„Блажени са тези, които скърбят, защото те ще се утешат“.

Какво е имал предвид Исус, когато е казал тези думи. Той говори за плача на ходатая. Исус ни учи, че за ходатая настъпва утешение, когато той получава потвърждение от Святия Дух, че е направил пробив с молитвата си.

Какво е това да направиш пробив чрез молитва?

Това означава да преминеш през бариери, които са спрели Божията работа в живота на другите хора, като използваш своето духовно оръжие, за да разгониш силите на тъмнината, които ги обкръжават.

Днес повече от всякога има нужда от вярващи, които са готови да извършват това дело. Необходими са ходатай, които да стоят пред Бога, искайки Неговото милосърдие и състрадание за грешниците, за болните и за този изгубен свят.

Трябват молитвени войни, които са готови да стоят до тогава, докато получат увереност, че всички бариери са съборени и всяко робство е унищожено.

Бог търси такива ходатаи. И някои неща няма да се случат на тази земя, ако Той не ги намери. Има благословения и движения Божии, които няма да дойдат, докато не се родят в молитва.

Даже самият Господ се е появил на тази земя поради молитвата на Симеон и Ана. И двамата са били ходатаи, молитвени воини на Бога.

Те са прекарали много години в молитва с плаче, молейки се за идването на Месия. И, след като приключили работата си, те са имали утешението на Светия Дух. Защото, след като видели в храма бебето Исус, го признали и се зарадвали.

Навярно се питате дали сте призвани за ходатаи? Да. Бог призовава вярващите навсякъде да мине през този уникален плач и утеха, с които са запознати само ходатаи. Той ви призовава да положите живота си за другите посредством молитва.

Някой някъде в света се нуждае от вашия пробив чрез молитва за него. Застанете на колене и го направете!

Млада жена се бе привила не толкова от болка, колкото от загубата, която бе претърпяла.

– Защо, – плачеше Радка в прегръдките на мъжа си, – едно толкова щастливо събитие в живота ни се превърна в трагедия?

Тя цяло денонощие бе под надзора на лекарите.  Медицинският екип бе под напрежения. Положиха всички усилия, но бебето почина.

Болничната стая изведнъж охладня. Чуваха се изплашените гласове на медицинските сестри.

Лекарят се надвеси над нея. Погледът му бе изпълнен със съчувствие. Той бавно и много ясно каза:

– Съжалявам, синът ви не можа да се пребори.

– Не мога да приема всичко това, – хлипаше Радка. – Умът ми не го побира. Как ще преодолея тази болка и мъка. Къде сбърках? Как Бог можа да допусне такова нещо?

Скръбта бе изпълнила душата ѝ.

Тя напусна болницата и се прибра в къщи, но нямаше мир в душата си.

По-късно, когато чуеше, че се е родило дете на техни приятели, Радка не се радваше, а плачеше. Минеше ли край детски магазин, гледаше с тъга и болка изложените дрешки, играчки и детски принадлежности. Малките деца вечно ѝ напомняха за най-мрачния ден в живота ѝ.

Приятели я посещаваха и търсеха начин да я изтръгнат от това ѝ състояние.

Радка намираше утеха единствено в молитвата и когато четеше Библията. Божията любов я обгръщаше всеки ден отново и отново. Веднъж Божията милост ѝ вдъхна надежда. И тя възкликна:

– Спомените от онази злополучна нощ още предизвикват сълзи, но Бог е промислил нещо добро за мен и аз ще имам дете …. Господи благодаря Ти, че ме избави от тъгата ми. Помогни ми още по-ясно да виждам светлината Ти и никога да не забравям, че ме обичаш…..

Юри сега е здраво и енергично дете, но не винаги е било така. Когато се роди, веднага го настаниха в интензивното. Родителите му веднага попитаха:

– Защо в интензивното?

Лекарите ги успокоиха:

– За да се справим с някои усложнения, които не са кой знае колко опасни. Не се притеснявайте!

Въпреки това родителите на Юри сериозно се разтревожиха. Бяха много изплашени. Страхуваха се, че момченцето им, което бе дошло на белия свят преди минута, е достигнал определените си дни още преди да са започнали.

Виктория попита майка си, която бе медицинска сестра от дълги години:

– С какво можем да помогнем на Юри, нашето малко момченце?

– Не можем да направим много, но се моля Бог да бъде с него и с лекарите.

Виктория погледна с надежда баща си, той беше свещеник.

Той наведе глава и отговори със сълзи в очите:

– Понякога молитвата е всичко, което можем да сторим.

Виктория се чувстваше безсилна, но не и сама.

Да бъдещето носеше надежда, но тази надежда не винаги може да премахне днешната скръб.

– Бог е с нас и в най-тежките ни моменти, – прошепна Виктория. – Каквото и да предстои на мен като майка и на Юри като току що родило се дете, не трябва да ме плаши, през всичко това ще преминем с Господа.

И тя въздъхна облекчено. Лицето ѝ се проясни, а на устните ѝ се появи усмивка.

Понякога единственото нещо, което можем да сторим е молитвата, но то е достатъчно.

В първите години на християнския си живот имах проблеми с молитвата. Трудността не идваше от това, че не исках да се моля, а че смятах, че го правя не както трябва.

Получавах толкова много съвети, че накрая се обърках.

Един ден имах сериозен проблем и трябваше да го споделя с Бога. Цялото това притеснение относно молитвата отново ме обхвана, тогава Духът ме насочи да прочета следния текст от Библията:

“ Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания“.

Най-накрая разбрах, че думите, които използвам, когато се моля, не са толкова съществени, просто не трябва да спирам. Бог знае какво се случва в живота ни и от какво се нуждаем, а Святият Дух ни помага да изкажем това, което не можем.

От тогава молитвата не бе проблем за мен

И дори да съм объркана зная, че Святият Дух ми помага в моите неизговорими стенания.

Ако погледнем на живота през очите на Бог и Той ни открие, как вижда този свят, ние започваме да гледаме на всичко със съвсем други очи. На това ни учи молитвата.

Тук не е важно какви умствени усилия полагаш. Не можеш да мислиш за нещо добро, ако сърцето ти не го приема. Важна е „атмосферата“ на молитвата.

Ако сравним нашето сърце с механизъм, състоящ се от болтове и гайки, можем да кажем, че молитвата променя тези болтове и гайки, т.е. ремонтира механизма, с помощта, на който работи сърцето.

Молитвата ти открива хората, дава надежда и търпимост към другите. Дава озарение, след като ти се изпълниш с благодат, чрез която започваш да оказваш влияние на хората, без да говориш много думи.