Борис бе доста възрастен. Отдавна се бе пенсионирал. По здравословни причини трябваше да се откаже от шофирането.

Живееше сам.

– Въпреки всичко, се нуждая от помощ, – споделяше той с приятели. – Трябва да взема покупките си, да купя от аптеката лекарства, а в неделя някой трябва да ме закара на църква.

Борис обичаше дните в дома си.

– Наслаждавам се на безплатна музика за поклонение онлайн и библейско преподаване по телевизията през целия ден.

Той прекарваше дните си заобиколен от Писанието, молитва и хваление.

Навиците, които поддържаше, бяха резултата от това, къде бе засадено сърцето му.

Намерил благоволение в Бога, Борис се наслаждаваше на Неговата истина. Често размишляваше върху нея, за това не следваше бунтовния модел на този свят.

Трудности има всеки, но живот установен в пътищата на Господа “ е като дърво, посадено край водни потоци. . . чийто лист не повяхва“.

В зависимост от сезона на живота ни не винаги сме в състояние да прекарваме повече часове на ден в изучаване на Библията.

Въпреки това, Исус засища всеки, който е жаден, който дойде при Него, а Светият Дух изпълва Неговите последователи като река.

Можем да натопим сърцата си в живата вода чрез хваление и разсъждение върху Писанието, а също и чрез грижа за другите, говорене с Бог, докато работим или молим за прошка, когато сбъркаме.

Следвайки Божията мъдрост, ние поставяме сърцата си в плодородна почва. Този живот се нарича праведен и Бог бди над него.

Той бе известен композитор. Музиката, която създаваше бе весела и енергична. Тя допадаше на много хора.

Един ден той си купи скорец от пазара.

Скоро композиторът забеляза нещо удивително:

– Птицата повтаря много точно мелодии, след като ги чуе само няколко пъти.

Един ден по- късно той възкликна:

– О, Боже, скорецът вмъква свои собствени вариации и то доста сполучливи.

Така птицата стана „творчески помощник“ на композитора.

Един ден скорецът повтори седемнадесет начални ноти на новосъздадения Концерт за пиано, но с някои вариации. По-специално вмъквайки последния такт в началото.

Получи се неочакван резултат, който се хареса на композиторът.

Изминаха три години на активна съвместна дейност.

Скорецът умря.

Композиторът написа прощална музика за своя мъртъв приятел.

Емил Петров получи имейл с покана за събиране на хора, които се считаха за лидери в различни сфери като бизнес, медии, музика и т.н.

– О, за мен това е голяма чест, – възкликна Емил.

Но когато провери списъка с поканените, неговото име го нямаше.

Той почувства как леден шиш прониза сърцето му.

Прегледа втори път списъка и забеляза, че и други ги нямаше, а трябваше да бъдат там. Това до някъде го успокои.

Изведнъж му хрумна страхотна идея.

Той реши да обади се на ръководителят на събирането и вместо да попита защо не е в списъка, зададе следния въпрос:

– Мога ли да поканя ….

И изреди имената на липсващите.

Отговориха му:

– Разбира се. Поканете ги.

Емил не се фокусира върху това, че го няма в списъка, той добави други хора, които забеляза, че също ги няма записани.

В случая Петров спази основния библейски принцип: „И така, всяко нещо, което желаете да правят хората на вас, това и вие правете на тях“.

Поради ангажимент в друго мероприятие Емил не можа да присъства на събирането, но успя да преобърне чувството си на пренебрегнат и отхвърлен.

И направи всичко по силите си, за да могат други хора да не се чувстват така, както той бе в началото, когато забеляза, че го няма в списъка.

Бащата на Зарко бе запален по техниката и инженерните изобретения. Той жадно поглъщаше всяка научна книга, която му попаднеше от любимата му област.

Зарко завършваше средното си образование и трябваше да реши, къде ще кандидатства.

Баща му настояваше:

– Иди в Техническият университет, там е бъдещето.

Зарко го влечеше историята, литературата и музиката. По тези предмети имаше по-високи оценки отколкото по природните науки.

Той бе раздвоен. Изборът му се струваше много труден.

Зарко обичаше баща си и му се възхищаваше, за това последва съвета му и кандидатства в Техническия университет.

Оценките му на изпита бяха лоши. Така той изгуби шанса си същата година да постъпи в университет.

Бог ни е създал с таланти и съответни ресурси.

Когато ни дават съвети, добре е да се обмислят добре нещата.

В крайна сметка можем да устоим на ненужните очаквания и да служим на Бог по начина, по който Той ни е направил, така че само Господ да получи славата.

Това бе обикновено изглеждаш ресторант със столове и маси покрити с бели покривки

Когато Тони и Милена отидоха до гишето, за дадат поръчката си, защото никъде не видяха келнер, им казаха:

– Съжаляваме. Приемаме само онлайн поръчки.

Двамата бяха поразени, но изтеглиха приложението и дадоха поръчката си.
Избраха си място и изчакаха да пристигне храната.

Тони се размисли:

– Представи си този опит да дойде в църквата.

– И къде в църквата би се почувствало едно пълно цифрово църковно изживяване? – попита Милена.

– Сега го виждам, – прехапа устни Тони. – Влизаш през вратата на църквата и изваждаш телефона си, за да избереш как искаш да те поздравят. След това се появява холографски поздравител, който протяга ръце …

– Да, но няма ръкостискане, защото това изображение няма ръце, – усмихва се предизвикателно Милена.

– След това сядаш на едно място, – продължи Тони, – пъхаш слушалките и любимата ти музика за поклонение започва да свири.

– А проповедта? – нетърпеливо подметна Милена.

– Сваляш слушалките си и плъзгаш пръста си към „любими проповедници“. Например, тази сутрин бих искал да слушам Петър Василев.

– А ако се нуждаеш от молитва? – смръщи вежди Милена.

– AI аватар ще създаде персонализирана молитва от твое име.

– Но това е по-лошо от ресторанта, който посетихме, – възкликна Милена.

– По-добре ще е, да се придържам към скучната стара човешка църква, – въздъхна дълбоко Тони.

– Мисля, – заканително поклати глава Милена, – следващия път да постъпя като Исус.

– Какво ще направиш? – попита изненадан Тони.

– Ще преобърна масите, – тържествено обяви Милена.