Невробиолога Адриан Оуен от Кеймбридж и неговите колеги от Университета на Лиеж, Белгия за първи път са успели да общуват с болен намиращ се във вегетативно състояние.
Пациентът след автомобилна катастрофа, от началото на експеримента бил във вегетативно състояние.
Учените са го сложили на магнитен резонанс и започнали да разговарят с него. Изследователите забелязали, че по време на беседата се е изменил притока на кръв към различни области на мозъка, което говорело, че човекът е в съзнание и е готов за общение. Обикновено във вегетативно състояние пребивават хора излезли от кома. Те могат да правят гримаси, да скърцат със зъби, да движат очите си, да бодърстват и да спят, но не показват признаци на съзнание.
В медицината се смята, че такива пациенти имат повредени участъци от мозъка засягащи познанията, паметта, възприемането на информация и мисленето. Смята се, че тези процеси са необратими. Резултатите от изследвания Адриан Оуен не се вписва в тази теория.
След като той успял да общува с човек в такова състояние, много учени се съгласили за наличие на минимално съзнание при тези болни. След това в Университета на Западен Онтарио, веднага привлекли учения и му дали почти 20 милиона долара за разработването на евтини, надеждни и точни преносими устройства за комуникиране с тези пациенти, които в света са стотици хиляди.
Ако Оуен успее да измисли такова устройство, то хора пребиваващи във вегетативно състояние, ще могат да изразяват емоциите си и да общуват с близките си, но също така и да дават съвети на лекарите как да провеждат най-добре реабилитацията им.

На 31 май в Осло са обявени лауреатите на Кавли награда. Това е сравнително млада награда, която се присъжда от 2008 г. на учени занимаващи се с астрофизика, нанотехнологии и науката за мозъка. Наградния фонд за всяка категория е един милион долара.
Кавли награда е създадена през 2005 г от едноименна фондация, чийто създател е норвежкия бизнесмен и филантроп Фред Кавли. Още от детството си Кавли  бил очарован от науката.
Получавайки диплома по приложна физика, младия Фред отишъл в Щатите, където скоро създал свой бизнес за производство на сензори за космическата и автомобилната промишленост. Нещата на компанията Kavlico вървели добре, а през 2000 г. Кавли я продал за 345 милиона долара.
Избавяйки се от бизнеса Кавли най-сетне могъл да се посвети на науката. Филантропът не се включил пряко  в изследванията, но той всячески помагал на учени да извършват изследвания. Фондация Кавли финансира провеждането на конференции и създаване на цели институти, спонсорира изследователски лаборатории, за перспективни учени отделя дарения и стипендии.

Един делфин може да направи разлика между две различни метални монети под водата в пълна тъмнина и на разстояние от 3 километра. Дали той вижда толкова надалеч? Не, той прави това без да вижда. Делфинът може да „засича“ чрез съвършена ехолокационата система разположена в черепа му. Той събира много подробна информация за формата, размера, скоростта и структурата на близките предмети. На делфинът му отнема известно време, за да овладее уменията необходими за използването на една такава сложна система.
Понякога делфините се събират на групи по време на хранене и издават пронизителни звуци, които са толкова силни, че смайват плячката им, която вече е готова за улов. Един възрастен делфин произвежда звуци недоловими от хората от 20,000Hz. и нагоре. Съсредоточаването на звуковите вълни става в няколко области в главата на делфина. Областта наречена „пъпеш”, която представлява мастна структура на челото на делфина, служи като звукова леща и събира вълните на делфина в тесни насочени електромагнитни вълни. Следователно делфинът може да насочи вълните, на където пожелае, раздвижвайки главата си.
Звуковите вълни се отразяват незабавно назад след като попаднат на някаква пречка. Долната челюст действа като рецептор, който предава отразените сигнали към ухото. Синусните кухини между долната челюст и ухото са изпълнени с мастно съединение наречено „липид”. Това вещество се намира там, за да предаде възприетата вълна към ухото. Ухото от своя страна пък предава данните към мозъка, който анализира и тълкува значенията им. Подобно липидно вещество съществува и в хидролокаторът на китовете.
Различните липиди насочват свръхзвуковите звукови вълни минаващи през тях по различни начини. Те трябва да бъдат подредени в правилната форма и последователност, за да могат да съберат отразилите се звукови вълни.
Всеки отделен липид е единствен по рода си и се различава от обикновената китова мас, той се получава в резултат на сложен химичен процес, който изисква редица различни ензими. Освен това съдействащите системи като долната челюст, слуховата система и аналитичния център в мозъка, всички те трябва да бъдат напълно развити. Не е ли чудно всичко това?

Какво ли не правят хората за вътрешната украса на дома си. Наемат специалисти в областта на интериора, купуват най-редките и скъпи мебели направени от много ценни материали…..
А какво мислите за велосипед в интериора? Вероятно първото, което ви идва на ум е някакъв тренажор. Да, но той по-добре ще подхожда на някоя спортна зала или ъгъл в стаята. Говоря за нещо съвсем необикновено, да поставите велосипеда навсякъде в интериора на дома си.
Енди Грег вече го е направил. Любимото му занимание е да върти педалите. Навярно поради това, размърдвайки мозъка си, този велосипедист е решил да прави мебели от велосипедни части.
В хода на работата използвал всичко: рамката на велосипеда, гуми, колелета, кормило…. От такива метални останки е направил различни мебели.
Три колелета и чифт кормила са се превърнали в удобно кресло, а от няколко джанти е станала масичка за кафе.
Независимо, че се използва такъв странен начин за направа на мебели, той е намерил своите почитатели. За сега тези мебели се произвеждат само по поръчка.

Преди няколко години забелязали, че западно африканските мравки един
път в годината се покатерват на високите дървета. И с такава сила
захапват с челюстите си ствола на дървото, че след това умират, без да
могат да се освободят.
Едва по-късно била изяснена причината за такова масово самоубийство.
Оказало се, че малки летящи спори на гъбички попадат в устата на
мравките. Намиращи се в главата на мравките, спорите изпращат в мозъка
химически вещества. След това мравката започва да се изкачи по
най-близкото дърво, и забива челюстите си в неговата кора. Малко след
това събуждайки се сякаш от кошмар, мравка се опитва да избяга, но в
крайна сметка, изтощена умира.
След две седмици от главата на насекомото израстват гъбички. На
дърветата растящи в Камерун могат да се видят хиляди гъбички, които
растат върху телата на малките мравки.