Екип от Университета на Мичиган разкри уязвимостта на използваните скенери за пръстови отпечатъци, както контактни, така и безконтактни.

Недостатъците в работата на тези устройства са били открити по време на тяхната калибровка с отпечатана на 3D принтер, с висока разделителна способност, модел на човешката ръка.

Според американски експерти, подобен метод може да се използва, за да се заблудят пръстови скенери.

Изследователите а потърсили съдействието на производителите, с цел да се изработват по-безопасни бъдещи устройства.

За проверка на скенерите специалистите от Мичиганския държавен университет са създали с помощта на 3D принтер триизмерен модел на дясна ръкавица за човешката ръка с пет пръста.

С високо прецизна принтер Stratasys Objet350 Connex може напълно да се възпроизведе модела на човешката длан и пръстите. Като материал били използвани фотополимери TangoPlus FLX930 и FLX9740-DM.

Компанията Laser Power Systems (LPS) от Кънектикът е разработила нова система за задвижване на автомобил, която използва един от най-плътните материали известен в природата – торий.

Тъй като той има необикновена плътност може да произвежда невероятни количества топлина.

Компанията в момента експериментират с малки части от материала, който е способен да създаде лазерен лъч, загряващ водата, генериращ пара и въртящ мини турбина.

Сегашният модел на торий двигател тежи 200 килограма и лесно се побира под капака на конвенционален автомобил.

Според експертите, само един грам торий, съдържащ повече енергия, отколкото 28 хиляди литра бензин. Осем грама от този материал ще захрани една нормална кола за един век.

През 1973 г. IBM произвежда твърд диск модел 3340, в който за  първи път се обединяват в един постоянен корпус пластините на диска с четящите глави.

При неговата разработка специалистите променили краткото вътрешно обозначение „30-30“, което означавало два модула по 30 МВ всеки и по съзвучие с алтернативното название Winchester Model 1894 нарекат този твърд диск „уинчестър“.

Думата  бързо се приложила в компютърните среди и станала нарицателна за всички твърди дискове.

Оказва се, че думата „уинчестър“ излиза от действие в Съединените щати и Европа още през 90-те години, докато в Русия тя е останал в професионалните среди като жаргон, пораждащ съкращението „винт“.

Постъпването във въоръжението на британските колониални войски в Индия на капсулована пушка Енфилда – винтовка образец 1853 г. е послужило за повод на въстанието на сипаите. Причината за този бунт била, че хартиената обвивка на патроните била пропита с мазнина от свине и крави. Това не било приемливо нито за мюсюлмани, нито за индуси, тъй като на първите било забранено да се употребява свиня за храна, като нечисто животно, а на вторите кравите, като свещени животни.

Преди да се зареди пушката, книжният патрон трябвало да се захапе и разкъса, след това да се изсипе праха в цевта. Патронът се вкарвал с шомпол и се запалвал с намалената хартия на обвивката на му.

Въстанието сложило край на властта на британската компания Ост-Индия. Тя била заменена с пряко управление на Британската корона

Както знаете, еврейския календар се различава от Грегорианския календар, който всички използват. На първо място, това е лунен календар, следящ луната, а не слънцето. На второ място, той не започва през януари, а в началото на есента.

Евреите по случай началото на новата си година, празнуват Рош Хашана. На иврит това означава „глава на годината“.

От къде идва думата „шана“?

Еврейската дума (שנה), което означава „година“, идва от корен смисъла на които е “ промяна“.

Например, съгласно книгата на Йов, Господ „изменя (מְשַׁנֶּה) външния вид“ на смъртните  (14:21).

Това е странно. Каква е връзката между годината и схващането за изменение? Календарът е цикъл, който се повтаря. Всичко започва на есен отново и се възпроизвежда годишния модел.

Еврейската традиция предпазва от сляпо кръжене по този път от година на година.

Вместо да повтарят същите грешки, хората са били инструктирани да използват Рош Хашана като възможност да оценят и променят курса си.

Промените включват вземане на решения за коригиране на грешки, за поддържане на успех и за стремеж към нови цели.

Идеята за „невидими“ сандали дошла на знаменития дизайнер още в годините на Втората световна война, когато традиционният материал за обувки бил много скъп.

Веднъж Ферагамо наблюдавал как италианските рибари хвърлят мрежа и му хрумнало: „Защо да не направя горната част на обувката от найлонови прозрачни ремъци“?

Своя модел той предложил след войната, през 1947 г. Даже взел наградата на Нейман Маркус.

Към найлонова горна част на сандала била добавена клинообразна пета. В резултат на това се създавало усещане, че краката на жената сякаш се движат над земята.

Въпреки „икономическия“ замисъл, тези обувки стрували скъпо, а изглеждали излишно лаконични.

Във вестниците тогава написали: „Защо да купувате невидимите обувки за 29.85 долара, след като на същата цена можете да си купите четири тона въглища?“

Новаторството на Ферагамо оценили чак през 1960 г. Оказало се, че присъствието на отсъстващото може да бъде привлекателно.