Многото часове седене зад бюрото в модерния офис води до много здравословни проблеми. Известно е, че позицията на тялото трябва да се сменя редовно, всеки час. Човек трябва да се изправя и да правят някакви упражнения.
Но какво ще стане, ако работата не позволява да се откъсваме от нея?
Компанията Stir предложи като решение на проблема своето ново бюро. Stir Kinetic Desk M1, което напомни на потребителя, че той е останал твърде дълго седнал и автоматично увеличава височината, така че на него може да се работи изправен.
Масата с минималистичен дизайн е свързан към електрическата мрежа и се състои от две части с розетки и USB-порт, вградена в плота. Интегрирани температурни сензори следят положението на тялото на потребителя и се натрупват информация под формата на графики за общото време, прекарано на работното място: в седнало или изправено положение, честотата на смяна на позиции и така нататък. Въз основа на вътрешни алгоритми се препоръчва на потребителя да се изправи или да седне и след потвърждение, автоматично променя височината си. За последния отговарят малки двигатели в краката. Височинното ниво може да се регулира предварително в съответствие с нарастването на собственика.
Stir Kinetic Desk M1 поддържа безжична Bluetooth и Wi-Fi. В перспектива, се очаква, че ще се получават и обработват данните от „умни“ гривни, различни спортни сензори и други устройства, които ще събират данни за жизнената дейност на собственика.
Тази „умна“ маса тежи около 70 килограма.

Димитър харесваше работата си, заплащането беше добро. Беше само на осемнадесет години, но  живееше още при родителите си. Хубаво беше, че може да работи само нощна смяна и да съчетава работата с учението.

Най-много му харестваше да си стои в кабинката. Тук имаше всичко, от което се нуждае стол, маса и компютър с Интернет.

Димитър беше млад, но много добре се оправяше в Интернета. Беше го открил още в детството си, тогава нещата не бяха толкова мащабни. Разглеждаше само няколко хиляди страници, а сега беше друго. Световната компютърна система се беше разраснала неимоверно много.

Димитър беше слабо и хилаво хлапе, но умът му беше бърз и находчив. Той можеше да обиколи света, да спори с някой отдалечен от него на хиляди километри, да следи спорттните състезания, които се играеха в друг континент. Можеше да проникне във всяко кътче на човешкото познание, Интернет му осигуряваше това.

Често се срещаше и с неща, които не му харесваха. Още, когато бяха малки каза на приятеля си Петър:

– Искам да напиша една програма, която да проникне в компютрите на злите и само да натисна едно копче и да изтрия пагубните им планове.

Той от малък беше възприет от приятелите си като хакер. Всичко започна, когато беше на 15 години, но имаше други, които почваха много по-рано.

Петър не веднъж му каза:

– Нали знаеш разни трикове. проникни в списъците на НАТО, изключи системата на Пентагона, така няма да има повече война и убийства.

Но Димитър клатеше глава:

– Тогава ще стане хаос, а това ще причини още повече страдания на хората. Така не става.

От дългото сърфиране из мрежата беше научил, че в света и без това има много беди.

Но сега беше весел. Беше създал вирус, който се  разпространяваше из всички компютри по света, бързо можеше да унищожи творенията на други вундеркинди като него, които имаха лоши намерения.

Докато хората пишеха електроните си писма или сключваха сделки по мрежата, неговото творение обикаляше всички компютри. Той зададе на програмата си определени цели и както всички останали исползваше търсачката на „Google“. Резултатите се връщаха при него и той съставяше списък.

Вирусът му получаваше всичките „дразнители“ и носеше част от тях закодиран в себе си, така той се усъвършенствуваше, сякаш беше живо същество. На технически език това е „генетичен алгоритъм“, програма способна да се изменя и еволюира.

Вирустр му променяше броя на „дразнителите“ и начина им на разпространение. Дори никога да не седне повече на компютъра си, програмата му щеше да работи без него.

Вирусът му поразяваше „вражеските“ страници. Така в рамките на един час щяха да изчезнат всички интернет страници с детска порнография, а тези, които искаха да влязат в тях, щяха да прочетата само следния надпис: „Грижете се за децата, те са цвета на света!“

И не само тези, но и други заплашващи със смърт и унищожение.

Светът щеше да стане по-добър.

На брега на китайското езеро Дунху се намира невероятен театър, построен във вид на традиционен книжен фенер. Червения цвят силно привлича жителите и гостите на града към това здание. Освен това в него се играят прекрасни постановки.
В края на декември 2014 г. е открит театърът Han Show Theatre, разработен по проект на архитектурната компания Stufish Entertainment Architects. Този театър е създаден за провеждане на грандиозното водно шоу на известния режисьор Франко Драгоне.
Сградата има форма на червен хартиен фенер, от където идва и името му „Red Lantern“. Архитектите са искали да пресъздадат познатият традиционен символ, разбираем не само на китайците, но и на туристите.
Бамбуковата надстройка на фенера се определя във фасадата на зданието с осем пресичащи се стоманени тръби със стоманени колелца, които подържат решетка от кабелна мрежа. Всеки от 18-те хиляди кабелни възела се крепи на червен алуминиев диск със светодиоди.
Вътре в театъра има три уникални особености: 2000 зрителни места, които могат да се преместват, басейн с вместимост 10 милиона литра и 3 огромни преместващи се светодиодни екрана.
Подвижните седалки позволяват да се смвня конфигурацията на сцената по време на представления. 10 метровия басейн е снабден със система Wet/Dry асансьори, които повдигат акробатите директно от водата.
Екраните са с размер 6,5х11 метра. Те за закрепени на манипулатори с 6 оси на движения.
Светодийодните екрани създават допълнителна визуална симулация, която десет пъти усилва ефекта от всичко, което се случва.

Технологията използва екрани, поставени пред всяко превозно средство, на които се показва изображение, получено с външни камери, които могат да увеличат площта на видимост.
Чрез тази технология ще видите велосипедисти, пешеходци и други превозни средства около колата си. Когато водачът обърне глава, системата автоматично се измества на наляво или надясно.
Когато системата е свързана към мрежата, технологията има възможност да показва информация за броят на места за паркиране или цените на бензиностанции.
Технологията улеснява движението по планински и неравен терен. Чрез нея водачът може да видите не само терена напред, а и да следите позицията на предните колела.
Jaguar Land Rover разработва и „Follow-Me Ghost Car Navigation“, който  проектира изображението на движещо се отпред превозно средство, действа като навигационен ориентир.
Прозрачна технология ще бъде полезна в градска среда. Ще се движите по улиците на града без стрес, предизвикан от гледането на знаците или когато се разсейвате за търсенето на място за паркиране.

Повечето от животните си намират дом в уединени места, пещери, дървета, под земята или в дупки. Някои от тях заемат чужди жилища. Но птиците, мравки, пчели и други представители на фауната правят домовете си в улеи или колонии за почивка, където се размножават и отглеждат потомството си.
Има животни, които изключително внимателно се отнасят към процеса на строителството и устройството на дома си. Те са истински архитекти.
Запознаите се с жилището на майската муха.
Тази муха е подводен архитект. Като личинка тази муха трудно се придвижва в потоците, езерата и другите сладководни водоеми.
Тя обитава в пясъка, между подводните растения, където може да се скрие.
Всичко, което намери, майската муха прикрепя към пашкула си с помощта на копринени нишки, които изработва чрез жлезите си. В това замаскирано убежище ларвата расте, яде и диша. Около себе си мухата поставя „мрежа“ за улавяне на плячка.