Маслобойната вече работеше. Братята Георги и Драгой печелеха добре и спечеленото го внасяха в банката. По съвета на Хари те бяха изкупили акции от банката. Така освен индустриалци , станаха и финансисти.

А банката участваше в търговията на зърно, тютюн и други селскостопански култури. Тя чрез министър Николов се бе обвързала с военното интендантство, за това се намесваше в закупуването и на оръжие.

След вършитба Георги натовари пшеницата на каруцата си и я закара на месната кооперация, която беше започнала да изкупува излишъци от селяните, но на цена по-добра, отколкото даваха търговците в града.

След като получи парите си, Георги мина край Търговската гимназия. По това време учениците бяха в междучасие и се гонеха из двора на училището.

Георги се спря и се загледа в гимназистите.

– Радват ли окото ти, – сепна го мъжки глас зад него.

Георги се обърна. Зад него стоеше възрастен мъж с бастун, поизносена шапка, шаячно сетре и панталони със странна кройка. Непознатият  го гледаше с любопитство.

Докато Георги се чудеше какво да отговори, възрастният мъж повдигна бастунчето си , посочи гимназията и попита:

– Дете ли имаш тук?

– Бих искал да имам, – отговори Георги и въздъхна дълбоко.

– Тук се учат млади овчари, как да пасат парите, – намигна странния старец, – как да ги доят и стрижат. Парата е като овцата. Ако се грижиш добре за нея, добре ти се отплаща.

Георги си тръгна. Той пресметна колко капитал имаше вече в банката и със самочувствие на забогатял човек се размисли върху казаното му от възрастния човек с бастуна.

– Да, в тая кошара още тази есен ще вкарам сина си, – каза си Георги. – Парите на семейството ни искат грижлив „овчар“.

Докато Георги пътуваше към селото си, все му се струваше, че колелетата на каруцата и случайно прелетялата птица сякаш му нашепваха един и същи рефрен: „Парица, царица“.

Жител на Дубай решил да покаже колко голяма е горещината в района и същевременно да си приготви вкусна закуска.

Готвачът, името на който не се знае, просто сложил тигана на пътя и го задържал на слънце десет минути. Това време се оказало достатъчно, тиганът да се нагрее, за да се приготвят на него пържени яйца.

След това непознатият сложил в тигана масло и яйцето, което  започнало веднага да се пържи.

Температурата в Дубай през последните дни се задържа на 50 градуса Целзий, което помогнало на мъжа да направи необичайния си експеримент.

В края на ливадата пръв излезе Калчо. Той заби косата си в земята. След него бяха Пламен и Станко. Първан остави косата си легнала. Баща му като видя това му извика:

– Първане, края на косата не е заострен от липса на работа.

– Ох, забравих – и Първан изправи косата си до останалите.

– Който се пореже на коса или сърп, лошо му се пише, – въздъхна дълбоко Калчо. – Такава рана е дълбока и трудно зараства.

Към косачите приближи елегантно облечен мъж.

– Бог да ви помага, – поздрави ги Гроздан, изтупан в костюм и риза с отворена яка.

– Дал Бог добро, – отвърнаха косачите.

– Като идвах насам, – засмя се Гроздан, – жените ми рекоха, че нямате коса за мен.

– Ето вземи моята, – подаде косата си Пламен.

– Само, че косата  си иска и майстора, – подметна Калчо.

– Я да опитам, – закани се Гроздан.

Той взе косата и отиде до неокосеното. Замахна, но откос не се получи. Гроздан изненадано погледна косата в ръцете си.

– Със сила не става, – бащински го потупа по рамото Калчо. – Не замахвай, а натискай петата на косата, тревата е слаба долу, при корена. Удариш ли нагоре, тя се съпротивлява.

– Разбрах! – засрамено наведе глава Гроздан.  – Дори и да имахте излишна коса, нямаше да мога да ви помогна. Калчо е прав, косата си иска майстора.

Мъжете съчувствено се засмяха. Градското си градско, липсват му умения и опит.

– Тревата още не е нацъфтяла, а вие я косите, – поиска да се покаже за знаещ Гроздан.

– Трева се коси малко преди да цъфне, – реагира Калчо. – Бащата на Пламен ни извеждаше като малки по това време на ливадата. Късаше избуялата трева, мачкаше я, миришеше я, дъвчеше я и накрая казваше: „Утре ще косим. Цъфне  ли, соковете се губят, стеблата стават груби, губи се приятни дъх на сеното и животните не искат да го ядат“.

– Следователно и за коситбата, човек трябва да ума усет, кога да я започне, – замислено каза Гроздан.

– За коситба, жътва, копане, ….. трябва да знаеш точно кога са необходими, – допълни Станко.

– Ако си навлязъл навътре в стопанската работа, ти знаеш вече какво иска тя, – намеси се Калчо.

– Практиката на какво ли не ни учи, – каза философски Гроздан. – Някога обработвали кожите с дъбители, по-късно с дъб, смърч, върба, смрадлика, а сега вече химията си казва думата там.

Мъжете вдигнаха рамене, нали Гроздан се изучи в града, той по ги знае тези неща. След това отново хванаха косите и започнаха пак да повалят избуялата трева.

Индийски музикант свирел на китара, докато неврохирургът извършвал операция на мозъка му. По време на операцията мъжът бил в съзнание. Чрез свиренето той помогнал да се открият проблемните участъци в мозъка.

– Докторът ми каза, че трябва да взема китарата си в операционната. Лекарят се нуждаел от постоянна обратна връзка с мен, за да знае какво е самочувствието ми, – казал Абхишек Прасад.

Бившият IT специалист от южния град Бангалор страдал от разтройство, наречено дистония, което предизвиква не волеви мускулни съкращения.

В случая на Прасад, по време на свиренето, мъжът изпитвал конвулсии на три пръста от лявата си ръка.

Първите симптоми се появили преди две години, но трябвало цяла година, за да се установи окончателната диагноза. Болката се появява по време на свирене, но изследванията и кръвните тестове били чисти.

32 годишния мъж, оставил сферата на ИT през 2012 г., за да следва мечтата си да стане музикант.

Операцията минала успешно. След година Прасад планира да пусне първият си албум.

Любовта не може просто да каже:

– Съжалявам този човек. Колко жалко? Защо се случват толкова лоши неща?

Любовта хваща момента.

Добрият Самарянин направи няколко неща в този момент.

Някои преводи казват, че той се наведе надолу. С други думи, застана на нивото на мъжа.

Самарянинът използва това, което е имал. Облекчи раните му с вино и масло. Това той имаше в дисагите на магарето си. Виното е проработило като антисептик, а маслото е успокоило раните.

Казва се, че го е превързал. От къде е взел бинтове? Той не е бил лекар. За превръзки са послужили част от дрехите на самарянина.

Добрият Самарянин направи, каквото е можел и с това, което е имал в момента.

„Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш. Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада“.

Светът е пълен с ранени хора. Може би те не са наранени физически, а емоционално. Те се нуждаят от вашата любов.

Не чакайте да настъпят по-добри условия. Не отлагайте нещо, което знаете, че трябва да се направи днес. Бог ще бъде с вас, докато се възползвате от момента.