Един християнин разказва как е открил нещо много важно в живота си.
Той често посещавал един възрастен свещеник, който никога не го пускал да си тръгне преди да се е помолил с него. Християнина бил изненадан от простотата на молитвата на този свещеник. Тя била като продължение на разговор, между двама близки приятели, който непрекъснато е водел с Исус Христос.
Когато се върнал у дома си, човекът разказал за това на жена си и двамата се помолили да имат такова близко приятелство, каквото имал свещеникът с Исус. От тогава този човек силно се привързал към Христос и Той станал постоянен негов спътник. Той споделял радостта на човека и се вълнувал от всичко, което правел. Разделял с него болките, надеждите и страховете му. Той присъствал, когато пациентите разказвали за болестите си на човека. Съветвал го , как да постъпи най-добре във всяка ситуация. Когато болния си отивал, човекът разговарял с Исус за болестта му.
В какво се заключава животът в Христос? Това не е скрита в живота святост, но винаги проявяващ се в конкретните ситуации по отношение на другите хора. Животът в Христос е не свършваща надежда, а без Него всичко опира до безнадежден край.
В Христос имаме всичко: пълно спасение в настоящия момент и съвършено изкупление на душите и телата при възкресението. Животът в Христос е триумф на всички бури. В Исус Христос се заключава съвършенството.
Във всички аспекти на Своята природа той излъчва неподправена красота. В Него са скрити всички добродетели: любов, мир, святост и чистота. В Христос човек достига поставената пред него цел и придобива нов образ, подобен на Бога.

Не веднъж са питали Баал Шем Тов:
– Защо благочестивите хора са по бедни от тези, които никога не се молят?
В отговор той им разказвал следната притча:
„Решил царят да възнагради своите верни слуги и им казал, че ще изпълни всяко тяхно желание. Едни поискали богатство, други почести и той изпълнил желанията им. А верният му слуга казал: „Моето желание е да ми разрешиш да разговарям с теб три пъти на ден.“
– За нас вярващите, – заключил Баал Шем Тов, – богатството и почестите са възможността да се приближаваме до Бога по време на молитва. И Той изпълнява нашите желания.

След смяната на властта в Южна Африка епископ Дезмън Туту забелязал, че работата едва сега започва. Той поел тежката задача да председателства Комисията по правосъдие и помирение.
Ужасните разкази нямали край. Той слушал за страшни побои, изтезания с електрически ток, малтретиране на бременни жени…. Разказвали са му за хора, на чиито вратове са надявали „огърлици“ – нагорещи обръчи.
Ден след ден в продължение на две години епископа трябвало да слуша разкази, достойни за ада, които се извършвали в неговата страна. По това време един репортер го попитал:
– Защо се молите?
Туту отговорил:
– Ако аз почна деня без да се помоля, денят ми пропада. Отдавна съм разбрал, че за мен е полезно да ставам по-рано, за да прекарам един час в присъствието на Бога и да размишлявам над Словото. Този един час ме поддържа през целия ден. Даже се старая да имам два или три часа такова време. Когато се занимавам с физически упражнения, бягам известно разстояние, това време също използвам за молитва. Мислено си представям картата на света и пътешествам по нея, преминавайки от континент на континент. Разговарям с Бога за всичко, което става там. Но за Африка се моля особено много.
След молитвата Туту обличал съдийската мантия и сядал на един от столовете в комисията, която трябвало да допринесе за истината и помирението в страна с опустошени морални принципи.
Молитвата е сътрудничество с Бога. Съвместно правене на това, което Бог е искал да извърши на земята. Не трябва просто да се молим и да очакваме, че Бог ще направи всичко останало!
За успех в битката против злото човек трябва да се моли и да действа. Трябва да действа така, както това му се открие в молитва.

Мерилин Хики, преподавател от Денвър разказва за човек, който два пъти е спасяван от един и същ ангел в две различни страни.

За първи път Люис срещнал ангел, когато бил затворен в собствената си страна. През това време е имало усърдна молитва за него.

Веднъж през нощта при Люис дошъл човек облечен като полицай и му отворил вратата на килията. Той само му казал:

– Върви след мен!Люис забелязал нещо странно. Този човек изобщо не отварял вратите, те просто сами се разтваряли пред него. Когато излезли от затвора, човекът казал:

– Иди си в къщи!

И изчезнал. Тогава Люис разбрал, че е видял ангел.

По- късно той напуснал страната си и отишъл в Америка. Веднъж през нощта в Колорадо, когато трябвало да пресече планината, всички го предупреждавали, че ще ма снежна буря. Пътищата били непроходими. Но Люис знаел, че ако тази нощ не пресече планината, няма да може да отиде на предвиденото богослужение.

Няколко минути след като започнал прехода през планината, той видял на пътя човек. Спрял колата и го взел със себе си. По пътя беседвали за Божието царство. Когато минавали през един по-добре осветен участък, Люис забелязал, че „човека“ до него е същия, който го бил извел от затвора. Когато преминали планината, спътникът му се „изпарил“ от колата.

Ангелите са служебни духове, които се намесват във всяка трудна минута за нас и запазват живота ни, за да можем усърдно да служим на нашия Господ.

През 1941 г. Полският свещеник Максимилиан Колбе се оказал в Освиенцим.

Веднъж един от затворниците избягал. Заместник коменданта на лагера решил, че някой трябва да плати за това. За целта избрал десет човека, които трябвало да умрат от глад.

Един от обречените полският сержант Франтишек Гайовничек започнал да плаче и да споменава имената на жена си и децата си.

Тогава Колбе излязъл и предложил своя живот в замяна на живота на Франтишек. Неговата жертва била приета.

В едно зловонно място хвърлили и десетте жертви. Колбе продължавал да поддържа останалите събратя с молитва и песни. Три седмици по-късно той бил още жив.

Тогава нацистите решили да му бият смъртоносна инжекция.

През 1982 г. Максимилиан Колбе бил канонизиран.