, държали постоянно нотата сол. Те преминавали край гарата в продължение на два дни.
През това време наблюдателите казвали, че чуват различни ноти.
Този резултат потвърдил истиността на ефекта на Доплер.

Един от най-прочутите случаи на телепатия не включвал подставено лице, а животно — Умния Ханс, кон чудо, който поразявал европейската публика през 90-те години на XIX век.

За удивление на зрителите Умния Ханс можел да извършва сложни математически изчисления. Ако например някой го помолел да раздели 48 на 6, конят тупал 8 пъти с копито.

На практика Умния Ханс можел да дели, да умножава, да събира дроби, да изписва думи буква по буква и дори да разпознава музикални тонове. Феновете на коня обявили, че той или е по-интелигентен от много хора, или може да прониква по телепатичен път в човешките мозъци.

Но Умния Ханс не бил плод на някаква хитра измама. Изумителната му способност да извършва аритметични операции заблудила дори дресьора му.

През 1904 г. видният психолог професор К. Щумпф бил доведен, за да анализира коня, и не успял да открие никакви очевидни доказателства за измама или за тайно изпращане на сигнали до коня, което само допринесло за популярността на Умния Ханс.

Три години по-късно обаче  психологът Оскар Пфунгст, провел по-щателно изследване и накрая разкрил тайната на Умния Ханс. Всичко, което той правел в действителност, било да наблюдава и най-малките промени в изражението на лицето на неговия дресьор. Конят продължавал да тупа с копитата си, докато изражението на лицето на дресьора му не се променяло леко. В този момент той спирал да тупа.

Умният Ханс не можел да чете мислите на хората или да извършва аритметични операции, а просто бил проницателен наблюдател на човешките лица.