За много от нас кафето е като добър приятел. То е винаги с нас, независимо дали е студена сутрин, делничен ден или по време на нощен труд.
Топлото кафе ни успокоява и зарежда с енергия. Но знаем ли как кафето влияе на мозъка ни? Знаете ли, че всички учени, често пият кафе? Затова те най-добре знаят за неговото въздействие.
Кофеинът започва да действа много бързо. От първата глътка кафе до началото на действие на кофеина минават около 10 минути.
Максималната концентрация на кофеина в кръвта се наблюдава след 45 минути, след приемане на напитката. Действието на кофеина може да се задържи от 3 до 5 часа.
Кафето води до пристрастяване. При редовната консумация на кафе, мозъкът започва да иска по-големи дози кофеин, за да бъде бодър.
Страничните ефекти при пиене на кафе са:
Замъглено зрение, виене на свят, сухота в устата, зачервяване на кожата, студена пот, сърцебиене, задух, диария, сънливост, потискане или усилване на глада, жажда, нервност, обърканост , раздразнителност, безсъние, хипергликемия, тремор, гадене, болки в корема, често уриниране.
Лекарите предупреждават, че ако сте привикнали да пиете кафе ежедневно, резкия отказ от него може да доведе до проблеми със здравето, а именно силно главоболие, което може да продължи до 9 дни.

У няколко животни на архипелага  Шпицберген изследователи са намерили екологичния токсин Deca-BDE. Този препарат все по-често се среща в яйцата на морските птици в Арктика.
Дирекция  за охрана на околна среда в Норвегия е предложила на Европейска агенция по химикалите (ECHA) да забрани това веществото.
Той е опасен за здравето. Бромираният забавител Deca-BDE се използва главно в производството на пластмаси и текстил. Това лекарство е вредно за нервната система и развитието на мозъка, при хората е установено неговото присъствие в кръвта и кърмата и може да се предава от майката на плода.
Шпицбергенския токсин е забелязан не само в яйцата на птиците, но и в кръвта на белите мечки и пръстенчатия тюлен.
Норвегия е провела вече 6-месечен консултации и изготвя предложение за включването на Deca-BDE в „Мръсната дузина“ на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (УОЗ) от 2001 г.

Лекари от Университета в Единбург, Шотландия и Университета на Куинсланд, Австралия са открили връзка между гените, които повишават риска от поява на аутизъм, и гените, отговорни за развитието на изключителни интелектуални способности.
„Нашето изследване показва, че генетичните особености, които повишават риска от развитие на аутизъм, са свързани с гените, отговорни за развитието на необичайни познавателните способности при хора, които не страдат от аутизъм. Ако разберем как особеностите на генетиката при аутистични разстройства влияят на работата на мозъка, ние по-добре ще разбираме и природата на това заболяване и причините за поява на необичайни способности при хората с аутизъм, „- заяви водещият автор на проучването д-р Тони-Ким Кларк.
Един от авторите на изследването, професор Ник Мартин, много психолози и психиатри са изказали предположения за съществуването на връзка между аутизъма и особените интелектуални способности. „Тази връзка се подчертава в много литературни произведения и световното кино“ – добавял професор Мартин.
В изследването на психолозите са взели участие близо 10 000 възрастни жители на Шотландия. След анализ на тяхната ДНК, учените са заключили, че много хора са носители на определен вариант гени, свързан с риска от развитие на аутизъм, които никога през живота си не са страдали от това заболяване. В същото време, у повечето хора с гени „скрит“ аутизъм се среща вариант на гени, които са отговорни за развитието на специфични интелектуалните способности.

По време на играта работят и двете полукълба на мозъка, така се развиват интелектуалните способности у човека. При игра на шах човешкият мозък едновременно обработва цветова, цифрова и визуална информация.
Добрите шахматисти умеят да предвиждат ходовете на противника си и прогнозират изхода на играта. Играчът се учи бързо да взема решения, а също да отчита и последствията. Това е много полезен навик.
Шахът е отлично упражнение за мозъка, което трябва да се прави ежедневно. Още от първият ден всеки играч се учи да разсъждава логически и да мисли по-добре. Изработва в себе си увереност и прави изводи.
Шахът формира характера, помага на човек да преодолее срамежливостта и го учи на почтенност. Съществува мнение, че шахматистите умеят да пресмятат няколко хода напред, за това много рядко  грешат в живота.
Учените са доказали, че най-добрите ръководители на държави, учени и специалисти израстват от хората, които редовно играят шах.

Рени би се радвала, ако можеше да се роди в друга епоха. Всичкия този водовъртеж около нея и дотягаше. Тя бе едва на 21 години, но живота я отекчаваше. Ако някой я попиташе:

– Рени, какво очакваш от живота?

Тя щеше да отговори:

– Нищо, просто да умра.

Рени е очарователно момиче и тези думи съвсем не ѝ подхождаха. Вечер съзерцаваше черното небе и се питаше, защо би искала да умре, преди да види новата зора. Не че имаше склоност към самоубийство или че самото ѝ съществуване, ѝ причиняваше непоносима мъка, заради която да сложи край на живота си.

Нещата стояха много по-просто. Светът, в който ѝ се бе паднало да живее не я очароваше. Колкото и да се стараеше, не можеше да открие нещо, което да я зарадва в този свят, забавлява или заинтругува. Отекчаваше до смърт, нямаше стимул, не изпитваше никакви вълнения.

Лошото беше, че никой от околните не споделяше нейното разочарование, а това я изкарваше от равновесие. Това вътрешно напрежение я изолираше, правеше я мрачна и съркастична. Това ѝ състояния я превръщаше в лудетина, която съсипваше празници и събирания на приятели и роднини. Тази ѝ чудатост не ѝ носеше нищо добро. Рени имаше чувство, че не може да се държи по друг начин.

Приятелката ѝ Десислава я предупреждаваше:

– С това си поведение си печелиш слава на свадливо и неприятно същество. Как ще се омъжиш? Като те видят такава неприветлива, ще те обявят за непрестъпна крепост.

Рени не можеше да приеме светът такъв, какъвто е. Тя искаше да употребява мозъка си така, както го прави всеки мъж. Не проявяваше никакъв интерес  към младежите, които ѝ досаждаха. Гледаше на брака като узаконена проституция. и как няма да мисли така, като бе издигнала книгата „Защита на правата на жените“ на Мери Уолстънкрафт по-високо от Библията. Тя бе завладяна от феминиската фолософия на Уолстънкрафт, която се смяташе за една от основателките на тези идеи.
Харесваше ѝ мисълта, че на жената трябва да ѝ се върне изгубеното достойство. Тя не бива да бъде смятана за слугиня на мъжа си. Рени вярваше, че интелигентноста не се измерва с големината на черепа. Тя често се шегуваше, като казваше:

– Вярно е, че главите на мъжете са са по-големи, но не защото имат повече сиво вещество, а за да носят по-голяма шапка.

От друга страна Рени осъзнаваше, че ако няма закрилата и покровителството на един мъж трябва сама да се издържа. но в дивата надпревара, конкуренция и мъжко надмощие в този свят, тя разбираше, че за да се наложи ще трябват много сили, енергия и усилия, но все пак тя беше жена. Щеше ли да издържи на всичко това, без подкрепа?

Можеше да понесе един брак, но искаше истински да се влюби в някой мъж. Тя бе убедена, че трудно ще намери мъж от този свят, защото неговата представа за любовта щеше да бледнее пред рамантичния трепет, който очакваше тя.

Рени копнееше за една бурна страст, която да я разтърси, една неистова треска да изпепели душата ѝ. Ала тя мечтаеше за това за това без капка надежда.

Какво ѝ оставаше в такъв случай? Можеше ли да се примири без това, което според нея, придаваше смисъл на живота ѝ? Не, в никакъв случай!

Ако това младо момиче можеше да разбере, че всяка жена би се покорила на мъж, който истински я обича и уважава, може би щеше да се отърве от феминиските идеи, които разрушават йерархия и благословенията, дадени ни от нашия Творец и Създател.