Иван Иванов беше уважаван лекар в околността. Днес деня бе по-спокоен. На гости му дойде негов стар приятел. Пиха чай и си спомниха младостта.

– Как се отнасяш към идеята за живот след смъртта? – попита го приятелят му.

Рационалист до мозъка на костите си Иванов отговори:

– Всичко това са глупости.

Приятелят му още веднъж се върна на тази тема в разговора им, но Иванов остана непреклонен:

– Нямам време за празни приказки.

Последва врява. Приятелят изруга и като попарен изскочи от кабинета на Иванов. Бързо слезе по стълбите, с треперещи ръце облече палтото си и се втурна към изхода.

Иван Иванов стана мрачен и побледня като платно. Хвана се за главата:

– Какво направих? Този човек може тази нощ да посегне на себе си. Какъв глупак съм, съвсем забравих, че скоро почина жена му. Човекът търсеше утешение. Та нали ако съществува задгробен живот, той ще се види с жена си, когато дойде и неговия час да си отиде от тази земя. Как не се усетих? …. Обърках отново нещата…

Група приятели се събраха на вечеря. Един от тях беше генерален директор, но тази вечер предложи да обсъдят проблемите на образованието.

– Какво може да се научи от този, който е решил, че най-добрият вариант за него е да стане учител?

И за да подчертае своята гледна точка, той се обърна към Галя Миронова:

– Галя, ти си учителка. Кажи честно, какво правиш на работата си?

Галя беше честен и открит човек.

– Искате да знаете с какво се занимава? – започна Галя предизвикателно.

Тя направи пауза, а след малък интервал от време продължи:

– Карам децата да работят. Толкова много работа, която дори не са си и представяли, че могат да извършат. Слагам плюсове на лошите оценки, за да се чувстват победители. Успявам да ги накарам да седят 40 минути на едно място, когато родителите им не могат да ги спрат дори и за пет минути без някакъв вид компютър.

Галя изгледа аудиторията си и продължи:

– Уча децата да се удивляват, да задават въпроси, да се извиняват, да уважават себе си и другите, да носят отговорност за своите постъпки. Уча ги да пишат, да четат, а след това ги карам да пишат и да четат.

Галя нервно прибра падналия кичур от косата си и продължи още по-настъпателно:

– Карам ги да смятат на ум, защото те трябва да използват мозъците си, които Бог им е дал, а не калкулаторите. Опитвам се да направя своя клас място, където учениците да се чувстват безопасно.

Галя рязко се обърна към генералния директор и като че ли това каза само на него:

– И накрая им давам да разберат, че ако развиват дадените им от Бога таланти, упорито работят и внимават съвестта им да е чиста, те непременно ще успеят във всяко начинание…. И когато хора ме осъждат за това, което правя, не им обръщам внимание, защото те така говорят, не познавайки същността на нещата, не са се занимавали с това и са невежи в тази област.

Генералният директор премигна няколко пъти и се готвеше да се извини, но Галя продължи:

– Възпитавам децата ви и ги подготвям да станат генерални директори, лекари, инженери, ….А вие с какво се занимавате, господин директоре?

Мъжът наведе глава и нищо не каза.

Не учете децата си да бъдат богати, но им давайте възможност правилно да оценяват нещата….

Според Херодот, Сибарис е един от най-богатите градове в Гърция. Неговите жители се отличават със специален жажда за удоволствие.

В резултат на това не е изненадващо, че сибаряни изобретили един от предметите за разкош, на който човечеството се радва и до днес.

Освен това, до XIX век, алтернатива на този предмет не е съществувал в Европа.

Какво са изобретили  сибарянете?

Сега е ваш ред да понапънете мозъка си. Или да се разровите, да видите какво пише Херодот за сибаряните.

Е, не се мъчете повече …..

Отговор:енръг онщон.

Сложният процес на диагностика на епилепсията ще се опрости, благодарение  на електронния „костюм“, който постоянно следи жизнените изменения в тялото. Пациента може да го носи като ежедневно облекло.

Специална риза и шапка, снабдена с датчици, които записват дейността на мозъка и мускулите, си взаимодействат с приложение към  смартфон, така че лекарите могат да проследяват промените всяка минута в реално време и да разберете какво причинява на атаката.

До днес диагнозата се установява във болница от лекар с помощта на енцефалограма, която измерва мозъчните вълни по време на атаката.

Костюмът „Neuronaute“ разработен от френската компания BioSerenity може да се носи извън болницата, всеки ден при извършване на ежедневни дейности.

Ризата и шапката са свързана със смартфон чрез Bluetooth, както и специални приложения, които обработват и анализират данните. Даже, когато собственикът няма припадък, данните за температурата на тялото и активността му се изтеглят и съхраняват.

Вградени датчици наблюдават мозъчната активност, движение на очите и температура.

Освен това, устройството разполага със сензори за регистриране на мускулната и нервна дейност. То е способно да проверява движенията, дишането, пулса и кислорода в кръвта.

Новият продукт ще бъде особено полезен за деца, които трудно застават неподвижно при правене на енцефалография. Устройството записва не просто това, което се случва с един човек получил епилептичен припадък, но и създава информация, чрез която ще се определят възможните причини. Лекарите ще знаят на коя област от мозъка влияе пристъпът и какъв вид припадък има човека.

Разбира се бузите ви ще почервенеят и даже пот ще се яви по лицето, но това свидетелства ли, че алкохолът наистина затопля тялото ви?

Кой е виновникът за усещането на топлина, разливаща се по тялото? Кръвта.

Много от страничните ефекти при пиене на алкохол се свързват с неговите съдоразширяващи свойства.

Алкохолът помага за разширение на кръвоносните съдове, отклонява кръвта от центъра към периферията. Всъщност телесната температура не се променя, просто топлината се преразпределя.

Температурата на хората е около 37 градуса по Целзий. Голяма част от топлината, генерира обмяната на веществата.

Кожа, която съдържа много сензорни рецептори, за това чувства промените, така че, когато се пие алкохол, тя изпраща съобщение към мозъка: „Горещо!“