На един от своите приеми, една важна клечка се сблъскала със свещеника на местната църква и му казала:

– Вие навярно сте забелязали, че не ходя във вашата църква?

– Да, забелязал съм и съжалявам за това, – отговорил свещеникът.

– Аз не ходя на църква, защото там ходят много лицемери.

– О, това не бива да ви смущава, – усмихнал се свещеникът. – В нашата църква винаги ще се намери място за още един.

В 44-та година на XVI век в Падуа бил открит уникален театър, който донесъл слава не само за самия град, но също така е станал известен далеч извън неговите предели.

Необичайното здание било построено в овална форма на няколко етажа за посетители. Последните не са се отказвали от зрелището.

Въпреки това, никой актьор или певец по това време, меко казано, не са се стремели към това толкова популярно място. Защо?

Сега е ваш ред. Мислете! Става въпрос за необичаен театър, където за артистите не било задължително да пеят и рецитират добре.

Не се съмнявайте, наистина е имало такъв театър, все пак това е било през XVI век.

Отговор: авот е либ ниде то етинчимотана иртает.

Повдигаме повредената става и я бинтоваме с бинт, намокрен с хладка вода.

Картинката показва, как превръзката да се държи влажна.

По този начин, не е необходимо тя по всяко време да се сменя.

Кана с вода трябва да се постави на по-високо място от от крайника. След това оставете единия край на бинта в каната, а другия омотайте около болната става.

Масаж със зехтин и течни мазила също може да помогне при навяхване.

Тя бе възрастна жена, над осемдесет години. Вечно нещо правеше, шеташе и не стоеше на едно място.

Веднъж баба Стамена вдигна тенджерата със сварено мляко, кракът и се изкриви и тя падна на земята. Лежа дълго така, защото не можеше да се изправи. Когато се опиташе да се надигне, нещо дърпаше пострадалия ѝ крак и тя умираше от болка.

Така я намери Радой, най-малкият син на брат ѝ.

– Лельо, нали ти казахме да не вдигаш тежко, – укори я той.

– Че колко е една тенджера, – възрази му Стамена.

– Тенджера, но лежиш на земята и не можеш да станеш, – ядоса се не на шега Радой.

Извикаха комшийката Запряна, тя работеше като медицинска сестра в болницата в града.

– Ще ти бия една инжекция, – каза Запряна, но иглите ми са малки.

– Давай,  – настоя Радой.

След една седмица, на Стамена целият ѝ крак бе обхванат от болка и тя не можеше да помръдне. Закараха я бързо в града.

– Добре са ти били тази инжекция, – каза лекарят, – но иглата не е стигнала мускула и за това няма никакъв ефект.

Дадоха и някакви лекарства и ѝ биха две инжекции. Баба Стамена се прибра у дома, но не можеше да помръдне по-далече от леглото.

Вечерта дойде да я види брат ѝ. Той я погледна и сърдито и каза:

– От главата си патиш. Децата ти са в чужбина, кой щете гледа? По-добре изпий довечера някаква отрова, та да не тежиш на никого.

Стамена се огорчи и засегна много от думите му. Вечерта взе две бръснарски ножчета и разряза вените си.

Сутринта я намериха припаднала. Малката  ѝ внучка кръстена на нея, държеше ръцете ѝ и плачеше:

– Бабо, какво си направила. Покай се. Самоубийството е грях. Ето виж, Бог те е запазил и кръвта ти  не е изтекла, а се е съсирила.

Старата жена дойде на себе си и разбра каква глупост бе направила. Вдигна ръце си и устата ѝ започнаха тихо едва едва да шепнат:

– Прости ми, Господи, ако не беше Ти, каква голяма глупост щях да направя…..

Баба и внучка се прегърнаха и от радост заплакаха ….

Майка разгръщаше книга пред детето си и му показваше картинките. Дамян беше още малък. Той стоеше в скута на майка си и бърбореше непрекъснато.

– Виж, миличък, птичка. Ти можеш ли да я нарисуваш? – попита майката.

– Каква птичка? – попита Дамян.
– Тази на картинката, – уточни майката.
Момчето внимателно погледна картинката и огледа мястото, което бе посочено от майка му. И изведнъж Дамян извика:

– Мамо, погледни, тук е Голгота.

Действително, на задния план на картината се виждаше мястото, на което Христос бе разпнат.

Възрастен и дете разглеждаха една и съща картина. Възрастния видя птичката, а малчугана Голгота.

Навярно децата имат способност зад външната страна на живота да виждат истинската същност на нещата. Може би за това Господ ни призовава да бъдем като децата…