Първото писмено описание на птицечовка е било дадено от Джордж Шоу през 1799 год.

Някой му е изпратил образец за изучаване.  Виждайки птицечовка за първи път, Шоу е бил почти сигурен, че това му е било изпратено от някой мошеник.

„Това, естествено, ме навежда на мисълта за вид изкуствена фалшификация, – пише Шоу за животното, което е описал като „миниатюрна видра“ с патешки клюн „прикрепен към главата ѝ“.

Шоу не вярвал, че животното е истинско, докато не го подложил на щателно и истинско изследване.

Той написал пълен доклад за птицечовката, като заключил, че животното рие дупки, плава във водата и се храни с водни растения.

Шоу заявил, че не е в състояние да разбера още нещо за това странно същество.

„Това е всичко, – написал озадачение Шоу, – което мога повече или по-малко да предполагам“.

Литературните произведение създадени в Африка за разлика от европейските са устни произведения. Красотата на изложението се използва за построяване на по-ефективен диалог със слушателите.

Най-старият жанра на устната литература в Африка е приказка за животните. Много често в тези творби се показва хитър герой (мошеник) роля, в която може да действа заек, костенурка, паяк. Особеността на африканските разкази за животни е, че те са в класическата форма и не съдържат никакви морализации.

Записването на устните произведение от Африка е започнало през колониалния период. Първите колекционери на местни легенди са станали пътешествениците и мисионерите от  XVII-XVIII век.

Благодарение на това били съхранени произведенията на народното творчество. Някои произведение са били съживени благодарение на обратния превод от европейските езици в езиците на народите, от които те са били записани.

Огромни форми на устната литература в Африка се явяват различните епоси.  Това са легендите „Silamaka и Pullori Woolli“ и „Mandingo Sundyata“ от Мали, „Легендата на Mvindo Nyanga“ от Централна Африка. Към епична поезия на X век се отнасят епическите поетични приказки на Судан.

Днес в света крадец е не само този, който краде пари от чантите, портфейлите и стоки от магазина. Съвременният бизнесмен във всяка точка на земното кълбо е крадец, независимо дали е узаконен или нелегален.

Нито една страна не разполага с достатъчно затвори за всеки един, като се започне джебчиите и се се стигне до крупните мошеници и грабители.

Светът живее по двоен стандарт. Затворите никога няма да променят положението, защото в тях затварят само дребните крадци.

Тогава възможно ли е глобално да се реши този проблем?

Съвременното общество трябва да промени начина си на мислене, да се отърве от толерантното отношение към крадците от голям мащаб и ранг.

Само страхът, изпитващ всеобщия социален срам и лишаващ от право всеки член на обществото, е способен да спре крадеца и да го накара, да спазва закона.

И тогава ще дойде ерата на дългоочакваното милосърдие.

Трима мошеници Васко, Алекс и Ники били хваната и обвинени за кражба на портмоне, но никой от тях не искал да си признае престъплението. По време на разпита те казали:

Васко: „Не съм взел портмонето. В деня на кражбата аз отидох при приятелката си на село. Навярно Ники го е взел“.

Алекс: „Портмонето е откраднал Ники. Аз имам много пари. Ако бях взел това портмоне, никога не бих си признал“.

Ники: „Не съм вземал портмонето, въпреки че търся отдаван такова натъпкано. Васко вярно казва, той наистина отиде на село“.

По време на разследването, полицаите установили, че всеки от заподозрените по два пъти казва истината и един път лъже.

Кой е крадеца?

Отново сте детективи. Просто трябва да съобразите с това, което са установили полицаите и това, което са казали тримата крадци. Ако сте достатъчно съобразително бързо ще се досетите, ако ли не, очаква ви …

Отговор:

Ясно е, че Васко не може да открадне портмонето, в противен случай и трите му твърдения биха били лъжа. Това не може да е направил и Алекс, защото тогава първото му изявление е лъжливо, а останалите две ще бъдат верни, а всички думи на Васко биха били верни. Следователно Алекс е бил крадеца.

Един дервиш научил от древните книги, че в света съществува източник на вода, от който като пиеш, ще придобиеш тайно знание. Той го търси в продължение на много години, обръщал се към всеки, питал мъдреци, магьосници, …, но никой не могъл да му каже, къде се намира този източник.

Най-накрая той отишъл в Бухара. Там на пазара седял Настрадин Ходжа, които призовавал хората:

– Най-прохладната вода от източника на мъдростта. Като пийнеш от нея ще знаеш недостижимото. Елата и си купете!

Зарадвал се дервишът, втурнал се към Настрадин и веднага поискал чаша вода. Настрадин му налял и той с треперещи ръце я поднесъл към устните си.

Водата попаднала в устата му, но част от нея се стекла по брадата и заляла мръсния му халат. След като дервишът изпил водата в чашата, погледна вътре в себе си, но никакво ново знание не намерил.

– Мошеник, – нахвърлил се той върху Настрадин. – Цял живот търся източникът на мъдростта, а ти реши да ме излъжеш.

-О, бедничкият ми, – поклатил глава Настрадин. – Цял живот търсиш изворът на мъдростта, но не си разбрал главното. Глупостта и мъдростта са две течности на земята, които винаги са смесени в един съд и не могат да бъдат разделени. Можеш да се научиш да усещаш мъдростта по вкуса, а глупостта да я игнорираш. От първата се получава наслаждение, а от втората необходимата влага. Мъдростта и глупостта са неразделими. Те са смесени в различни пропорции в съдовете. Учи се не само да търсиш нови източници, а правилно да пиеш от тези, които имаш. В противен случай, вода, в която има 100 части мъдрост, а глупоста е една, няма да те напои с полезни знания, а само ще залее халата ти и ще намокри брадата ти.