По коридора се стигаше до друго помещение. В земята имаше четириъгълни дупки, от който се издигаше пара, пълни със сярна вода.

Гласът на Сандро едва се чуваше:

– Знаеш ли, че Тбилиси е започнал със сяра?

– Имаш пред вид тези изпарения тук ли? – попита го Михо.

Сандро без да отговори на въпроса, разказ древната легенда за града:

– Веднъж един цар пуснал сокола си. Птицата му преследвала тетрев. Царят дълго чакал, но не видял нито сокола, нито тетрева. Тръгнал царят да ги търси и се озовал в една горичка. Там течала вода с цвят на сяра.. Тетревът се бил удавил в нея, а соколът го последвал. Така царят открил сярна баня и положил основите на град Тбилиси, тогава се наричал Тифлис.

Сводестето помещение бе изпълнено с пара и мирис на сяра. Горещата вана беше същинска мътилка от развалени яйца. Телата на мъжете лъщяха от влагата. Сярата беше проникнала в кожите им.

– В този извор са се потапяли всички завоеватели и войни, които са завзимали този град, – обади се в мъглата от пара Сандро. – Завоевателите, когато били опиянени от кръвта и натежали от умора идвали тук.

Сандро махна с ръка на масажиста, който беше кльощав и дребен. Посочи му Михо, който токущо бе излязъл от една сярна дупка и му каза:

– Почвай!

Масажистът скочи бързо на гърба на Михо и започна да пристъпя леко като танцьор. След това пръстите на ръцете му се забиха в плътта на лежащия. Изви ръцете на Михо и костите му леко изщракаха.

Всичко вероятно изглеждаше болезнено от страни, но Михо не чувстваше болка. Под твърдите и еластични удари на масажистта Михо усети как всичките мускули на тялото му бавно се отпуснаха и се отделиха от костите.

– Стига му толкова, – каза Сандро.

Михо се изправи, цялото тяло го болеше.

– Тичай в съседното помещение и се хвърли във водата, – каза му Сандро, като го поогледа малко.

Михо изтича и се хвърли в леденостудените води на втората вана. Дъхът му секна. Крайниците му се напрегнаха и се изпълниха с живот. След това излезе и се загърна в един бял чаршав.

Сандро го погледна очакващо:

– Как си сега?

– Гладен съм! – каза Михо.

– Здрав си вече, – зарадва се Сандро, – да вървим масата ни чака.

Това е едно от редките арктически чудеса. За първи път е заснета по време на международна експедиция до Северния полюс.
Първоначало всички, които за първи път са наблюдавали това явление помислили, че е някакъв мистериозен облак
Бялата дъга напомня арка и повтаря класическата форма на цветната дъга, която познаваме.
Тя се появява при много ниски температури и мъгла. Както знаем, мъглата се състои от извънредно финни малки водни капчици. Когато капчиците са с диаметър под 0,05 милиметра, дъгата е бяла, а не разноцветна.
Причината за появата на бялата дъга е, че светлината се пречупва и разсейва в тези много малки капчици вода.

Ще ви разкажа за кораб, наречен Деш изчезнал през 19 век, който отново „се появил“ през 20 век.
През 1813 г. САЩ воювал със Великобритания. Опитвайки се да преодолее съвършенния британския флот, правителството на САЩ разрешило неговите граждански съдове да атакуват британските кораби.
Тези кораби са били наричани капери, а в действителност членове на екипажа им са били пирати в служба на държавата. Каперите са могли да изпреварват противника с няколко часа. Те приближавали до вражеския кораб на разстояние от няколко изстрела.
Като правило, завземането се провеждало без кръвопролития, защото търговските кораби не са имали оръжие в достатъчно количество, а екипажите им не били добре обучени за бой и се предавали бързо.
За един от най-успешните капери се е смятала бързоходната шхуна Деш. Нейният трети капитан бил Джон Портър. Той наскоро се бил оженил. И когато екипажът се готвел за отплаване, той се простил със своята жена Елиза
Задачата на кораба се заключавала в следното. Капитани заложили пари и решили да определят, коя от шхуните е най-бърза.
Деш веднага изпреварила Чемплей и се превърнала в черна точка на хоризонта.
Но изведнъж се разразила силна буря. Изплашени от лошото време, екипажът на Чемплей върнал шхуната на пристанището, а Деш останала в морето. На брега жената на капитана усетила беда.
Шхуната Деш така и не се върнала, но и днес рибари разказват, че в безветрен ден на хоризонта се появява силует от мъглата …..

Marriott е установила виртуална реалност в кабинки към хотелите.
С тяхна помощ, хората могат да отидат до плажовете или да видият град, който се намира на хиляди километри разстояние.
Като допълнение към VR-очила Oculus Rift и безжични слушалки Marriott се използват и други възможности за предаване на хората емоционален заряд, достъпни в закрити помещения, имитиращи горещина, вятър и мъгла.

Това е един от най-големите водопади в света. Широк е почти 2 километра, а височината му е 130 метра. Това е едно от най-красивите места на планетата. Намира се на границата между Замбия и Зимбабве. Потресаваща е красотата му и величествената гледка, която се открива пред туристите.
Огромно количество вода пада в тесен каньон. Облаци от водна мъгла се издигат нагоре.
Този невероятен водопад се намира в Южна Африка на река Замбези.
Всяка година тук идват хиляди туристи. Между тях се намират смелчаци, които рискуват да поплуват в страшния „басейн на дявола“. Това е езерце на върха на водопада е отделено от края на скалата.
Тази естествена скала забавя течението, но е безопасно за живота. Тук можеш да се къпеш по време на засушаването, когато нивото на реката пада до минималното. Тогава лежейки на края, можеш да се любуваш, как водата те връхлита и пада надолу.
Тези места се ползват с необичайна популярност сред тези, които обичат да „погъделичкат нервите си“.