Всички ние очакваме да чуем добра дума, слово на насърчение, израз на любов.
Ние разцъфтяваме в средата от положителни думи, а острите слова ни карат да се обезсърчаваме, да се свиваме и да губим всяка надежда.
Понякога казваме, че сме уморени от много приказки, но в действително сме затормозени, изтощени и сломени от празните и безсъдържателни мнения, изказвания, слухове носени от мълвата.
Ние копнеем за животворяща дума такава, която ще ни подкрепи, за да не се провалим.
Колко много се нуждаем от благодат, за да можем чрез Христовия Дух да понесем възникналите недоразумения или с любов да се отнесем към несправедливото осъждане.
Нищо не изпитва така характера на вярващия, както когато за него се пусне лоша мълва, която той не е заслужил. Това води до действие, което проверява дали наистина сме злато или само декоративни елементи.
Ако осъзнаваме колко благословения са скрити за нас в изпитанията, ние бихме казали като Давид, когато Семей го злословеше: „Нека проклина …. може би … ще ми въздаде Господ благост за проклятието му днес“.
Има хора, които се отклоняват от възвишените цели в живота си и се увличат в преследване на хора, които са ги обидили или са техни врагове, обричайки целия си живот на постоянна дребна конкуренция.
Животът им започва да прилича на гнездо на оси. Вие можете да разпръснете осите, но жестоко ще пострадате от жилата им и нищо няма да получите като награда, защото медът им не си струва изразходвания труд.
Нека Господ да ни дари малко повече от Своя Дух. „Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо“. „Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си“.
Римската империя се бе разпростряла над много народи. На Тиберий му бе трудно да се справя със всички племена и националности, които обитаваха големите предели на империята му. Имаше доста трудности и проблеми с евреите.
Дълго време мисли по въпроса и един ден му дойде гениална идея. Той повика Пилат и му нареди:
– Издигни Назарянина на пиедестал над всички фалшиви месии преди него и дай доказателство на евреите, че той е техния истински Бог.
Пилат бе виждал Исус. Мълвата за Неговите чудеса се ширеше из пустинята като чума. За това Пилат много се изненада от думите на императора. Той не можеше да схване какво точно имаше предвид Тиберий.
– Това може да стане само със смъртта му, – продължи императорът, – по-точно с илюзия за смъртта му. Ще бъде чудо, което не можеш да постигнеш с лъжа и измама. Ще създадеш пълна илюзия у хората за неговото възкресение. Дайте му отвара от оная билка …. питай долу те ще ти кажат коя точно. Тя ще заблуди тълпата, че той е мъртъв, а всъщност ще бъде само дълбоко заспал. Ако начинанието ти е успешно, ще усмириш и най-големите неверници.
Пилат не можеше още да осъзнае идеята на Тиберий, за това само мълчеше.
– Трябва да сложим край на техните мечти и очаквания, – започна възторжено императорът. – Необходимо е да повярват, че той е дошъл. Вярата за появата му трябва да се разпръсне нашир и на длъж. Мълвата трябва да започне от сърцето на Ерусалим.
– И каква изгода ще получи Рим от това? – попита плахо Пилат.
– Вярата им, която проповядва примирение, нея ще я използваме срещу тях, – започна да обяснява Тиберий. – И ще се сдобием с благата им. Ние ще се присмиваме на вярата им, а в същото време ще прибираме тайно парите, които дават за дарения. Колкото по-силно почитат и се кланят на своя лъжебог, толкова по-слаби ще стават. Именно от тази им слабост ще се възползваме. И ще контролираме не само телата им, но и душите им.
Пилат кимна с глава и излезе. Той бе окуражен от дръзкия план на Тиберий. Осъзнаваше, че императорът смяташе чрез този човек, да укроти и повлияе на евреите.
За да създаде пълна илюзия за възкресението на Назарянина, Пилат нареди Исус да бъде жестоко бит пред очите на тълпата. Той самият не бе нужно да присъства на екзекуцията. Вместо това нареди на някои от елитната гвардия да довършат задачата.
Пилат бе доволен и очакваше вече да чуе за резултатите, за да докладва на Тиберий, когато при него влезе запъхтян войник и докладва:
– Назарянина умря.
– Как така нали трябваше само да бъде приспан? – разтрепера се Пилат.
– Изглежда докторът не е преценил правилното количество от отварата ….
Пилат вече не го слушаше, главата му бучеше: „По-далече от Тиберий. Ако узнае какво е станало, ще ме последва съдбата на Назарянина“.
И той хукна, нищо не каза и на жена си. Имаше желание само да се скрие някъде.
„На кого сега да има доверие. Никой не трябва да научи какво е станало. Иначе Тиберий ще ме извика и ще ме разпитва ….“
Паниката му растеше. Затвори се в една стая и така прекара три дена. Когато вече мислеше, че ще откачи от страх, при него дойде един от верните му хора и му съобщи:
– Назарянина станал и излязъл от гроба жив.
Пилат го гледаше изумен.
„Как е възможно, човек да се върне от смъртта? – Пилат се стъписа. – Нали видях засъхналите му рани. Тялото му беше студено. Когато допрях глава до гърдите му сърцето му не туптеше. Каква е тази неземна сила, която наистина го е измъкнала от смъртта? ….Не може да бъде ….“
Изведнъж ярка мисъл разтърси Пилат и той извика:
– Той е истинския Месия ….. Клавдия беше права ….
Огънят бе намали светлината си, но лицата на хората около него ясно се различаваха.
– Какво е станало с жената? – попита Динка.
– Случая много прилича на този със семействата на Монтеки и Капулети., – отговори Иван. – Баща ѝ не позволил да се омъжи за турчин и я викнал да се прибере у дома, щом разбрал за връзката им.
– Нима е бил толкова ограничен човек? – попита Пламен.
– Бил е образован и начетен, но явно не достатъчно, – засмя се Иван. – Пък и момичето вече е било обещано на друг, при това доста богат.
– Колко тъжно, – промълви съвсем тихо Елена.
– Тогава времената са били различни, – каза Горан, – но съм сигурен, че ако това бе станало днес, резултата щеше да бъде същия. Да се ожениш извън народа и племето си е много стара идея, която е пуснала повече корени на запад.
– Да, – подкрепи го Милен, – не е необичайно американка да се омъжи за французин или бял мъж да се ожени за чернокожа.
– Но в Близкия Изток не можете да видите шиит да се ожени за сунитка или туркиня да се омъжи за кюрд, – каза Иван. – Просто не се прави. След 1980 г. шанс да се съберат двама от различни етнически групи или секти е намалял още повече.
– Защо точно след 1980 г? – попита Динка.
– Защото тогава Ирак нападна Иран, – отговори Иван. – Повечето от нас не знаят за този конфликт, но в Близкия изток бе повратен момент. Иранците не бяха подготвени за нападението и претърпяха поражение още в самото начало.
– Спомнян си, че за да вдъхнови народа си, – каза Елена, – аятолах Хомейни възкреси разказа за битката през 860 г., когато внукът на Мохамед бил победен от халифа на Омеядската династия. Тази ден е свещена за шиитските мюсюлмани. Хомейни превърна посегателството към земята и петрола в свещена война.
– Как го е направил? – попита Милен.
– Армията на Хюсеин била избита. Те станали първите мъченици на исляма, – започна да обяснява Иван. – Хомейни казал на народа си, че Саддам Хюсеин е съвременно превъплъщение на халифа на Омеядската династия и че за да победят, всеки иранец трябва да се пожертва, както е направил Хюсеин. Дори издал указа, че който се пожертва, има отредено място в рая.
– И какво излиза? – попита Елена, – С един ход е премахнал написаното в Корана, че самоубийството е грях и е създал предпоставка за появата на първите атентатори самоубийци в Близкия Изток.
– Докато се биеше срещу иракчаните, – допълни Иван, – Хомейни изпрати обучени войски в Ливан по време на гражданската им война и окупацията на Израел, за да разпространят мълвата, че самоубийствените атентати не са грях, а саможертва пред Аллах.
– Не забравяйте, че това е изрично забранено в Корана, – подметна Милен.
– Той успя да убеди отчаяния народ, – продължи обясненията си Иван, – че неговите думи отнемат силата на казаното от Аллах на Мохамед. Слухът за декрета е стигнал до Западния бряг и ивицата Газа, където мюсюлмани се сражаваха срещу превъзхождаща ги сила.
– Значи така са били убедени младите хора и то от един луд човек, че самоубийството при взривяване на автобус или някое заведение служи на промисъла на Аллах.
– Шиитите и сунитите винаги са имали трудности при взаимоотношенията си, но сега всичко прехвърля всякаква граница, – каза Иван. – Днес е напълно нормално сунит да влезе с експлозив в шиитска джамия и да се взриви. Хомейни отприщи жестокостта на войната., раздели исляма, само за да победи съседа си.
– Може ли да бъде спряно всичко това? – попита Динка.
– Трябва да се появи силно духовенство, което да отмени декларацията на Хомейни и да обяви самоубийството за грях, – поясни Иван.
– Няма тероризъм заради самият тероризъм. Всяко такова действие има определена цел, – каза Горан. – Организаторите на самоубийствените атентати искат власт. Горкият нещастник се взривява като мисли, че се бори за освобождението на своя народ.
– Хората, които са му дали експлозивите, – каза Пламен, – просто го използват за инструмент. Чрез него те осъществяват политическите си амбиции. Желанието им е да контролират семейството на човека.
– Желанието на всички самоубийци е да отидат в рая, – подметна Милен. – За съжаление медиите обръщат внимание на пионките, а не на тези, които ги движат.
Огъня бавно загасна, а заедно и с него и разговорът на събралите се.
Тази сутрин слънцето едва бе разкъсало облачната завивка, когато един господин, в черен костюм със снежно бяло риза и малко кожено куфарче слезе от автобуса. Очите му скрити под събраните му гъсти вежди, неприветливо оглеждаха малките струпани магазинчета на центъра.
Дали защото беше още рано или хората не бързаха да отварят, но само едно малко магазинче бе отворило вратата си. Мъжът веднага се насочи натам.
Вътре една закръглена жена около петдесетте, подреждаше стоката и бършеше праха по рафтовете. Мъжът се изкашля и грубо отсече:
– Аз съм от……
Жената изтръпна. Тя не чу повечето от думите му, но след като хвърли уплашен поглед към документите, които й представи господина, разбра какъв е.
Още не беше отворила уста, за да му отговори и народа започна да се изсипва в магазинчето й. Толкова много хора не бяха влизали отдавна тук. Тя ги обслужваше и усмивката не слизаше от лицето й. Нямаше време, дори за минута, да обърне внимание на господина.
По едно време хората понамаляха и тя се сети за него. Погледна го и добродушно му каза:
– Господине, идвайте всеки ден!
Мъжът я погледна смаян и си помисли: „Тая да не е мръднала нещо…“
А на глас смутено измърмори:
– Нас обикновено ни гонят, а вие…
Жената усмихнато продължи:
– Вие сте като магнит. Скоро толкова много хора не са влизали в магазинчето ми. Аз едва по 10 лева оборот изкарвах на ден и то ако някой случайно минеше.
Мъжът не знаеше какво да каже. Тълпата от хора напираше в магазина и течеше като неспирен поток, който непрекъснато увеличава обема си. Той затвори куфарчето си, излезе от магазинчето и като ястреб се устреми към другите магазинчета….