Много е лесно да се разбие и унищожи това, за което е положен много труд и е отнело много време.

Можеш дълго и внимателно да строиш къща, за да я направиш красива, да я снабдиш с удобни мебели, дори да промислиш и за най-малките подробности, а след това да я взривиш наведнъж.

Домът това е нашия семеен живот, а взривът е нашият гняв, егоизъм и неотстъпчивост.

Понякога, думите раняват много повече, отколкото кое да е оръжие и особено изреченото, което е излязло от устата на половинката ни.

В семейния живот е, както в шахмата. Необходимо е човек да се научи два три хода напред, да мисли, да предугажда, към какво ще доведе всяка казана дума или действие.

Трябва да отстъпваме в малките неща, за да не загубим големите. Като шахматист мъжът понякога трябва да пожертва пешката, като знае, че ако не направи това, след два хода ще загуби царицата си.

Идвайки си в къщи, независимо от трудния ден, проблемите в работата, съпрузите трябва да запазят доброто си настроение. Те трябва да се поддържат и радват взаимно.

Когато зарадваме любимия човек, радваме себе си. Весела шега, мила дума доставя радост на душата и за двамата съпрузи.

Най-важното между мъж и жена в едно семейство е, да запазят любовта си, чувствата и уважението един към друг, а всичко останало е „дреболии, на всеки може да се случи“.

Вечерта бе дъждовна. Отвън трещеше гръмотевична буря. Дъждът се изливаше безпощадно. В един малък манастир бе останал само един монах, всички останали бяха отишли на поклонение.
Той спокойно си седеше и четеше Библията.

Изведнъж някой почука на вратата. Монахът отвори. На вратата се появи млада, подгизнала от дъжда жена.

– Аз се заблудих, – каза жената, – разрешете ми да пренощувам тук.

„Нечестивият те е докарал тук, – помисли си монахът“.

А същевременно въведе жената в стаята. След това монахът седна и продължи да чете Библията си.

– Студено ми е, – каза след известно време жената.

Монахът ѝ донесе наметалото си.

– Студено ми е, – отново казва жената.

Монахът ѝ донесе одеяло и продължи да чете.

– Студено ми е, – настоява жената на своето.

Монахът донесе още едно одеяло, омота жената с него и се върна към Библията си.

След известно време, монахът отново чу оплакване от студа. Той започна да носи топли дрехи и ги хвърляше на жената.

Накрая тя не издържа и каза:

– Знаете ли, в такова време моят покоен мъж ме сгряваше не с дрехи и отдела, а със своето тяло!

– Но, уважаема, – спокойно каза монахът, – къде в такова бурно време мога да намеря тялото на съпруга ви?

Този синдромът представлява несподелената любов, граничеща с психични заболявания.

Терминът е кръстен на дъщерята на известния френски писател Виктор Юго Адел Юго.  Въпреки естествената си красота, доброто възпитание и образование, тя е увековечила името си в историята с трагична и несподелена любов. Адел приключва живота си в психиатрична болница, от където до края на дните си пише писма на своя избраник, независимо от факта, че той е женен за друга.

Сега синдромът на Адел засяга повече жени, отколкото мъже и това се дължи на факта, че жените са по-чувствителни и емоционални.

Как се решава проблема?

Трябва да се осъзнае, че неудовлетвореността от живота, липсата на емоции и изживявания, създава духовния глад за любовта, а това поражда свят на фантазията, който в действителност не съществува. Вие не може да се страхувате от загубата на това, което не съществува.

Опитайте се да си намерите интересно хоби. Не стойте между четири стени и не страдайте. Запознайте се с нови хора, прекарайте време в по-шумни компании.

Това ще ви помогне да се отвлечете от обекта на желанията си и дори да си намерите истинска взаимна любов. Навярно до сега не сте имали истински отношения, затова с фанатизъм се стремите към любимия си в измисления си свят.

Ако вашият избраник ви отговори със взаимност, изведнъж неочаквано вие губите интерес към него.

Разберете това е болест и от нея трябва да се освободите. Ако не успеете сами да се отървете, обърнете се към специалист, съществуват множество методики за освобождаване от синдрома на Адел.

Любовта е прекрасно чувство, но само когато е взаимна. Тогава тя носи радост и щастие.
Не се разболявайте, а живейте в реалния свят.

Лидия много обичаше мъжа си. Надяваше се той да не ѝ изневерява, защото трудно щеше да го понесе.

За да провери дали Никола не тича по някоя друга, ѝ дойде на ум невероятна идея. И тя реши да действа.

Искайки да получи отговор на тревожещия я въпрос, Лидия написа следното писмо на мъжа си:

„Между нас всичко е свършено. Не виждам смисъл в по-нататъшния ни съвместен живот….“

Тя сложи писмото на масата и се скри под леглото, за да види как ще реагира Никола.

И ето мъжът ѝ се върна от работа. Лидия с нетърпение очакваше Никола да прочете писмото ѝ. Когато той свърши четенето, присегна се към телефона си и звънна:

– Здравей, скъпа, – каза Никола, – сега ще дойда при теб. Навярно тя е разбрала, че я лъжа и си е тръгнала. Този брак беше грешка. Ето я , дългоочакваната свобода. Нямам търпение да се видим. Чакай ме, идвам веднага.

Лидия бе в шок. Всичко друго. но не и това. Какво е станало? Тя не се помръдна известно време след като Никола тропна външната врата….. А след това заплака.

Тя успя да види как мъжа ѝ събра вещите си и си тръгна.

Лидия се показа от прикритието си. Тя бе тъжна и нещастна. Сълзите ѝ бяха направили бразди върху праха на лицето ѝ, който бе събрала под леглото.

Накрая дойде на себе си, въздъхна дълбоко и се огледа внимателно. На масата до нейното писмо, лежеше друго такова, само че адресирано до нея от Никола.

Лидия бързо го грабна и започна да чете:

„Глупавичката ми, следващия път, когато искаш да ми скроиш някой номер, първо се убеди дали краката ти не се виждат под леглото. Не плачи, отивам до магазина и скоро ще се върна. Обичам те“.

Изследователи от Университета Стоуни Брук, Университета в Пенсилвания и университета в Мелбърн анализирали думите на повече от 65 000  потребители на Facebook и около 10 милиона съобщения.

Изследователите открили, че жените използват повече от мъжете позитивно оцветени думи.

Жените често употребяват в своите съобщения такива думи като „прекрасен“, „щастлив“, „рожден ден“, „дъщеря“, „бебе“, „развълнуван“ и „благодарен“. При мъжете по-често се срещат думите „свобода“, „победа“, „играе“, „борба“ и „враг“.

Жените обикновено разказват за приятелите си, семейството и обществения живот. Мъжете често ругаят, гневят се, спорят. Те обсъждат обекти, а на е хора.

Съдейки по употребяваните думи, за жените е характерно състрадание и вежливост, а за мъжете – враждебност и безразличие.

С помощта на използвания алгоритъм за откриване на разликите, експерти могат да предскажат пола на потребителя с точност до 90%.