Металистите  са помолили в Пентагона, да не използват песните им, когато водят разпити. Това било казано от американския военноморски офицер, който участвал в елиминирането на Осама бин Ладен.
Военният отдел взел под внимание молбата на музикантите и започнало при разпитите да пуска християнски рок.
Металистите са се противопоставили срещу използване на музиката им, когато се е водила войната с Ирак. Те заявили, че не искат тяхната музика да подтиква хората към насилие.
Сега вместо Metallica американците ще пускат на затворниците християнски рок изпълняван от групата Demon hunter, чието име се превежда като „Ловци на демони“. Групата се е свързала с военното ведомство и е изказала готовност всячески да съдейства.
Подобна практика е много разпространена в американската армия. Пленниците често се оставят под влияние на по-тежка музика. В частност, този подход е бил използван в затвора Абу Гариб и Гуантанамо.

Не това не е фантастика. Става дума за полева кухня. Такава са изпробвали през февруари жителите на френския град Пезенас.
Това мероприятие е дело на местна асоциация. Активистите на тази организация от рано пуснали в пощенските кутии покани за жителите на града. Разлепили реклами. Приготвили супа от местни продукти, даже поканили и музиканти, които да съпровождат тази акция на добра воля.
Разбира се, на първо място се хранели бедните и бездомните хора. Но супата можел да опита и всеки желаещ.
Целата на мероприятието била да се проясни мрачната атмосфера на бедността, която в последно време все повече се проявява и в такава благополучна страна като Франция.
Музикантите украсили шапките си с целина и лук. Разбира се бедността там не е в такива мащаби, както в нашата страна, но тя съществува навсякъде. По-голямата част от нея идва при загуба на работа или невъзможност да се намери такава.
От това никой не е застрахован. Днес може да си осигурен и доволен, но утре може всичко да се измени. Именно това е започнало да безпокои французите. Стабилността в живота им е станала по-малка.
Това мероприятие не е забавно събитие като карнавалите, които са започнали похода си от Франция, но този обяд е обединил непознати хора, бедни и не много бедни. На празненството те просто ядат супа, разговарят, слушат музика и се шегуват.
Това събитие съвсем не е песимистично, въпреки че духал леден вятър, атмосферата била топла. На тази акцията дошли около стотина души. Този зимен пикник хората от града нарекли „социален микс“.
Не е лошо да има такива полеви кухни и у нас. Но ще дойдат ли хората и ще разберат ли идеята на „социалния микс“? Дали бихме го направили просто така, а не заради някакъв празник? Какво мислите за това?

Това селище е изключително населено от хора на изкуството. То се намира в северната част на Израел.
В него живеят предимно художници, скулптори и музиканти. Те подържат студия и галерии, които са открити за обществеността.
Селото се намира на хълм, заобиколен от маслинови горички, с изглед към Средиземно море.
Ейн Ход става колония на художниците през 1953 година.
Хората са много приятелски настроени и спокойни.
Улиците са пълни с изложени книги.
В това село животът тихо си тече. Някои къщи се реставрират, а други се строят наново.

В черноморския град Бургас се строи за туристи „Фантастичен подземен град“, който ще се отвори през лятото на 2013 г. Той ще бъде на мястото на запазено бомбоубежище за 3500 човека, което е било предназначено за времето на Студената война, разположено е под Морската градина.
Построен през четиридесетте години на миналия век, бункера заема 3180 квадратни метра. Лабиринтът от подземни галерии е над три километра дължина. През осемдесетте години на ХХ век обекта е бил за аварийни случаи, но сега е отворен. Двата изхода на бункера отиват направо на плажа.
Сега авторите на проекта имат намерение да превърнат бункера в подземен град с фрагменти от морски съдове, аквариум, епизоди от живота на стария Бургас, а също и художествена експозиция.
На входа към лабиринта туристите ще бъдат посрещнати от светлинни и звукови симулации, както и интерактивни забавления с принцове и чудовища, рицари и разбойници.
В един от изоставените тунели ще бъде пресъздаден, кораб претърпял корабокрушение. Тук всеки ще може да се срещне с капитан Хук. Друга галерия ще пресъздаде атмосферата на миналото. От времето на Бургас с улични музиканти, кафенета и малки улички с паважа.
В бункера ще има галерия „Оракул“, където туристите ще могат да съобщават имена и дати на раждане и като награда ще научат много интересни неща за миналото и бъдещето си.
Част от бункера ще бъде отделено на младите творци и техните изложби

В хладното януарско утро на една от станциите на метрото във Вашинктон застанал мъж и свирил на цигулка в продължение на 45 минути. Той изсвирил 6 произведения. През това време, а това бил пиков часа, край него минали хиляди хора повечето, от които отивали на работа.
За 45 минути само 6 човека се спрели по-дълго и слушали музиката, 20 не са се спрели но оставили пари. Музикантът събрал 32 долара.
Никой от минаващите не  знаел, че цигуларя бил Джошуа Бел – един от най-добрите музиканти в света. Свирел едни от най-сложните произведения написани някога, а инструмента, на който свирел била цигулка Страдивариус, която струвала 3,5 милиона долара.
Два дни преди изпълнението му в метрото, на негов концерт в Бостън, където билетът средно струвал 100 долара било пълно.
Свиренето на Бел в метрото е част от социален експеримент за възприятията, вкусовете и приоритетите на хората. Целта на този експеримент било да се разбере: Дали в делнична среда, в неподходящ момент усещаме красотата? Ще се спрем ли да я оценим? Ще разпознаем ли таланта в необичайна обстановка?
Един от изводите в този експеримент е може би следният: Ако ние не можем да намерим време за да се спрем за малко и да послушаме най-добрите написани музикални произведения, в изпълнение на един от най-добрите музиканти на планетата, ако темпа на живота е станал толкова бърз, че сме станали слепи и глухи за такива неща, тогава за какво ни е животът? Защо ни е нужно непрекъснатото да преследваме чужди натрапчиви ценности? И какво губим в това безумно преследване?
Отговора е само един: Ние губим самият живот…