Група американски изследователи са установили сходство между аутизма и отравянето с живак при изменения на биохимията на организма, имунната система, структурата на централната нервна система, неврохимията и неврофизиологията.
Известно е, че при хората с болестта Алцхаймер съдържанието на живак в мозъка е 2-3 пъти по-високо, отколкото при останалите.
Симптомите на отравяне с живак и на болестта Алцхаймер са много сходни. Живакът постъпва в организма чрез ваксини, пломби от живачна амалгама и морските продукти.
Опасен за нервната система е и алуминия. Отлаганията на алуминий могат да станат причина за хронично заболяване на мускулите и е възможно да играе активна роля при множествената склероза.
Чували ли сте за синдрома на войната в Персийския залив? Това заболяване е съпроводено с хронична умора, която се е развила сред войниците след ваксинирането им в началото на войната с ваксини съдържащи соли на алуминия.
Изследванията са показали, че продължителния контакт на мозъчната тъкан със соли на алуминия води до невъзможност за обучение и деменция.
Има данни, че алуминия предизвиква свръхактивиране на глиалните клетки в мозъка, което води до освобождаване на големи количества глутамат и хинолинова киселина, действащи разрушително на мозъка.

Разбира се, в интуицията няма нищо тайнствено, макар че не всичко ни е ясно. Струва ми се, че интуицията има такъв момент, когато цяла поредица от впечатления, мисли, откъслечни знания, натрупани може би за дълъг срок, изведнъж се асоциира.
Свързват се помежду си, а тази връзка се установява в мозъка. И всичките мисли се систематизират, обединяват се и дават някакъв извод, някаква нова мисъл.

Веднъж разговаряли тялото и мозъкът. Тялото казало назидателно:
– Тялото е като храм. Тук е чисто, светло и свещички горят.
А мозъкът изкрещял:
– Мозъкът е убиец, богохулник, атеист, звяр, идиот, луд и насилник.
Тялото иска топлина, тишина, нежност, допир на друго тяло… А мозъкът,… трудно можеш да разбереш какво иска. Той причинява болка в главата на тялото. Те биха могли да се споразумеят, но дали могат?
Все някой от тях управлява. Вследствие на това тялото напълнява, а мозъкът умира.
И когато мозъкът казва:
– Хайде да пробягаме 5 км. Тялото веднага противостои:
– Да не съм робот, глупако? Ще се нараня, това е рисковано за мен.
Но мозъкът не се дава:
– Вдигай задника си. Обувай обувките на краката си и тръгвай.
Когато тялото се подчинява на мозъка, има хармония и светлина в човека. Той е отговорен за своите желания, действия, мечти и думи. И резултата е налице. Човек трябва да слуша мозъка си и да подчинява тялото си.
Докато тялото лежи на златистия пясък, мозъкът вече е измислил тактика, за да стане тялото още по-хубаво след това.
Мозъкът настоява:
– Учи английски език.
Тялото нахално отвръща:
– По дяволите!
Мозъкът търпеливо продължава:
– Ти трябва да правиш това, което ти казвам. Аз знам защо трябва така.
Тялото негодува, а мозъкът се е насочил към решаването на проблемите.
Тялото продължава да мърмори:
– Е добре постигна своето, даже удоволствие ми достави.
Мазъкът неотстъпва:
– Не спирай до тук, продължавай. По-добре си подостри молива.
– И защо трябва да подострям молива?
– Прави, както ти казвам. Кой е тук главния?
Минала една седмица. Тялото започнало да се бунтува:
– Ти ме забрави. Всичко ме боли. Хайде да продължим после! Имам депресия. Махмурлук получих след толкова щастие.
И когато мозъкът се съгласява на това „после“, започва да проиграва и да губи властта си. Ако той е учил китайски език знае, че „после“ в превод означава никога или не се знае точно кога…
Ето така умират идеите за по-големи начинания, защото тялото обича да яде, да спи и да се занимава с глупави неща.

Невробиолога Адриан Оуен от Кеймбридж и неговите колеги от Университета на Лиеж, Белгия за първи път са успели да общуват с болен намиращ се във вегетативно състояние.
Пациентът след автомобилна катастрофа, от началото на експеримента бил във вегетативно състояние.
Учените са го сложили на магнитен резонанс и започнали да разговарят с него. Изследователите забелязали, че по време на беседата се е изменил притока на кръв към различни области на мозъка, което говорело, че човекът е в съзнание и е готов за общение. Обикновено във вегетативно състояние пребивават хора излезли от кома. Те могат да правят гримаси, да скърцат със зъби, да движат очите си, да бодърстват и да спят, но не показват признаци на съзнание.
В медицината се смята, че такива пациенти имат повредени участъци от мозъка засягащи познанията, паметта, възприемането на информация и мисленето. Смята се, че тези процеси са необратими. Резултатите от изследвания Адриан Оуен не се вписва в тази теория.
След като той успял да общува с човек в такова състояние, много учени се съгласили за наличие на минимално съзнание при тези болни. След това в Университета на Западен Онтарио, веднага привлекли учения и му дали почти 20 милиона долара за разработването на евтини, надеждни и точни преносими устройства за комуникиране с тези пациенти, които в света са стотици хиляди.
Ако Оуен успее да измисли такова устройство, то хора пребиваващи във вегетативно състояние, ще могат да изразяват емоциите си и да общуват с близките си, но също така и да дават съвети на лекарите как да провеждат най-добре реабилитацията им.

На 31 май в Осло са обявени лауреатите на Кавли награда. Това е сравнително млада награда, която се присъжда от 2008 г. на учени занимаващи се с астрофизика, нанотехнологии и науката за мозъка. Наградния фонд за всяка категория е един милион долара.
Кавли награда е създадена през 2005 г от едноименна фондация, чийто създател е норвежкия бизнесмен и филантроп Фред Кавли. Още от детството си Кавли  бил очарован от науката.
Получавайки диплома по приложна физика, младия Фред отишъл в Щатите, където скоро създал свой бизнес за производство на сензори за космическата и автомобилната промишленост. Нещата на компанията Kavlico вървели добре, а през 2000 г. Кавли я продал за 345 милиона долара.
Избавяйки се от бизнеса Кавли най-сетне могъл да се посвети на науката. Филантропът не се включил пряко  в изследванията, но той всячески помагал на учени да извършват изследвания. Фондация Кавли финансира провеждането на конференции и създаване на цели институти, спонсорира изследователски лаборатории, за перспективни учени отделя дарения и стипендии.